Уникален текст.
Защо ли имам усещането , че авторите на песента, прекалено дълго са били в blog.bg на ключови позиции ?
Покъртен съм, излизам за по цигара да се освестя.
Нямам думи :)))

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ : внимавайте със звука, ако в близост до вас има малки деца или хора с чувствителна психика ! :)))


Интернет залят от лични дневници

Без думи:)В класациите на първо място:)

И те кара да онемееш с отворена уста в рамките на няколко минути, питайки се дали не си станал жертва на слухова халюцинация.

Предполагам, че следващата стъпка ще е адаптация на творчеството на водещи блогъри към нуждите на поп-фолка.
На по-продуктивните може само да им ползват заглавията на постингите :)))

Направо си е уникат:)

че текста е написан от видни блогари на блог.бг

и направо няма да пускам клипа.

имам доверие на написаното отгоре.

Все пак, блог.бг е едно от многото огледала на действителността в България. Особено през последните дни и седмици. Ако си поиграеш с бутона "следващ блог" на блога ти в blogspot ще откриеш, и то много бързо, итересна зависимост. Блогърите от цял свят публикуват снимки на семейството си, природата в региона, работното си място, музика, поезия и т.н.
Бъгарските блогове се отличават с писането. Всеки се е хванал за нещо и пише ли пише... критикува, дава акъл, сочи правия път с правилните хора по правилния начин... Ние сме народ от ментори, вечно недоволни от това, което имаме и неистово ламтящи за чуждото.
Пишем, клеймим, сочим с пръст, а светът около нас прносто го има и на никой не му пука за ураганите бушуващи в главите на няколко хиляди българи...

С десителетия наред хората са мълчали и просто сега махалото е в крайната си фаза.
Проблемът не е в това, че се пише или мълчи, а в неумението да се уцели момента, в който да се прави.
Хората извън лудницата на име България имат малко по-подреден живот, с проблеми за които предпочитат да говорят, а не да пишат.

А тук всеки гледа да си пише, с надеждата, че така ще си помогне.
На някои помага, а на други само им утежнява и без това влошеното психическо състояние :))

не ме отказвайте да пиша :-)

десетилетията на мълчание не отминаха ли още преди 20 (двадесет) години. Май не можахме да кажем нищо смислено през тях. Логично е тогава "Чобан рап" да е черешката на върха на торището...

Когато почнеш, да пускаш по десет фермана дневно в десет различни блога, тогава пак ще говорим :)))

Лошото е , че и читетелите ни пишат.
Диагнози .

стърая и шъ зъпускъм.