Обичам да мечтая . Тонизиращо е и ти помага да се пребориш с апатията, която те обзема, ставайки свидетел на случващото се около теб. Мечите ти дават силите да продължиш там, където повечето се отказват и стават цинични мърморковци, проклинащи човешкият род и неспособността му да се променя към по-добро. Настинал съм, отпивам бавно от чашата с уиски и една приятна топлина се разстила по тялото ми.

 И продължавам да мечтая, донякъде и с помощта на алкохола, изпаднал в съзерцание на света около мене, виждайки го с очите на надеждата.

Днес си мечтая за Резерват – резерват на привиденията.

 Защото мечтите ми са като приведения , появяват се за кратко, очертват с блед контур едно неясно бъдеще и оставят на мен да го запълня с образ, плътност и цвят.

 Само няколко минути мечти, а как се променя деня след тях ?

Защото днешният ни свят, в добрата си част, е рожба на мечтите на тези пожелали го преди нас.

 Затова и от нас зависи, какво ще си пожелаем за да се случи.

Някой „горе” сигурно много се забавлява давайки възможност на мечтите ни да се случват, но това надали ще ни откаже да мечтаем.

 За един по-добър свят, различен и познат, свят в който се пренасяме със силата на въображението си и се усмихваме щастливо на видяното отвъд настоящето ни.

 Та затова и днес ще си мечтая за резерват – място където да мога да събера заедно, всичките хора , с които искам да изживея живота си.

 С тези, чието присъствие ми вдъхва вяра в живота, сили в моменти на слабост и утеха в мигове на страдание .

 Свят без лъжи, защото само истинските приятели имат смелостта да ти казват истината в живота.

 Свят без страданиe, защото няма да следваме чуждите внушения, а ще следваме своите мечти.

 Свят колкото далечен, толкова и близък.

Не разсъждавам, аз просто съм там и се оглеждам около себе си.

Обширна панорама незагрозена с купчини изкривен бетон, тучни поля в изумрудено зелено и ведро небе, лазурно синьо и чисто , незамърсено от промишлен смог.

 Хора, които се разхожат свободни, спокойно и без страх, без да бързат самоцелно за никъде, усмихващи се един на друг при разминаване, с кимване като на стар познат, като кавалерите дават път на дамите, а самите дами все още не са изгубили възможността си да се изчервяват от удоволствие.

 Едно разстилащо се спокойствие, на една изчезнала епоха.

Една ведрост и откритост в отношенията между хората, за която само сме чували и малцина са я изживели.

 Едно отминало време, родено отново във въображението ми.

И ето, промяната отново си настъпи – чувствам се далеч по-спокоен, нервността породоена от сутрешните новини вече я няма и аз вярвам отново.

 Презареден със силата на Вярата.

  Вярвам, че имаме силите да променим света към по-добро.

Вярвам , че заслужаваме тази промяна , защото сме я изстрадали с преживяното до тук.

Вярвам и че сме готови за нея , защото отхвърляме настоящето като непригодно за това, което искаме от живота .

 Минути мечтания, а колко много вяра и сили могат да вдъхнат на човек ?!

Понякага тръгваме по даден път само защото не вярваме в него. Тогава е лесно-просто трябва да правим нещата, които да докажат, че това не е нашия път. Но когато нещата започват да се случват и пътят се разкрива пред нас, ние се плашим да продължим нататък. Толкава хора предпочитат да прекарат живота си в рушене на пътищата, които не желаят да изминат, вместо да поемат по единствения, които би ги отвел там, където желаят. Пожелавам ти успех!!

Не спирай да мечтаеш
това се притежава
не можеш си го купиш
от Бога ти се дава...
Без вяра за къде си
така и ще да бъде,
когато мисли черни
със мечтите си пропъдиш...
Тогава ще успееш
мига да съхраниш
нали за туй живееш
до края да гориш...

Хубав ден!

Това е темата на последния ми постинг-тъмна нощ.
Мечтите могат да бъдат и много градивни, когато поставим като цел тяхното реализиране. Първия етап е да обичаме да мечтаем, виждам че ти го можеш, така че няма да имаш проблем да преминеш към втория-действие и реализиране, но всяко нещо с времето си. Успех!