Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.11.2008 23:44 - ... . ...
Автор: valsodar Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1970 Коментари: 7 Гласове:
0



 Има си послания, които ще пребъдат.
Независимо от времето което ще изтече , от поколенията които ще се сменят и от новите идеи , които ще се родят.
 Едно от тях е заложено в един филм, който винаги ме разтърсва из основи - "Опасен Ум "
И винаги ме кара да се питам, коя е моята реалност ?
Тази в която съм аз или  тази, в която искат да ме видят другите.
Кога един ум може да стане наистина опасен за околните ?
Когато е в съгласие с общоприетото или когато търси своят личен път  към себепознанието си?
 Въпроси, на които всеки път получавам разлини отговори, но никога крайният, всеобхватен, и универсален отговор.
 Може би, поради ограничеността на съзнанието ми да възприеме света в неговата цялост, поради факта, че колкото и разчупен светглед да има един човек, то винаги този светоглед се ограничава в рамките на неговия живот, опит, интелект и жажда за знания.
 Защото жаждата за знания може да е пагубна, ако е самоцелна , целяща да поласкае единствено егото на личността ни и глада на ума ни.
 А човешкият ум е ненаситен и с колкото повече знания го храниш, толкова повече въпроси задава и се стреми да придобие все нови и нови знания с които да засити постоянният си глад за нова информация , с която да жонглира.
 За да премине от физичното в метафизичното, от метафизичното в илюзорното, а после да измине целия път наобратно към първоизточника на всички въпроси -породен от  начина ни на възприемане на света.
 Винаги съм се чувствал разпокъсан между изкушението на интуитивното познание и надежноста на емпиричното.
 Отговори от нищото, родени с бръснача на Окам или отговори базирани на опита на тези преди тебе, основани на техните грешки и прозрения ?
Разяждани от червейчето на съмнението - кой греши ?
Защото, когато на определен въпрос няма отговор, то проблемът не е в липсата на решение , а в това, че неправилно сме задали въпроса.
 И докато се опитваш да намериш правилния въпрос, в процеса на изчистване на ненужното, второстепенното отвличащото и заблуждаващото,  сам стигаш до верния отговор, ако имаш нужното търпение да стигнеш до края на пътя.
 За да констатираш след дълго време с изненада, че нещата се безкрайно прости в същноста си и именно тяхната простота е пречела на ума ни да ги види, заслепен в сложните логически маневри, които се е изкушил да предприеме в неустоимото му желание да се следва праволинейната си логика на разсъждение.
 Логиката която допуска единствено Да или Не, но никога Може би.
Логика основана твърдо на Вярно и Грешно, но неспособна да види медала на Истината едновременно от двете му страни.
 Логика, която все някога се налага да изоставим, защото света около нас не е единствено в черно или бяло , или във  вярно и погрешно.
 Затова и се отказах да търся универсалните отговори, тези които винаги са верни.
По простата причина, че те ме лишават от възможността да погледна и от другата страна на нещата - от страната на хаоса.
 Там където нещата се случват, единствено заради появата на наблюдателя им.
Който е първопричината за всичко - от началото до края на вселената.
И по тази причина опасен.
За себе си, защото света - това е представата, която носим за него в себе си.



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Валсодарчо, недей си напъва мозъка ...
22.11.2008 00:24
Валсодарчо,недей си напъва мозъка за такива глупости ,само ще пощурееш още повече.
Шегувам се ,разбира се и принципно харесвам хора , които се замислят над всичко и се опитват да разберат абсолютната същност на нещата макар да осъзнават ,че това е невъзможно.Четейки статията ти ми става драго ,че има и други хора ,които се замислят наистина много сериозно над човешката същност и взаимоотношения.
Разсъждавайки философски човек се възвисява и облагородява.Впрочем аз мисля ,че само богатите духом човеци могат да осъзнаят смисъла на филосовските разъждения и да имат нужда от изяснаване на дълбоката същност на битието.
Не, не си мисли ,че аз съм някакво ку-ку ,напротив прагматизъм и реалност са водещите неща за мен, но това е защото животът те формира така въз основа на желанието ти да оцелееш и амбицията да успееш.
Хареса ми защото вчера спорехме с теб за финансовата и икономическа криза ,която ще окаже съкрушително влияние върху нашия пазар на недвижимости а сега чета една изпълнена с дълбочинночовекохарактерна статия напоена със трагизъм и себеоткриване.
Мисля , че ще има какво да дискутираме за в бъдеще затова ще наричам себе си Рой , незнам може би от филма Роб Рой или от Умирай трудно - "Call me Roy " незнам ,звучи ми неангажиращо и в същото време интересно.
цитирай
2. martito - То без мислене не може - то си и про...
22.11.2008 00:24
То без мислене не може - то си и проклятието на човека:))
И все пак понякога не е необходимо да се задават въпроси, да се преследват отговори, достатъчно е просто да се насладиш на момента, да вдъхнеш уханието ми сякаш е ароматно цвете, за което не мислиш как е поникнало, колко пъти цъфти в годината, дали е отгледано в оранжерия...
Важен е ароматът му... И това,че можеш да го усетиш...
цитирай
3. krassko - Награби Живота !
22.11.2008 01:49
"И ти сега вместо да ме награбиш, ми философстваш!"- това ми каза една госпожица преди време, когато се правех на много умен:)))

Чудесно написано и май си по умен отколкото те мислех. Но от опит знам, че най добре се мисли с блондинка на колената. :)))
цитирай
4. tini4 - valsodar е може би единствения...
22.11.2008 11:12
... човек, който никога не ме разочарова!

Не коментирам постингите му - въпреки, че го разбирам и е истински приятел - не съм на ниво спрямо познанието и мъдростта му!

По - умен е, отколкото подозираме... радвам се, че все още е тук :)
С неговите "щуровини" и един котарак... :))
цитирай
5. анонимен - Valsodar,
22.11.2008 16:22
Нали знаеш, най-красивото е невидимо за очите:)
Бих добавила, и най-простите истини са винаги пред нас.
Поздрави!
цитирай
6. viki11 - Да, познавам един, който все още е ...
24.11.2008 17:14
Да, познавам един , който все още е опасен за околните. И как да му помогнеш, а?
цитирай
7. valsodar - A трябва ли ?
24.11.2008 17:58
непремерената помощ причинява по-големи вреди от липсата на такава :)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: valsodar
Категория: Лични дневници
Прочетен: 7391820
Постинги: 1738
Коментари: 18276
Гласове: 27880
Архив