Колко е дълъг пътят до Рая
и може ли той да се пипне с ръце ?
Отговор на въпрос като този ..отдавна не зная,
пак  ме разпитва , немирно дете.

Може ли, за миг поне , да се зърне Душата,
летял ли си ти ,над града с нейни криле ?
Отговор, който отново за срам аз не зная -
чудя се, тоз пък въпрос отде ли се взе ?

Как чрез сърцето си, красотата да вдишам
как да поседна високо, на облака бял ?
Мога ли  , мога ли аз след мечтите да тичам -
следват въпрос след въпрос разпилян...

Пита детето, а аз нямам отново, какво да му кажа.
В забрава, неусетно изтлял е детският плам.
Взирам се в себе си и виждам го - Ето !
Аз ли съм питал през времето, себе си сам ??!