Постинг
04.02.2009 10:39 -
" Трупът нетленен твой, облизвам ти с език ! "
Автор: valsodar
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2029 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 17.03.2009 15:42
Прочетен: 2029 Коментари: 6 Гласове:
0
Последна промяна: 17.03.2009 15:42
Почеса се.
Отново се почеса.
Ми, не става !
Нищо не му дойде в главата, ни образ , ни звук, за сюжет да не говорим.
Огледа се за музата си.
Лежеше на дивана и доволно похъркваше с оригване, разтрисайки телесата си.
- Мали-и-и, ква стройна девойка дойде, а гледай я сега на каква свинкя я замязало ? - с погнуса си помисли той .
Той - Писателя. За такъв се имаше де, това му бе призванието. Така поне каза стринка му, кога като малко дете го приспиваше с приказката, как му е увила пъпа в една фунийка от семки. Увита от вестник "Работническо Дело". Да работи, да твори ! С патос, с невиждан творчески заряд, да пленява публиката си и само да й се кланя, кога отгоре му се посипят букети и бикини на възторжени фенки. Е, бикини не се сипеха нещо напоследъка, само някаква зловредна смрад се процеждаше от пожълтелите кюлоти на музата му.
- Май се е напикала в съня си мастията, да й е@а у Музата да я е@а ! - с яд процеди той. Загледа се в нея, за да провокира с нещо въображението си, но разкриващата се гледка го потресе до дъното на душата му и провокира единствено апокалиптични картини, изпаряващи всякакво желание да пише.
А трябваше да се напише нещо все пак, та от два часа не бе публикувал нищо ! На какво прилича това, моля ви се кажете - цели два часа , а нито един ред не можа да се роди. "Гърдите и бяха разголени и се боричкаха като прасенца сукалчета една с друга, търсейки топлият корем на майка си..." - започна да реди думите той. - Хм, фермерска тематика ?! А , защо пък не , то напоследък както вървяха нещата май само фермери щяха да го четат, цъкайки с език над думите му. Лист по лист, според потребностите им от словото му в тоалетната на двора. - Кенефна проза , до там ли я докарахме господи, да творим за едните задни помисли Господи, до там ли ? - почти проплака той, но продължи да пише. Ред по ред, знаейки че пак ще го прочетат.
Нямаше и как да не го прочетат при условие , че бяха Длъжни да го четат ! Всеки ден, всеки миг, всеки ред, та дори и със затворени очи , сбърчвайки нос, от вонята процеждайки се между редовете. Музата се размърда изпърдявайки. - У-у-у, а как мирише само ! Ха, това изречение е добро - израдва се той. - Добро, добро, ама ще ме набедят за плагиатство от рекламен слоган ?
Е, ще го поукрасим малко аромата, ще му сложим рози, птички , пички и пчелички, а за финал, да вземем да самоубием героинята, а ?!
И таман всички ще си отдъхнат от нея, утре може и да я съживим. Така де, само за зомбита още не съм писал, какво ли би представлявал секса със зомби ?! Я да видим сега , какво ли ще излезе от тая идея, май некрофилите нещо ги бях позабравил като аудитория, а съдейки по застаряването и изкуфяването на нацията ни, май само те ще ме четат ?!
Зарадва се, новата тема вече се бе родила в главата му, почти се сглоби изцяло - прелъстително отблъскваща като тайните му желания, които сънуваше нощем.
И щеше да я нарече, щеше да я нарече....
"Трупът нетленен твой, облизвам ти с език ! "
Той - Писателя. За такъв се имаше де, това му бе призванието. Така поне каза стринка му, кога като малко дете го приспиваше с приказката, как му е увила пъпа в една фунийка от семки. Увита от вестник "Работническо Дело". Да работи, да твори ! С патос, с невиждан творчески заряд, да пленява публиката си и само да й се кланя, кога отгоре му се посипят букети и бикини на възторжени фенки. Е, бикини не се сипеха нещо напоследъка, само някаква зловредна смрад се процеждаше от пожълтелите кюлоти на музата му.
- Май се е напикала в съня си мастията, да й е@а у Музата да я е@а ! - с яд процеди той. Загледа се в нея, за да провокира с нещо въображението си, но разкриващата се гледка го потресе до дъното на душата му и провокира единствено апокалиптични картини, изпаряващи всякакво желание да пише.
А трябваше да се напише нещо все пак, та от два часа не бе публикувал нищо ! На какво прилича това, моля ви се кажете - цели два часа , а нито един ред не можа да се роди. "Гърдите и бяха разголени и се боричкаха като прасенца сукалчета една с друга, търсейки топлият корем на майка си..." - започна да реди думите той. - Хм, фермерска тематика ?! А , защо пък не , то напоследък както вървяха нещата май само фермери щяха да го четат, цъкайки с език над думите му. Лист по лист, според потребностите им от словото му в тоалетната на двора. - Кенефна проза , до там ли я докарахме господи, да творим за едните задни помисли Господи, до там ли ? - почти проплака той, но продължи да пише. Ред по ред, знаейки че пак ще го прочетат.
Нямаше и как да не го прочетат при условие , че бяха Длъжни да го четат ! Всеки ден, всеки миг, всеки ред, та дори и със затворени очи , сбърчвайки нос, от вонята процеждайки се между редовете. Музата се размърда изпърдявайки. - У-у-у, а как мирише само ! Ха, това изречение е добро - израдва се той. - Добро, добро, ама ще ме набедят за плагиатство от рекламен слоган ?
Е, ще го поукрасим малко аромата, ще му сложим рози, птички , пички и пчелички, а за финал, да вземем да самоубием героинята, а ?!
И таман всички ще си отдъхнат от нея, утре може и да я съживим. Така де, само за зомбита още не съм писал, какво ли би представлявал секса със зомби ?! Я да видим сега , какво ли ще излезе от тая идея, май некрофилите нещо ги бях позабравил като аудитория, а съдейки по застаряването и изкуфяването на нацията ни, май само те ще ме четат ?!
Зарадва се, новата тема вече се бе родила в главата му, почти се сглоби изцяло - прелъстително отблъскваща като тайните му желания, които сънуваше нощем.
И щеше да я нарече, щеше да я нарече....
"Трупът нетленен твой, облизвам ти с език ! "
Тук няма ли нормални ?!?
Отдавна не съм писал за Котката, май му е време за един "Секс с умряла котка в новолуние" Оооооооох!
цитирайОтдавна не съм писал за Котката, май му е време за един "Секс с умряла котка в новолуние" Оооооооох!
А някой е изахкал в куртоазия, а е попаднал в черният списък на неразбралите авторовата идея за попикано изкуство ! :)
А дай и ти едно разказче - гледам идеята ти е тоже некрофилска - в тон с модата сред модераторите ! :)))
цитирайА дай и ти едно разказче - гледам идеята ти е тоже некрофилска - в тон с модата сред модераторите ! :)))
ХА!!!:)))))))))Е по-добре от това и Шекспир не може да го напише!!!Ама знаеш ли защо?Не е имал удоволствието да се сблъска със Музиния Талант!
Оваций отвсякъде!!!
цитирайОваций отвсякъде!!!
Ако живееше в наши дни, кой знае къде щеше да потъне в земята от срам и да скърши надве перото си, отвратен от идеала за изкуство ! :)))
цитирайИмал е късмет, човека...
цитирайПреди време бях на едно литературно четене и още тръпки ме побиват от олигофреничните изцепки, на които бях свидетел там.
То бива - бива куртоазия и парвенющина, ама тия литератори се осраха до ушите бре ! :)
цитирайТо бива - бива куртоазия и парвенющина, ама тия литератори се осраха до ушите бре ! :)
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 27883
Блогрол
1. най-доброто до тук
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът