Почеса се. Отново се почеса. Ми, не става ! Нищо не му дойде в главата, ни образ , ни звук, за сюжет да не говорим. Огледа се за музата си. Лежеше на дивана и доволно похъркваше с оригване, разтрисайки телесата си. - Мали-и-и, ква стройна девойка дойде, а гледай я сега на каква свинкя я замязало ? - с погнуса си помисли той .
Той - Писателя. За такъв се имаше де, това му бе призванието. Така поне каза стринка му, кога като малко дете го приспиваше с приказката, как му е увила пъпа в една фунийка от семки. Увита от вестник "Работническо Дело". Да работи, да твори ! С патос, с невиждан творчески заряд, да пленява публиката си и само да й се кланя, кога отгоре му се посипят букети и бикини на възторжени фенки. Е, бикини не се сипеха нещо напоследъка, само някаква зловредна смрад се процеждаше от пожълтелите кюлоти на музата му.
- Май се е напикала в съня си мастията, да й е@а у Музата да я е@а ! - с яд процеди той. Загледа се в нея, за да провокира с нещо въображението си, но разкриващата се гледка го потресе до дъното на душата му и провокира единствено апокалиптични картини, изпаряващи всякакво желание да пише.
А трябваше да се напише нещо все пак, та от два часа не бе публикувал нищо ! На какво прилича това, моля ви се кажете - цели два часа , а нито един ред не можа да се роди. "Гърдите и бяха разголени и се боричкаха като прасенца сукалчета една с друга, търсейки топлият корем на майка си..." - започна да реди думите той. - Хм, фермерска тематика ?! А , защо пък не , то напоследък както вървяха нещата май само фермери щяха да го четат, цъкайки с език над думите му. Лист по лист, според потребностите им от словото му в тоалетната на двора. - Кенефна проза , до там ли я докарахме господи, да творим за едните задни помисли Господи, до там ли ? - почти проплака той, но продължи да пише. Ред по ред, знаейки че пак ще го прочетат.
Нямаше и как да не го прочетат при условие , че бяха Длъжни да го четат ! Всеки ден, всеки миг, всеки ред, та дори и със затворени очи , сбърчвайки нос, от вонята процеждайки се между редовете. Музата се размърда изпърдявайки. - У-у-у, а как мирише само ! Ха, това изречение е добро - израдва се той. - Добро, добро, ама ще ме набедят за плагиатство от рекламен слоган ?  
 Е, ще го поукрасим малко аромата, ще му сложим рози, птички , пички и пчелички, а за финал,  да вземем да самоубием героинята, а ?! 
 И таман всички ще си отдъхнат от нея, утре може и да я съживим. Така де, само за зомбита още не съм писал, какво ли би представлявал секса със зомби ?! Я да видим сега , какво ли ще излезе от тая идея, май некрофилите нещо ги бях позабравил като аудитория, а съдейки по застаряването и изкуфяването на нацията ни, май само те ще ме четат ?!
Зарадва се, новата тема вече се бе родила в главата му, почти се сглоби изцяло - прелъстително отблъскваща като тайните му желания, които сънуваше нощем.

И щеше да я нарече, щеше да я нарече.... 
 "Трупът нетленен твой, облизвам ти с език ! "

Тук няма ли нормални ?!?

Отдавна не съм писал за Котката, май му е време за един "Секс с умряла котка в новолуние" Оооооооох!

А някой е изахкал в куртоазия, а е попаднал в черният списък на неразбралите авторовата идея за попикано изкуство ! :)

А дай и ти едно разказче - гледам идеята ти е тоже некрофилска - в тон с модата сред модераторите ! :)))

ХА!!!:)))))))))Е по-добре от това и Шекспир не може да го напише!!!Ама знаеш ли защо?Не е имал удоволствието да се сблъска със Музиния Талант!
Оваций отвсякъде!!!

Ако живееше в наши дни, кой знае къде щеше да потъне в земята от срам и да скърши надве перото си, отвратен от идеала за изкуство ! :)))

Имал е късмет, човека...

Преди време бях на едно литературно четене и още тръпки ме побиват от олигофреничните изцепки, на които бях свидетел там.
То бива - бива куртоазия и парвенющина, ама тия литератори се осраха до ушите бре ! :)