Това, за което ми се искаше да говорим днес, можеше да се изкаже по няколко начина - алегоричен, поветичен, във вид на притча, бясня и варианти още много, но понеже съм си недоспал и с главоболие смятам да прескоча всичките тези красиви и накъдрени въведения и директно да си подходя по темата.

 А темата, която не е тема от днес е Посредствеността.
Да се разберем в началото - не считам, че посредствеността е смъртен грях, все пак не може да сме добри и талантливи във всички сфери на живота си, но можем поне да осъзнаем този факт и да се съобразим с него.
 Всеки си има силни и слаби страни , и познавайки добре и двете може да мине по-добре през изпитанията на живота си, да направи слабостта си сила, а силата си - убежище в мигове на слабост.

Да, на всички им харесва да са оценяни добре от околните, да им се каже някоя добра дума, да ги поощрят в търсенията им, но страшното започва , когато човек не твори за да се развива самият той, а заради аплаузите на публиката си.
 Публика, приела го заради незастрашаващата я посредственост, аплодираща всяка една стъпка в посока още по-посредствени творения, до момента в който автора не се превърне в роб на тълпата и на суетата си.
 Суета, караща го да вярва, че не творчеството му е слабо и нефелно, а просто публиката не е дорасла до висотата на неговата мисъл.
 Търсейки всякаква възможност за показ, дори и тя да граничи с обсебваща досада.
Отхвърляйки безпрекословно, всяка една критична мисъл, приемайки я болезнено, като опит за отнемане от славата и връщане в калта, от която самата тя е произлязла.

Примери много, всеки от нас си има поне една сфера в която си е посредствен и много добре си го знае. Област в която е счел, че няма да има нито възможността, нито таланта, нито силите да достигне висотата на тези над него.
 По-силните сред нас просто отбелязват тоззи факт и се концентрират в/у това с което ще могат да продължат, а по-слабите... просто отказват да го приемат.
 Отказ продиктуван от комплекса им за малкоценност, комплекс притаен дълбоко в същността им, отразен навън чрез агресията, лицемерието и пошлостта .
 За тази посредственост  ми се искаше да поговорим.
За тази, рушаща всичко по пътя си до което се докосне, омърсяваща всичко което е по-добро, принизявайки го до собственото си ниво.

Посредственост , въздигната тук на пиедестал.
Посредственост унищожила всичко различно от нея.
Посредственот, която и вас ви задушава.

И се питате - А тоя път, накъде ?!

"Всеки си има силни и слаби страни , и познавайки добре и двете може да мине по-добре през изпитанията на живота си, да направи слабостта си сила, а силата си - убежище в мигове на слабост"

Зачитайки се в темата ти,реших,че този израз ще си копирам и запазя,но прочела всеки един следващ,не исках да загубя и него из собствените си мисли.Затова ще си позволя да копирам статията ти,за да я запазя в цялостния и вид в компа си.
Стойностна,на ниво по-високо от журналистическото в медийте и актуална до отчаяние!!!
Да,посредствеността залива и преуспява,защото никой от четящите я, не вниква в думите,взема ги за даденост или просто му е удобно,заради собственото си ниво,те да са на пиедестал-празните думи,тез,които се повтарят до болка,без всъщност да казват нищо!
А когато нещо се напише само за да поддържаш пиедестал и отчетеш бройка...не можеш да търсиш смисленост и качество!
Има и един друг елемент-немерието също ражда посредствеността.При определена мярка,една тема е тема.При надхвърляне на количеството,то тя вече е блуткаш,до болка втръснал на човека с по-широк мироглред.А ако на автора му са толкова възможностите от гледна точка на мирогледа,но със зъби и нокти се е вкопчил в мисълта да е по върховете...жално да ни е търпението!

И винаги се стреми към равновесие. Няма нищо безкрайно! Когато посредствеността, лицемерието и пошлостта достигнат максимума, бързо тръгват надолу. Трябва търпеливо да отстояваме позициите си. Затова търпеливо ще си стоя в блога, ще представям поетите и това е моят отговор на кича, пошлостта и посредствеността. Зная, а и ти го знаеш, че има такива които изгарят от нетърпение да ги представя. Но никога няма да го направя. Никога няма да дам път на посредствеността.

И ти си длъжен да правиш това което можеш. Защото гласът ти е ясен и се чува надалеч.
krassko