След три години идва краят на света. Демек стягай се народе, яж и пий, като за последно, че после се не знае, де ще му излезе края. Света го чакал катарзис и само българският народ можел да му помогне да излезе от него.  Налудничаво нали ? На пръв поглед - да, освен ако не се замислим малко , къде живеем всички ние през последните години, ако не на краят на света.  Там където има закони, но не се прилагат.  В държава, която има правителство, но правителство работещо против интересите на държавата си.  С фиктивна национална независимост , в смисъл че, от нас нищо не зависи. Нито цената, на която ще си договорим енергийните носители, нито енергийната ни независимост, нито стабилността на банковата ни система, която отдавна не е наша, а още по-малко преследването на националните ни интереси, които или никой не знае кои са , или няма кой да държи на тях, щом сами си правим това, което и най-големият ни враг не може да стори.  Апокалипсиса отдавна е в ход у нас, още от времето когато безучастно започнахме да наблюдаваме случващото се - разграбването на националните ни богатства, унищожението на китната ни природа, заграбването на властта от криминалният ни контингент.  Ние отдавна живеем в ада, ад който кой  знае защо е кръстен Родина. И сме си му свикнали вече. И нищо не може да ни учуди. Нито сривът в икономиката ни, нито рухващите финансови пирамиди, а още по-малко тоталната дебилизация на населението ни.  Мислещ човек трудно би оцелял психически в този всеобщ хаос царящ в ежедневието ни, затова и всички вкупом деградираме до онова цинично ниво на съзнание, в което единствено със задоволство можем да констатираме, че има такива , които са по-зле от нас.  Не се опитваме да догоним тези, които са по-добре от нас , с труда ,с волята си и с идеала си за по-добър и осмислен живот, а просто се задоволяваме с текущата криминална сводка и доволно потриваме ръце от нечие нещастие, радвайки се ,че не е нашето.  Ние сме нацията от хора - Индиго. Без собствени идеи, без визия за бъдещето си, без право на глас, изгубили го в момента , в който си затворихме очите за случващото се, пред страха да изчезнеш в нечий багажник през тъмна нощ.  Хора Индиго, хора отразяващи мислите на телевизионните си идоли, дори и те да са малоумни селски идиоти или тлъсти травестити.  Хора Индиго, хора  без идеали , копнеещи за света показван от малкият екран, по лустрото на сапунените сериали, насапунисани за следващите мераклии да се възползват от наведената им стойка "Г".  Наведени , с поглед вбоден в земята търсещи просперитета си в миналото си и не смеещи да вдигнат очи към бъдещето.  Бъдеще, което ги плаши. С един всеобщ край за цялото човечество, край в който ние агонизираме вече повече от 20 години, приели за нормално това, от което нормалните хора полудяват.  Може би луди, може би ирационални, но оцеляващи в лудостта си. Защото, само лудостта може да ни спаси в свят, в който нормалните неща са невъзможни, а ненормалните са наше ежедневие.  Готови да приемем всичко, което ще ни позволи още ден живот, ден в който няма да се иска от нас да бъдат себе си , а само индиго, през което другите ще напишат съдбите ни.

P.S. Размисли продиктувани от две на пръв поглед несвъразни новини Хора “индиго” спасяват света и Пич, къде ми е държавата?

грабвай котката - да, оная котка покрай която те запомних с разказа в който беше главна героиня в едно земетресение... и отивай - на друга планета, ако щеш... само не забравяй да вземеш запаси от котешка храна, не само бирите и луканката за тебе... щото и тя е душица, и тя трябва да се поглези :)

снощи уж идеше края на света
ама живи сме...

май сме като котките с 9те живота :)