Вашият билет ? - ме изненада тих глас зад мен.
- Билет ли ? - обърнах се аз и съзрях странна гледка - Чешъртският котарак в униформа на кондуктор, с накривена закачливо на една страна фуражка, по средата на която имаше за емблема малко парно локомотивче, което сякаш ми се усмихваше през облачетата излизащ дим.
Месингово, излъскано и хвърлящо закачливи отблясъци оформящи странен ореол .
- Аха, явно пътувам нанякъде - помислих си аз, без даже и спомен, кога съм се отзовал в това купе с дъх на опушен орех и дрехи от стар скрин.
- Пътуваме ли за някъде ?
- Да, след малко потегляме - усмихна ми се котарака, забравил за билета ми.
- А накъде ? Накъде пътуваме ?!
- Има ли значение, просто се наслаждавайте на гледката ! Ние винаги стигаме там, където трябва и когато трябва - ние сме... Има ли значение кои сме ?!
Съзнанието ми спокойно възприе тази неяснота като факт, също толкова спокойно, колкото и ...Спирка Живот.

Качих се на влака и...потеглям в посоката :))))))

А любимците ми/двете ми детски вълшебности/ не си забелязъл,защото те така са се впечатлил от трайноста на любовта ми към тях,че се притиснаха силно към мен,за да им се порадвам и отнеса отнова на скритичко-в сърцето ми:))))))))
Върна ме в двата ми любими свята:)Този на "малката русалка"и на "кимба бялото лъвче".Светове,които вплетох в живота си:))

А Емил от Льонеберя и пътешествието с ятото диви гъски над Смоланд ?!

:) Те всички имат своята магия и чудатост,но челноста се заема от любимостите ми:)-чувствата към които за мен винаги са с непоклатима трайност,след като веднъж са били приети от мен:))

Пътувах с теб в....."това купе с дъх на опушен орех и дрехи от стар скрин"!!!!!
Добре ми е сега :)


П.П още не мога да пускам коментари там :(((

Някаква магия има там ?
Ще се наложи да викам екзорсист ! :)