За тази вечер ми се падна най-лекото кулинарно занимание - баницата с късмети. С баниците проблеми нямам, стават едва ли не от само себе си, още повече, откак на пазара се появиха полуфабрикати от рода на готови кори за баница. Кеф ти такава, кеф ти онакава, хвъркаш до най близкия хипермаркет и за около половин час приготвяне и още половин час печене на умерена температура , баницата е готова. До там съм се изтарикатил в мързела си, че вече взех да подлагам под нея в тавата и хартия за печене на сладкиши за да не полепва по нея и по-лесно да се вади и разчупва.

 А инак, добре опечената баница, хем пухкава, хем със леко зластито-кафяв загар и ухаеща на метри около себе си, разнасяща аромата на изкушението си е гледка, на която дори и ситият не може да устои. Обичам баниците, обичам ги дотам, че даже не се и разсърдих, когато моето чудо ми подари книжлето "101 баници" . Нещо като 101 Далматинци ама в кулинарен вариант, четиво което определено разшири кръгозорът ми простиращ се основно до баници със сирене, праз, зеле, тиква, спанак, лапад или зеле. Оказа се че има и вълчи баници с месце, има си и типично постнички, но не по-малко вкусни, а има и такива за които на човек, никога не би му дошло на ум !

 Та, както и да е, въпросът с баницата е лесен. Толкова лесен, та чак и не бързам с него, към 6-7 вечерта ще си я направя спокойно, без да бързам, наслаждавайки се на познатото ми и отработено свещенодействие в кухнята.

 Но виж, с късметите въпросът стои съвсем другояче ! Едно, че за да се задействат, този, който ги поставя в баницата трябва да си ги нарече със сърце и второ, че за да се сбъднат изцяло трябва да ... трепне нещо в този, на който са се паднали.

 Късмети ?!

Защо ли изобщо ги наричаме така ?
Откога стана късмет Здравето ? Или гледайки хромавите и недъгавите около нас, вътрешно дотолкова се чувстваме притеснени за да не ни сполети участта им, че приемаме за чист късмет факта, че сме здрави и се прекръстваме вътрешно този късмет да е винаги с нас ?

Щастие ?!
Някой наясно ли е изобщо какво е щастието и дали то е късмет или просто е плод на нашите постъпки и помисли, когато имаме очи да го видим и силата да го изживеем пълноценно.
Дали това, което е щастие за мен, би било и щастие за теб ?
Би ли се чувствал така щастлив, както аз, когато полегнал с интересна книга, Котьо ми се настани на рамото и замърка щастливо и кротко, сгушвайки се в мене и предавайки ми от собственото си щастие на мене ?!
 Аз бих ли бил щастлив, на това което други ги прави щастливи ?
Щастието е дотолкова ефимерно и разтегливо като понятие, че даже не осъзнаваме колко често сме щастливи без да го осъзнаваме, до момента в който окончателно не ги изгубим тези мигове на неосъзнато щастие.

 Някак си ни се иска да сложим преграда между лошите си спомени и надеждата за една по-добра година. 
 И тази преграда е именно баницата с късмети.
С нещата, които си наричаме, с пожеланията които изричаме и със събитият през които искаме да премине живота ни.
 Година на мир и хармония, на щастливи мигове и онзи странен трепет на сърцето наричан Любов.

Пожелаваме си пари и благополучие, но бихме ли им се радвали и наслаждавали, ако няма с кого да ги споделим ?
 Пожелаваме си къщи, коли, ненадейни печалби, но биха ли ни направили те щастливи, ако са изцяло за нас ?

А аз искам да си пожелая само едно, единственото което би ме направило щастлив - повече щастливи хора около мене.
 Да виждам усмихнати и ведри лица, да имам в чии ведри очи да се огледам и чия радост да споделя.
Нищо повече не ми трябва.
Това , което ми е нужно тя съдбата винаги си го поднася навреме.
Просто ми се ще , повече хора около мене да открият че Късмета е бил винаги в тях, и да имат възможността да сътворят от надеждите си Щастие.

 Баницата е лесна.
Предстои ми по трудното, да сътворя магията около нея.
Магия, която да издържи през превратностите на живота и времето, които ни очакват през следващата 2009-та година.
 Година на изпитания и промени, но също така и година на творци.
Творци на Щастие.