Няма как да заобичам понеделниците. Още повече , ако те са свързани с ранно събуждане след късно лягане, събуждане при което с досада констатираш, че е започнала поредната безцелна работна седмица.
  А и навън времето едно такова - нестимулиращо тонуса и мерака да се изнесеш насред дъжда и хаотичния трафик.
  Единствения проблясък ти остава, е поспирането за малко,  за кафе и цигари, по време на което младо девойче с пионерски порив ти набутва позив в ръцете.
   Зеленеещ позив.
 Учудено го взимам, взирам се в него и на фокус започва да ми се прояснява мазното черно заглавие "Половин София рухва при по-силен трус"
  Добре де, това ли е новината, която един сънен човек би искал да прочете в понеделник сутрин ?
 Те тия юнаци направо си ме бият по черногледство, още повече, че изчитайки "новината" имам странното дежаву, че чета старите си постинги.
 Е, хората вдъхват и лека надежди, че при едно сериозно земетресение по витошкия разлом, ще се сдобием с нови минерални извори, за радост на всички изпитващи носталгия към обществените бани.
 Старо, старо , старо - разлиствам вестника и вътре все стара информация - отпреди седмици, месеци дори.
 И таман се чудя , как се самофинансира това полулегално издание и стигам до черешката на финала - Не купувайте на "зелено" !
 Аха-а-а, ето един трезв съвет , си мисля аз, припомняйки си прочетеното до сега за развитието на финансовата криза и отражението й върху строителния бранш.
  Но...
 В един момент. покрай предупреждението, че повечето строители биха срещнали сериозни трудности около завършването на комплексите на мечтите, човек попада на едно бледо-бозаво каренце, в което силно се препоръчва да се купува старо строителство отпреди 1989-та, строителство , в което са всичките панелки, замръзнали на пазара покрай спрялото кредитиране от страна на банките !
 И никъде нито ред за това , че живота на една панелна сграда е точно 40 технологични цикъла на разширение и свиване на металните съединения придържащи пенелите един към друг.
 Думам ти жено - сещай се снахо !
Винаги съм гледал със съмнения към безплатните неща, които ми набутват в ръцете и които изхвърлям редовно от пощенската си кутия, защото все си спомням една изстрадана фраза - Бой се от данайците , дори когато ти правят дарове !