Преди доста време Карлос Кастанеда бе сред любимите ми автори. По времето, по което за нещата не се знаеше нищо, а се говореше много. Почти както сега. 
 И едно от нещата които ми направиха впечатление в прочетеното бе за личният Тиранин - този, който успявя да ни изведе от равновесие, да ни разгневи и да ни попречи да реагираме адекватно на ситуацията.
 От тогава насам, почти по рефлекс, всеки път , когато нещо ме разгневи си задавам въпросът - С какво случилото се е предизвикало гневът ми ?!
 Коя е тази тресчица в съзнанието ми, за която се е заловил тиранинът ми ?!
И истината от Черно-Бяла започна да става многоцветна - с различни нюанси според часа на наблюдение и гледната точка на наблюдателят й.
 Започнах да осъзнавам , че си има неща които няма да могат да се променят в отрязъка от време на който мене ми се ще да ги видя променени.
 И просто, наместо да се бориш с течението, което те изтощава, просто трябва да откриеш това негово разклонение, което тече в нужната ти посока, а ако няма такова , да потърсиш начин ти да го създадеш.
 С трезвата си преценка на случващото си, донякъде с помощтта на интуицията ти, нашепваща , че не си безгрешен, но и няма смисъл да робуваш на догмите на околните.
 И лека-полека живота излезе извън общоприетият смисъл, който влагах в него от първо лице, единствено число - Аз.
 Да, това носи със себе си нови и странни усещания, в ролята на страничен наблюдател спрямо теб самият, на твоите реакции, мисли и действия, но от друга донякъде помогна във взимането на правилните решения.
 Не тези, налагащи се по подразбиране, защото се оказа, че избор винаги има.
Друг е въпросът, доколко възможният избор, съвпада с очакванията ни за бъдещето ни, но това си е проблем на субекта, а не на обекта, нали ?!

 Този блог бе създаден донякъде и по тази причина, да науча повече неща за себе си, в една среда предразполагаща към всекидневното присъствие на личният Тиранин.
 Насмешлив, циничен, злобен или просто прост, прикрит зад своята анонимност, чувстващ се недосегаем в репликите си към мене.
 Тиранин, който в крайна сметка започна без сам да се усети да заработи за мен самият, помагайки ми ясно да осъзная кое и защо ме дразни в животът.
 Да определя точно и конкретно кои са нещата с които не мога да правя компромиси, както и кои са нещата на които не си заслужава да обръща внимание човек.
 
 В крайна сметка осъзнах едно - не е важна посоката на пътя, извивките по които той преминава, а самият акт на извървяването му и опита натрупан по него.
 Опит, за който не малка вина има и личният ми тиранин, помагайки ми да видя това, което само аз трябва да видя.