Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.02.2009 03:08 - Весела
Автор: valsodar Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2749 Коментари: 45 Гласове:
0

Последна промяна: 14.09.2009 09:19

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Роди се с изгрева на луната, в една ясна и тиха лятна вечер, кога щурци огласяха с песен полето и само славеят дръзваше да ги надпее. Проплака тихо и се заслуша в песента на вятъра, сгушена в скута на майка си, с коси посребрени от звездна светлина. - Ще я кръстим Весела - отсече баща й. Тя ще е нашата радост от тук насетне ! Така си и стана, растеше си Весела, като тихо и скромно дете, за радост на родителите си , сдобили се с късна рожба, растеше и само една странност имаше в нея. Всички деца си играят, пищят и се боричкат в окосеното сено, а само наша Весела си седи кротко отстрани, а погледа и все нейде встрани, все нещо си чака , умислена в себе си. - Веселке, ти що си не играеш маминото, иди децата те чакат, може ли така отстрани да ги гледаш и в игрите им да не играеш? Какво ти има миличко, болно ли си ? - се опитваше майка й да я накара да потича с тях, да се сборичка ако трябва, какво от това че е момиче - дете е все пак, може ли отстрани да седи и да не играе , та все другите майки така странно да гледат към нея, а наша Весела тихо й отговаряше - Остави ме Мамо, добре си ми е така, аз така си играя. - Как така, сама си играеш ? - попита уплашено майка й . - Не съм сама бре Мамо, не виждаш ли вятъра, който иска да се гоним с него, не чуваш ли тревата, която ме моли с нозете боси да тичам по нея , цветята които песни ми пеят кога ги погаля ?   - Стойчо, болно ни е детето, давай на доктор да го водим, има му нещо, болест някаква го е налегнала ! Божке ле Стойчо, каква ли ни мъка тоя път ни е споходила , та детенце с такава болест да ни се види ? Давай, давай мъжо, ти изкарай колата, а аз ей сегичка приготвям набърже детето, че болест не чака, може и по-лошо да стане !   Уплашиха се и майка , и баща й, и с пребледнели лица на доктор я заведоха. Специалист. Голям и всепризнат. При кой се лесно не влиза, та... продадоха набърже теленце, само и само доктор, наша Весела навреме да види.   - Нищо му няма на детето - отсече доктора.- Просто,... е ... как да река , рядко интровертен тип с изключително буйно въображение.   - Ин-н-нт.. , какво докторе, какво й има, тоя тип лекува ли се ? - почти проплака в ужас майка й , прикривайки Весела зад себе си, в очакване на най-лошото.   - Не, не се лекува. Ама , какво сте ми и двамата прибледнели, успокойте се, физически си е напълно здраво детето , просто как да го река... хм, мечтателно е то и си живее в света на приказките, които въображението му рисува.   - Луда е ! - отсече Стойчо - Луда е наша Веселка, ама не тя е виновна, лудост нашето беше - дете да желаем, на тези ни години. - Не бре хора, нормално си е детето - опита се да ги убеди доктора, но колкото повече се стараеше, толкоз по-странни и необясними за тях думи използваше и това само засили болката и тъгата по лицата им. - Е, каква си е, наша си е ! Наша рожбичка си ни е Весела, а пък.. кога порасте.. ще видим. Все един добър мъж за нея ще се намери, кой да се грижи, кога ний вече не можем. Че то нашето, преброено е вече, ама нейното... - тихо каза баща й и скришом издайническа сълза забърса.   Тихо прибраха се те на село, по мръкнало, да ги не видят комшиите и да не разпитват, къде са ходили, за болеста на Веселка да се не разчуе. И само тихият вятър, чу хлиповете на майка й и молитвата на баща й , след като Веселка с целувка приспаха. Чу ги и далече отнесе. Там, където се бяха стопили и думите на доктора, че страшно си няма. Че Веселка е дете нормално, Нищо, че с други деца не играе и с вятър и треви си хортува.   А Веселка си порастна.
Тиха, в себе си вглъбена и глава наклонила леко встрани, сякаш някой й говори, а тя му думите слуша. Слуша и се усмихва. Красавица надали бе нявга се раждала, кат таз мома - стройна фиданка. Ако има думи, кои нейната хубост да опишат. Хубост, що те караше, ако си на трапеза с нея и от глад да умираш, залък хляб в уста си да не сложиш, а само нея да гледаш и с хубостта й да се храниш.   Идваха ергени всякакви да я искат, но кога наш Стойчо насаме с тях останеше, всички си тръгваха. Идеха като аслани, а си тръгваха като... А Стойчо си бе честен и прям, не искаше с лъжа добро на рожбата си да стори и истината им в очи казваше - Луда си е наша Веселка, луда си е , ама си е тиха, оправна и грижовна. Без нищо я давам, но едно от тебе ще искам . Грижи се за нея и я обичай така, както я обичахме и ние !   И бягаха, наплашени от тез думи бащини ергените, не намерили ни обич в сърцата си, ни смелост в душите си, луда невеста, през бащини порти да вкарат.   Само един се намери, кой на бащини думи да отговори. Свит, неугледен, дори и леко грозноват наглед, но така запленен от нейната хубост, че страстта наместо него заговори. - Взимам я, взимам я бат Стойчо, такава каквато е, взимам я ! На ръце , ако трябва ще я нося, през огън минавам, но ми я дай ! Дай ми вашата Весела, че сърце ми вече не трае и .. или Весела жена ще ми стане, или за смърт ще се аз венчая !   Венчаха ги. Скромно. Наша си Весела и ... по божията воля - за съпруг Стефан.   Не мина се и месец-два и Стефан отново на бащини порти потропа. - Какво има бре Стефане, да не се е нещо лошо с Весела случило ? - с тез думи набърже го посрещна майка й на двора. - Не е читава таз ... наш"та работа, стрино Василке, не е - промърмори Стефан, забил поглед в нозете си. - Стойчо, ела бърже тука бре Стойчо, нещо лошо на децата се е сторило - провикна се майка й, а бащата с бърза крачка излезе от сайванта, де детска люлка майстореше. - Казвай, казвай Стефане, що се е случило ! - подкара го и той. - Ела , ела седни тука и разказвай ! - придърпа го той навътре, да ги не слушат от пътя за що си говорят. - Казвай, а ти жена иди донеси нещо на зетя да сипем, че виж колко е прашен, кой знае как е бързал насам за помощ да дойде. - Аз.. и за помощ , и за съвет дойдох, ама по-напред да ви рекна , че с Веселка отиваме у градо. - Що щеш у градо бре Стефане, лошо ли ти е тука ? Я каква китна къща си имаш у ваше село, добитък на полето как ще оставиш, стопанка от дом, как в града на чуждо ще водиш ? - с тез въпроси към него се Стойчо приведе, а лице му едно пепеляво, без помен за цвят и усмивка, кога люлка с душа майстореше.   -Хм, не става инак бре бат Стойчо, ще продам всичко, ама Весела от нейно си либе ще разделя, че жена ми е вече и не може всяка вечер, пред всички за смях да ме прави. -Какво ти либе бре Стефане, та наша Весела през порти по заник не е излизала, до герана за вода не сме я провождали , някой в лудост да не я открадне ? - А при кого тя ходи тогаз, всяка една вечер, щом месечина изгре, при кого ? А кога, след нея тръгна, по стъпки нейни да я последвам, все в гората влиза и все там я губя. Само смеха й дочувам как бисерно се лее, а на мене ми иде като вълк да завия. Наместо жена си нощем до мен да прегърна, аз тръните нощни бодливи прегръщам ! А кога си дойде призори, е с усмивка доволна и морна на лице и мен като мъж не желае. Само кога месечина навън не изгрей, само тогава у дома стои, но е кат болна посърнала, дума не казва и сърце ми не дава да й посегна .   Замълчаха двамата, без дума повече и да отронят.   Проводиха ги. А на изпроводяк им дадоха малкото що за зимата бяха заделили. Да имат децата, че живота в града е тежък и няма да има кой да помогне. Продал бе Стефан бащино имане, продал а с парици ... къща по-малка от сайванта на село си бе купил. Апартамент, панелен. За толкоз стигнаха парите. И как стигнаха така и свършиха. Всяка вечер се Стефан уморен прибираше и все Весела на балкона заварваше. С очи насълзени, търсещи да зърнат полето, а наместо него бетон и асфалт дорде ти поглед стигне. С ръце протегнати да пипнат небето, а над глава й се само смог сив и задушлив стелеше. Сама. Без думите на цветята, без шепота на вятъра, без милувката на луната дори, Веселка се поболя. Посивя и с всеки ден все повече слабееше. Не помогнаха докторите - Не е рак, озадачено разглеждаха изследванията й те. Не ни е позната таз болест, тази странна загуба на тегло и жизнен тонус. Не помогнаха и врачките - И магия не е ! Тя уроки няма, нея кой зло се опита да стори, мигом злото срещу него ще се обърне ! Не помогнаха и молитвите му - Бог мълчеше. Отвърнал лице си от него, що бе се заклел жена си в обич и сговор да гледа Замина си Веселка, замина, а кога си съвсем изстина до майка си на село вече бе пренесена. С коси руси посивели, с лице румено от мъка изпепелено, студена като месечината под която бе и родена.   Погребаха я. Тихо как бе и родена.   Само една старица се скришом встрани после прекръсти и рече : - Самодива, самодива е била.



Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. bizcocho - Разказ от който се вижда как слеп...
07.02.2009 03:20
Разказ от който се вижда как слепотата,едностранното гледане на живота,мисълта само за собственото его,може да убие полетът на една волна и чиста душа.Потънала в мрака на всеобща слепота и едностранно разбиране тя се стопява,гасне и изчезва от сивотата на тоз опушен,опустошен от фалша си свят.Мъжът и никога не е имал очи за красивото,за него то се е свеждало до одобреното хорско мнение и собствена задоволеност от налагане на разбиранията му.
Летяща душа не се заключва в клетката на мрака,ни в еднаквостта!
цитирай
2. valsodar - Ами, да коментирам
07.02.2009 03:22
Първо - извинявам се за ужасно дългият текст. Опитвах се, мъчих го... но просто не ми позволи историята да е по-кратко, така че... ако ще се чете по диагонал, по-добре прескочете всичко и си карайте в коментарите по рецитал.

Специална благодарност на двете музи спомогнали тази история да се роди на бял свят- Рефина и bizcocho - без тях, това никога нямаше да се случи.

Ужасен съм от себе си, колко дълги неща мога да изпиша, врата ми вече е схванат, цигарите свършиха, така че - Още веднъж - извинения за фермана който се получи, просто съвеста не ми позволи да го кастря повече :)
цитирай
3. valsodar - bizcocho - изпреварила си ме :)
07.02.2009 03:24
Мислех си моя коментар да е пръв, но ... благодаря още веднъж - без теб тя нямаше да се роди :)
цитирай
4. bizcocho - valsodar
07.02.2009 03:33
:)))))) За мен беше удоволствие! Благодаря ти,че ми го предостави!
цитирай
5. tini4 - Кака, заспивам...
07.02.2009 04:13
Но, не и преди да ти кажа, че пишеш невероятно добре - страхотен разказ!!!
Лека :)
цитирай
6. анонимен - добър разказ,
07.02.2009 11:04
но стилът ми напомня много рефина
цитирай
7. reffina - valsodar
07.02.2009 12:27
Без думи съм!
Прекрасен разказ, чак не мога да ти се начудя -
как така и огън и жупел можеш да ръсиш и толкоз омайно можеш да пишеш!!!
Поздравления за чудния постинг!
цитирай
8. valsodar - За стила на писане - 6 .
07.02.2009 13:00
Дали стила на написаното ще се оприличи на Арт Деко, Йовков или Рефина - няма никакво значение защото няма да е вярно.
Това е същото да разглеждате картина и да кажете, че стила е Акварел, Масло или Пастел.
Схващате ли мисълта ми ?
Стиловата постройка, е само техниката, която позволява определени пресонажи да се родят и да ви заговорят на техният си език.
Друг е въпросът, доколко е овладяна техниката, за да ги почувствате по-близко в думите им, нали ?
И като изключим чисто техническата част на самото писане като процес, за автора си остава единствено наслаждението да е част от процеса на раждането на героите си и.. тяхната смърт.
Засега като гледам, всички читави при мен умират, а околните полудяват - интересна статистика на сюжетите. :)))
цитирай
9. valsodar - Рефи, аз съм си
07.02.2009 13:07
Просто и ти като мен си ме познаваш по повърхността, която се вижда.
И аз се изненадах вчера, че нещата отлепиха в посока ферман при това в точно определен стил, ама то като не можеш нито да го спреш, нито да го съкратиш, а само правописните си грешки на места да поправиш - а бе, какво да ти обяснявам, чувството ти е познато, или го написваш или го изтриваш - средно положение няма.

Аз затова си харесвам късите разказчета на по 20 реда и една страничка - дорде ги почнеш и те взели, че свършили :)))

А как ме цепи сега главата от недоспиване, само да ми стъпи некой накриво, пак съм се разписал - отивам да търся лек срещу главоболие, за да не го отнесат невинни :)
цитирай
10. krassko - valsodar - Дълго е просто трябва още редактиране.
07.02.2009 14:23
Когато започнах да пиша тука по осем пъти редактирах с ножицата. Вари го печи го в Мрежата си има стандарт. Който не го признава просто не го четат. Два екрана това е! Световен стандарт. Една кака беше писала и в блога че първо гледа дължината и ако е дълго не чете. крис55 от нея съм се учил. А тука има едни писачи дето леят с кофата и даже не си четат написаното така го пускат. И какво си мислят че правят? Еднодневки. А им следя и публиката, четат ги отначало и ги зарязват. На единия специално отидох да му вида фенките - ми те червени бабички с бастуните. Няма лошо и те са хора де.

И извинявай че ти го казвам ама не натискай ентера след всяка точка:)
Поздрави и продължавай, сега ми харесваш повече:)
цитирай
11. valsodar - пробвай с фонетиката на уиндоус виста и ще разбереш :)
07.02.2009 14:37
Няма по-голяма мъка от писането на кирилица с нея фонетика :)))
Мъка-а-а, нещо което ми отнема 5 минути, там е час.
А пък ентъра си го натисках в знак на протест - А да свърши, а да свърши, ама не!
Егат'ти фермана, почвам вече са пиша на папирус, писна ми от съвремени технологии :)))
А ако някой ден съвсем намразя света, ще взема да издам публикуваното до тук, да ви гледам кривите усмивки на презентациите ми.
Всеки един издържал я, ще получава безплатна клинична пътека :)))
цитирай
12. bizcocho - krassko
07.02.2009 14:38
Дай да си се учим от себе си ,а не от каките.Тях нека да си ги имаме за сравнение:)То верно,че по-лесно е да прочетеш нещо в пет реда,вместо да вникваш в дълбочината на написано.Ами да четят реклами тогава!Казваш стандарти?Ами и те от хора са въведени и откъде знаеш защо.Може би така им е било удобно на тях?Не стандарта може да ми се наложи,а скритата мисъл,ако ще да е и роман!Те покрай тез стандарти от по страница десетсерийни произведения глупости навъртяха тук:)А си има и удобство късия разказ-скрива бедния речник.
цитирай
13. krotalka - Поздрави Радо!
07.02.2009 15:13
Показа, че имаш талант не само да критикуваш но и да твориш!
Много хубав разказ.
цитирай
14. анонимен - и от мен... поздрави за reffina
07.02.2009 15:40
страхотен разказ...
лее се като песен...
цитирай
15. valsodar - Има една - две трески за доодялване
07.02.2009 15:53
Но именно мелодията не ми позволи да го свърша преждевременно - просто си те води, както в поезията и сама ти подсказва, какво му липсва и какво следва да си дойде :)
Но с тоя напевен мотив на словото, надали скоро ще се захвана пак, защото се оказа, че е труден за овладяване. ( "Пирин" бе първият, но там си утрепах главният герой сравнително бързо )
Изкуши те да го почнеш, а не можеш да се спреш дорде не стигнеш до финалният щрих :)
цитирай
16. hara73 - невероятно красив разказ ...
07.02.2009 15:56
и тъжен и истински , за различните хора ,които не разбираме и от с добри намерения бавно но сигурно убиваме . Спомних си за едно стихотворение ,което съм чела като малка ...за птичето в клетка . Поздрави ,наистина ме изненадваш в последно време , пишеш съвсем различни неща , не приличат изобщо на творение на предишния творец от този блог . Поздрави ,много си добър .
цитирай
17. krassko - 12. bizcocho -
07.02.2009 16:52
Преди половин година казах на цефулес че и Толстой да беше жив сега щеше да пише кратко. Поразрови из Нета и ще видиш как стоят нещата. А това за самоуките като се замислиш малко ще разбереш каква глупост си казала. Скромността и трудолюбието да добродетели към които трябва да се стремим. И от кога стана такъв ескперт в поезията и късия разказ. Другите ако не знаят аз знам стиховете ти от идването ти в блога и това което направи през последните три месеза ме радва, но не мога да разбера откъде идва тази неприязън към мен. Както и да е не ме интересува. колкото до крис55 ти си и кака поне с 15 г. отгоре. А ако си въобразяваш че сама си се научила също се лъжеш мога да ти кажа кой ти е влиял но и ти знаеш. зная че валсодар ти помата от известно време и това също ме радва .Но света не свършва със загубата на приятел.
цитирай
18. valsodar - Спокойно, не се карайте :)
07.02.2009 17:06
Няма нужда точно от това.
Понеже съм по средата между двама ви, да си кажа и аз как ги виждам нещата.

Света си е свят, а в него хора всякакви. И такива, на които търпението ще им стига до десетият ред, и такива които ще си четат романи с продължения - свят широк , хора и интересни разни. ( Лично аз, винаги съм предпочитал романите пред сборниците с разкази )

Сега, че за блог формата, късата форма е за предпочитане , ако гониш бройка на читатели - да така е.
Но , ако пишеш изцяло за свое собствено удоволствие, формата вече е изцяло без значение.
Каквото е имало за казване вече е казано, а пък който иска да го чуе - какво ли ти пука, след като на теб вече ти е по-добре ?!

Кой е експерт и кой не, ми се вижда... доста глупава тема за спор, най-малкото поради причината, че нито някой смята да прави тук литературна кариера, нито пък някой ще извлече кой знае какви дивиденти от блога си, ако изключим смешните опити на Цървулена да ползва блога си за амвон, от който да набира дарения, чрез изкупуване на книгите му - но там проблема си е изцяло негов :)

Отдавна вече не ми пука дали аджеба ще се харесам на някой и колкото по-малко ми пука, толкова по-добре се получават нещата с които си експериментирам :)

А аз си експериментирам - това правя.
Опитвам различни техники , пробвам как една и съща идея би стояла в различен формат и форма и си вадя нужние изводи.
За какво ми е нужно това ли ?!

Ами скука !
То ако човек сам не си направи интересното в живота си, кой ли друг ще успее да го стори ?!

Хайде това е от мене и... няма смисъл да се карате кой кум и кой сват, защото май само аз си знам кой е на булката брат :)))
цитирай
19. bizcocho - 17. krassko
07.02.2009 18:08
Думичката "кака"си "смъкнах"от личното ти изказване в по-горният ти коментар,та не е нужно на мен да уточняваш годините относно който и да било.Щом за теб е кака,то го възприех и за мен без да ровя и търся.Да съм казала,че съм експерт..?Не помня! Но си спомням,че се опитваше да ми кажеш,че трябва първо да ти показвам стиховете си,преди да ги качвам,както правили другите за да ги одобриш,при което те успокоих,че не ще те ангажирам и с мен.:)А това,че знаеш стиховете ми..ти на доста хора ги знаеш и това е за завиждане.Само това,че част от тез първи сложени тук стихове са ми от 6-7 клас,може би ще е новост за теб,но не и за тез които са ги чели и преди.Независимо от качеството им те са ми скъпи:).Явно си всезнаещ и кой ми е влиял:)От трети клас или от блога?А относно валсодар....ей тук също мога да те изненадам:)Трябваше ни два пъти/от първия не се усетихме/да надникнем в блоговете си за да се познаем.С него се познаваме лично от преди 20 години,макар че в последните 10 от тях не се бяхме засичали,но пък предишните 10 са ни достатъчни за да сме наясно с другия без да влагаме мнителности и излишество в отношенията ни:)))))Верно е,че валсодар е човек,който познава част от стиховете ми преди да съм ги пуснала тук:)И определено ме е насърчавал мнооого преди да се засечем отново тук,макар и рядко да влиза при мен сега:)По-често аз му гостувам:)
Неприязън към теб нямам!Напротив! А Радо добре ме познава и може да ти потвърди,че с дребното/като чувства/ не се занимавам.
цитирай
20. victoriavselena - хубаво е,
07.02.2009 19:23
и качество и количество. Когато е увлекателно и интересно, не ти ес струва дълго. Интересен разказ. Някак си нов за тебе стил. Много ми хареса.
цитирай
21. valsodar - Радвам се, че това което е доставило ...
07.02.2009 19:49
Радвам се, че това което е доставило удоволтвие на мен, може да го достави и на други.
Стила, надали е съвсем нов, просто си му е дошло времето, въпреки че от всичките разкази до тук, аз най-си харесвам "Пирин" ( писна ми донейде от модовите глупости затова и минах на разкази )

А вчера, вчера просто ми се въртя една неоформена идея, нещо за самодиви, нещо за лято... та пооставих малко да отлежи, а после я посглобих малко като обща идея :)

Може да се каже , че bizcocho бе човекът , който асистираше на раждането на историята през цялото й време, чете всеки абзац след раждането му, редакции в сюжет и текст почти няма, с изключение на опит за корекция на правописни и пунктуални грешки, до там додето ми стигнаха силите в малките часове.

Интересно преживяване си е писането.
Прозата и поезията могат да ти дадат много, стига да знаеш как да си поискаш от тях, а и релаксацията, която човек изпитва е чудесна :)))
цитирай
22. rumi4ka - Maaaa'mu
07.02.2009 20:46
Zashto vse razlichnite sa vinovni? A moje bi, normalnite sa razlichni? i koi znae koe e normalno.
Hubav razkaz. Ne e dulug. Taman e.
цитирай
23. анонимен - Vesela
07.02.2009 21:54
Zaradva me s krasiv razkaz s moeto ime.Predstavqh si , che e za men.
цитирай
24. valsodar - rumi4ka , различните винаги са били заплаха за нормалните
07.02.2009 22:26
И това си е, откакто свят светува.
Нормалните искат света, в който живеят да е предвидим, дори и това да означава всичко да е в сиво :)

Благодаря за търпението да стигнеш до финала му :)
цитирай
25. valsodar - Весела :)
07.02.2009 22:27
Бъди, каквато си !
Света е красив, заради хората които срещаме в него :)
цитирай
26. krassko - 19. bizcocho
08.02.2009 02:20
Последното ти стихотворение е прекрасно и е прав валсодар че мелодията се усеща от началото до края. Аз съм малко по взискателен и ще те помоля имаш една правописна грешка да си я оправиш , много сте мили с още една наша обща приятелка и тя все недоглежда по нещо в бързината но тя ме предупреждава когато публикува и съм и като огледалото преди да излезе - оглежда се за да е красива:)))

Благодаря за "масата". ...
Благодаря за "масата".Надали това щях вече да го забележа.Предполагам и другите са го прочели по енерция.Това определено ще оправя.:)
Изпратено: 24.01 16:43 От: bizcocho

Това е разговора. Някъде да съм искаЛ да ми пращаш нещо за ОДОБРЯВАНЕ НЕ ВИЖДАМ !

И доста са хората които ме ПРЕДУПРЕЖДАВАТ когато публикуват нещо за да го видя, но при теб не е необходимо, защото от една година си ми в блогрола:)
цитирай
27. krassko - 18. valsodar - Благодаря за малката дискусия
08.02.2009 02:36
Обманата на мнения е полезна и двамата макар и по различен начин еднакво се борим срещу помията която се лее с кофи в блога.

Поздрави!
цитирай
28. valsodar - Всичко е добре, когато свършва добре
08.02.2009 10:56
За помията - ами ще я има докато има възторжените й консуматори.
Блогосферата е миниатюрно огледало на нацията ни и по това доколко възторжено се приема пошлостта и глупостта човек може да си вади изводи за човешкият материал, от който е изградена тя.
Както и да е, илюзия е да си мислим , че личните ни блогове са неприкосоновенно пространство, постоянните атаки и зложелателни намеси го доказват постоянно.

Но това което ще си останне ценно за мен от престоят ми тук е възможността за получаване на обратна връзка , за споделяне на мнения и идеи, неща заради които си заслужава да се пише.

Преди столетие това е ставало по хановете и седянките, днес това е тук, а утре знае ли се как ще ни свържат интерактивно с тоя прогрес на технологиите.

Току виж сме еволюирали в нова и неочаквана насока ? :)))
цитирай
29. bizcocho - 26. krassko
08.02.2009 14:04
За да не превръщам в клюкарска дъска постингът на валсодар,ще ти спестя публикуването на цялостния разговор от 4 съобщения,от които ти си подбрал части по свое усмотрение.:))но в блога ми ще пусна стих,който преди време "спестих".
цитирай
30. abadonka - Докосна ми душата
09.02.2009 02:40
Описал си ме като малка.Самичка растях,по горите се свирах,само дето моят Стефан ме разбира...
Къс или дълъг,разказът е прекрасен.И се радвам,че те има.:)))))
цитирай
31. benra - има
09.02.2009 09:21
нещо много песенно в разказа, песенно и приказно...хареса ми!
цитирай
32. valsodar - abadonka :)))
09.02.2009 17:09
Еми, следващият разказ чакам да е от тебе :)
Определено ще има какво да разкажеш, а и ще ми е интересно да го прочета :)
"Самичка растях,по горите се свирах" - с две думи, баш самодива ! :)))
Значи си усетила шепота на дърветата и песните на вятъра.
Пробвай, не е много трудно, стига на човек да му се разказва :)))
цитирай
33. valsodar - benra :)))
09.02.2009 17:11
Точно песенният напев не ми позволи да кастря с размах.
Аман да делна някой абзац, който ми се види прекалено обстоятелствен и усещам как ритъма забива.
Такива ми ти работи, за следващият разказ ще взема да потърся някоя по-кратка и стегната мелодийка :)))
цитирай
34. mamas - Увлекателно разказваш.
09.02.2009 20:33
И не е дълъг разказът. Мелодия някаква като че ли те води напред и четенето не изморява - все едно танцуваш на любима песен и не искаш да свършва...
цитирай
35. valsodar - Мелодията донякъде ми е позната от Хайтов
09.02.2009 20:42
Но при Рефина, напева е най-добре овладян.
При мен си бе по-скоро експеримент, какво би излязло с подобен словоред, защото както в поезията словореда може да промени интонационния нюанс, така и прозата не прави изключение.
Просто ми бе любопитно, а и самият сюжет и повествование предразполагаха към това.

Въртят ми се няколко идеи за други експерименти, но нека малко се посглобят като обща идея а пък ще ги пробваме и тях как биха звучали в друга форма ?! :)))
цитирай
36. reffina - Писах ти в следващият постинг
09.02.2009 21:15
но и тук ти пиша, белким ме забележиш най-накрая:)
Дай да си "открадна" малко от "Весела", мъничко само :)
Няма да опорочавам....хайде, дай да се пробвам !
цитирай
37. valsodar - Взимай всичко, което ти допадне
09.02.2009 21:27
Нали си сред официалните музи - всичко ти е позволено ! :)))
цитирай
38. reffina - Ето - добричък, добричък. . . . а не, ...
09.02.2009 21:43
Ето - добричък, добричък....а не, както ти писах преди :)
цитирай
39. bizcocho - valsodar
09.02.2009 21:47
За мен ще е много щастлив и вълнуващ момент,ако някога пак присъствам на раждането на твой разказ!Удивително беше как успяваше да не изпускаш мисълта и ритъмът си при дългите ни разговори след всеки написан от теб абзац,относно погледът който двамата поотделно хвърляхме върху героинята ти,а и очакването на всяка твоя следваща стъпка си беше тръпка:))за която аз най-искренно ти благодаря!
цитирай
40. valsodar - reffina :)
09.02.2009 21:50
Така е - тези ми две половини правят едната ми половина - какво да се прави шизофрения ?!
С какъв друг медицински термин да опиша състоянието, в което виждаш през очите на други ? :)
цитирай
41. valsodar - bizcocho , извинявай че те държах будна до ранни зори
09.02.2009 21:52
Но, именно твоята гледна точка ми предостави ракурс, от който нямаше как инак да погледна.
Инак, Весела щеше да удари два-три гьобека на поляната, ахо ихо и.. толкоз :)))

Иди и я трепи после, ами то няма за какво бре ?! :)))
цитирай
42. abadonka - Сигурно някой ден ще разкажа...
10.02.2009 17:46
Много тъжен е сега моят край.Нощем само воят на чакалите оглася почти запустялото село.Всеки път,когато си отида,все по-малко хора намирам.И когато заговоря за това,сълзи обливат клавишите.Сега бетонният капан е доброволен-единственият начин да оцелеем.И аз,ща не ща се опитвам да се приспособя.И понякога сънувам самодиви...
цитирай
43. valsodar - Ето, разказа ти е почти готов !
10.02.2009 19:44
Дори и тъжна, ти имаш история която си заслужава да се разкаже.
Кой е казал, че всички истории следва да са с хепи енд.
Не сме чак толкоз дебилни все пак, а и хубавите неща в живота си имат начало и край.

Просто пиши, историята сама ще се роди.
От теб се иска само да я проследиш и да прехвърлиш на листа това , което долавят сетивата ти.
Вярвам, че ще се справиш много добре, та ти само с две изречения успя да кажеш толкова много , колкото някои и не успяват с цели сълзливи фермани :)
цитирай
44. abadonka - Благодаря ти!
10.02.2009 21:48
Ще опитам,макар че никога досега не съм писала проза. Скоро ще го прочетеш.Целувки!!!
цитирай
45. valsodar - Никога не е късно да се почне
10.02.2009 21:58
Само внимавай, защото еуфорията от творенето си е наркотична !
Пиши за да се почувстваш добре, това е важното !
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: valsodar
Категория: Лични дневници
Прочетен: 6391989
Постинги: 1713
Коментари: 18232
Гласове: 27717