Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.02.2009 10:38 - Лечителят
Автор: valsodar Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1711 Коментари: 16 Гласове:
0

Последна промяна: 06.02.2009 10:58


imageНаричаха го Лечителя.

Хм, какъв ли лечител си бе той, просто това си му бе нещо като хоби, малко като крастичка която си го сърбеше от вътре, Дар който не му даваше мира и все го караше да се взира в хорските сърца.

И когато съзреше нещо нередно в тях, той просто си го поправяше. Нежно почистваше огорченията затлачващи пътя на чувствата и отпращащи ги в посока на гнева и отчаянието. Плътните и тъмни налепи донесени от тях, ги почистваше особено внимателно , съсредоточен над всяко едно черно петънце, докато то не изчезнеше от допира на ръцете му и на негово място не заблещукаше дъгата. Често му се налагаше и да закърпва. Разкъсани сърца, разполовени на две, наранени грубо и безмилостно. С липсващи парчета, след края на една несподелената любов , изритани и загърбени под чуждият присмех. Говореше им дълго, нежно и внимателно, а милващият му глас ги изграждаше отново, вдъхващ им живота , който им бе отнет. Залепваше ги с надежда, съшиваше с вяра и съживяваше с любов. А той имаше по много и от трите. Още от мига на рождението си, бе преизпълнен с радостта към живота. Учуди акушерката му , поела го за първи път в ръцете си, с усмивката и смеха си. с които се яви на белият свят. Жизнерадостен и с огромни очи отворени за света. Кипящ, врящ от чувства, емоции, надежди и ... разочарования. Първият му "пациент" бе .. майка му. Роди се като дете на самотна майка, но още с първите си дни се зае да внася нужните промени. Не даваше на лошите спомени да стигнат до нея, прогонваше ги обратно в ъглите на сенките, от които се бяха появили. Протягаше ръце към нея и се смееше, гледаше я с цялата си любов , която бе вдишал още с първият си дъх и тази любов струеше през очите му, вливаше се през нейните и достигаше до сърцето й. Лекувайки го бавно, постепенно и настойчиво, дорде то отново не стана цяло и готово за нов живот. И майка му започна да се усмихва все по-често, тъгата завинаги изчезна от лицето й , а наместо нея се настаниха слънчеви зайчета хвърлящи закачливи отблясъци. В цветовете на дъгата. Растеше, а с порастването му , израстваше и света около него. Променяше всички, в които се взреше, даваше им от това , което те не знаеха как да усетят, да вдишат и да поемат с пълни гърди - любовта крепяща всичко живо в спойката на сътворението. Взор, преценка, пришиване, залепяне , спояване, дъх, любов и ... нов ритъм за живот - така преминаваше пътят му, отмервайки дните и часовете му , не със стрелките на часовника , а със сърцата, които той срещаше по пътя си. Посрещаше, лекуваше, изпращаше. И се радваше. Радваше се на всяко едно излекувано сърце. Дори и то да бе извърнало вече погледа си от него. В един момент, той просто разбра, че няма да му е по силите да излекува всички. Започна да усеща умора и някакво странно стягане в гърдите. Взе да се задъхва, но въздухът който вдишваше носеше със себе си все по-малко любов, изместена от очаквания и корист. Вече я нямаше предишната сила, капка по капка бе цялата раздадена, втъкана и вградена във всичките съдби срещнати по пътя и докоснати от него. Бе му останало едно последно сърце за лекуване - Неговото. С безбройни липсващи парченца, откъснати от тук и от там, с бледа светлина процеждаща се от многобройните пробойни. image Помилва го и му благодари. За всичко.
Така и си тръгна.
Оставил тялото си там долу, а над него, извисяваща се от сърцето - дъга от искряща светлина.
Дъга, по която той щеше да се върне обратно при любовта, която го бе сътворила и изпратила на този свят да лекува чрез нея и заради нея.

Лечителят - посвещава се на любимите ми автори , лекуващи винаги моето сърце, давайки ми липсващото от техните  :)



Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. miaa - valsodar,
06.02.2009 11:41
Много ми хареса разказа ти..Успехи.
цитирай
2. krassko - Поздрави от моя доктор:)
06.02.2009 11:43
Как щяхме да живеем без тях
цитирай
3. reffina - И добра се почувствах, и благо ми ...
06.02.2009 11:53
И добра се почувствах, и благо ми стана от разказа ти!
Да се намират повече от тях, от твоите лечители, та да ни радваш и ти с такива красиви настроения!
Хубав ще бъде денят ми, и твоят такъв да бъде !
цитирай
4. valsodar - Привет miaa ;)
06.02.2009 12:06
Бях доста раздвоен между пълната и сбитата му история, в крайна сметка втората надделя, но и така си ми харесва, радвам се, че е допаднала идеята и на теб :)
цитирай
5. valsodar - krassko , чудя се
06.02.2009 12:06
Как ли наистина и докъде ли щяха да ни стигнат силите, ако нямаше други, които да ни дадат от своите в нужният момент ?! :)
цитирай
6. krotalka - Колко по-добър ще животът,
06.02.2009 12:07
ако има повече като твоя лечител...
Поздрави!
цитирай
7. valsodar - reffina - особено ми е драго
06.02.2009 12:08
Защото вече знам, че когато си заразена с добро настроение, твориш чудеса, които връщайки се при мен си ме лекуват, давайки ми липсващата част от мен самият :)
цитирай
8. valsodar - krotalka , не са малко тези Лечители в живота ни
06.02.2009 12:11
krotalka , не са малко тези Лечители в живота ни, но ни се струват малко, поради факта ,че те никога не са искали да са на показ, да се набиват в очите ни с това , което вършат.
Любовта и състраданието в същността си са безкористни и незабележими :)

Ако бие на очи, ако е гръмко , шумно и натрапчиво, то вече не е това, за което се представя - сещаш се за какво и за кои ми е мисълта, нали ? :))
цитирай
9. palisandar - !
06.02.2009 12:33
Поглежам днешното синьо. Забравям сивото. Не за дълго, но достатъчно, за да не подмина портиера с казионно добър ден.
цитирай
10. krotalka - Прав си, не са малко,
06.02.2009 12:39
но когато, злобата и зависта се сблъска с тях, ги смята за глупаци. Държи на всяка цена да ги унижи.
цитирай
11. valsodar - Ин и Ян - двете противоположности на една и съща сила
06.02.2009 12:40
В единия си край руши, а в другият си съгражда - зависи изцяло, в чии ръце ще попадне.

По делата им ще ги познаете - фраза изключително актуална и тук :)
цитирай
12. hara73 - е това беше голяма изненада за мен
06.02.2009 12:40
страхотно е ...нищо не е случайно и след като лечителя е закърпил толкова сърца ,вярвам че в този свят наистина съществува лечител и за неговото и в момента го търси . Поздрави.
цитирай
13. valsodar - hara73 , а може и да го е намерил
06.02.2009 12:42
В себе си.
И да се е пресътворил отново в следващият си живот.
Може да е сред нас, до мен , до теб - тих и незабележим, ненатрапващ се, взиращ се в сърцето ти :)
цитирай
14. valsodar - palisandar :)
06.02.2009 12:43
Сивото е подминатото синьо :)

Поздрави :))
цитирай
15. hara73 - точно това ми се
06.02.2009 12:52
искаше да напиша , ако неговия лечител все още не го е намерил,че трябва да го потърси вътре в себе си , там винаги се намират изгубените парчета . А ако вече е намерил ,лечителя си ...готово спасен е ,мога само да се радвам.
цитирай
16. victoriavselena - познавам лично една жена,
07.02.2009 19:30
която даваше от сърцето си на всеки, много хора излекува, но и попиваше от тяхната болка и мъка. Докато се разболя. Беше забравила себе си. Болестта й напомни, че и тя има тяло и душа. Сега пордължава да лекува другите, но не забравя исебе си. Можем да помагаме и без саможертви. Ако ние сме щастливи, щастието е заразно и ще се предаде и на другите. Точно така твоят лечител е започнал като дете . "Протягаше ръце към нея и се смееше, гледаше я с цялата си любов , която бе вдишал още с първият си дъх и тази любов струеше през очите му, вливаше се през нейните и достигаше до сърцето й".Това е най-добрия метод
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: valsodar
Категория: Лични дневници
Прочетен: 6391953
Постинги: 1713
Коментари: 18232
Гласове: 27717