Не е лесно отляво да ти седи Прозата, а от дясно Поезията.
Едната да е шумна и гневна, а другата смълчана и замечтана.
И опитите ми да ги помиря, търпяха фиаско след фиаско, дорде не ми хрумна да ги разделя в отделни стаи.
Една за тази, която не ми даваше да заспя и втора за тази, която не ми даваше да се събудя.
Да, звучи шизофренично и може би наистина е така погледнато обективно отстрани, но... как инак може да помириш противоположностите в себе си ?
Възможно е да има отговор, но аз все още не съм открил този за себе си, този от който се нуждая и който би позволил двете отново да са заедно , ръка за ръка.
А дотогава, дотогава ще я караме някак си - Шизофренично.
Един тук, а друг там, двете ми половини на различни места.
За да открият самите себе си и да осъзнаят , че една без друга не могат да бъдат себе си.
По тази и причина, едната ми половина от месеци насам, я няма в този блог.
За да не смушава Ума и нескончаемият му глад за отговорите.
Отговори, които предъвква и бързо забравил вкусът им се устремява към следващите,
За да усети в един момент, алогичната идея, че не е цялостен, че нещо му липсва.
Нещо нелогично, нещо хаотично, нещо което от месеци насам е в другата стая.
Някои от вас са влизали вече там и се сещат за какво иде реч.
Но все още не е време, вратата между тях да се отключи.
Все още не.
Може би някой ден, в който логиката и чувствата ще намерят хармонията помежду си, може би едва тогава ще открия и ключа към помирението им.
А дотогава - Шизофренично.
Един тук, а друг там.
В крайна сметка - Аз. :)
това звучи като някаква пропагандираща реклама на водка, уотевър (:
А бе, то битер женски бой в кал, ама ще видя как да ги помиря двете. :)))
Според една теория човекшкия мозък работел на две нива. Емоционалното поставя задачата - искам! Изпраща я на логичното ниво, което търси възможните решения и връща резултата. Емоционалното приема някой от вариантите и го връща обратно за изработване на стратегия.
Емоцията задава посоката, логиката избира превозното средство. Ето ти един пример:
Емоцията - Не ми е комфортно, недоволен съм от социалната атмосфера.
Варианти на Логиката - Търпи. Работи. Кради. Протестирай.
Емоцията - Търпях, другите две не дават резултат - Ще протестирам.
Логиката - Търси - съмишленици. Синдикати. Партии.
Емоцията - Съмишлениците - другите не ме кефят
Логиката - Съмишлениците не те представляват
Емоцията - Там се изявявам персонално
Логиката - Решение или изява
Емоциата - Изява
Логиката - Ще формулирам 19 искания.
20.01.2009 16:56
Решението обикновено често ни се търкаля пред очите, но ни изглежда твърде странно и невъзможно.
аз не отлючих на едната вратата....оставих и едно малко прозорче,да поглежда понякога навън,защото и да се затрие напълно в самота...тя си има и ценност,тази моя аз,но.....другата,на която отворих вратата....нея трябва да опазя,за да докосвам понякога,за да ме докосва винаги,за да ме има "аз"...за да....за да не ме задушат прозорчетата в погледи към другите...за да не ме отровят изстиналите думи.
Вятър ме докосна ли?Незнам!Ще попитам котешкото женско аз...защо завръща ме към град любим,защо изтрива ме дори от този пост..къде отнася ме в мислите?....
А може би по-ранимата е била тази част,която съм отворила,за да мога в себе си и нея да каля?
Що за мисли ми отприщи,валсодар?
Едната търси Истината, а другата Красотата.
понякога се срещат за малко, понеже истината рядко е красива, кимват си и се разминават, а аз оставам да гледам объркан след двете :)
Засега решението е добро и по още една причина, която ще остане скрита .
Опитвам се на едно друго място да ги събера двете, там просто си не пречат, защото рядко ги навестявам и в самота си , се оплакват една на друга от мене :)
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът