Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.03.2009 16:01 - Живот преди смъртта
Автор: valsodar Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2410 Коментари: 10 Гласове:
0



 Човек се стреми към смъртта от мига на своето раждане, среща на която винаги се е гледало с небивал трагизъм, поради простичката причина, че твърде малко са се завърнали от срещата си с нея, за да ни разкажат как е протекла тя.
 И може би именно по тази причина, смъртта е една от най-експлоатираните заплахи, с които е манипулиран човека в цялата му история.
 Било, като чисто атавистичен страх от неизвестното, което винаги е плашело с непридвидимостта си, било от нежеланието  да изгубим неща, които никога не сме притежавали истински.
 Замисляли ли сте се какво всъщност притежавате ?
Кое никога не може да ви бъде отнето ?
И колко малко са всъщност нещата, които носим винаги със себе си през целият си живот, притежанията ни , с които преминаваме през вратата на смъртта.
 На много места срещам литература за живот след смъртта, но защо никъде не мога да срещна и ред за живот преди нея ?
 Кое е по важното, да се подготвяме за неизбежното, без ясната идея какво ще ни поднесе то или просто да се възползваме пълноценно от шансовете, които ни предоставя живота с всеки един негов миг ?
 И от кое всъщност се страхуваме ?
От нещо което не познаваме и не знаем дали е добро или зло, или от асоциациите, които изникват в съзнанието ни , споменавайки смърт.

 Хората се страхуват от старостта, приемайки я като бреме и унижение за гордостта и независимостта им.
 Страхуват се от болката, защото не я познават в дълбочина и не знаят какво я причинява и как да го преодолеят.
 Страхуват се да загубят нещата, с които са се свързали в живота си, вещи, власт, пари, влияние, обвързаности и все неща преходни и мимолетни.
 Страхуват се и точно този страх  ги кара да умират всеки ден и всеки миг от живота си. Непрекъснато от момента , в който излязат от детството си с наложената максима , че са смъртни.
 Скитащи в отчаянието си мъртъвци, не знаещи че са неживи .

И защо ?
Защо трябва да живеем цял един живот с нагласата, че финалът му  непременно ще е трагичен ?
 Само защото не можем да преборим усещането си за космическа значимост ли ?
 Или защото дотолкова сме възпрели маската с която живеем за част от нас, че не допускаме и за миг, че може да я свалим и това ни плаши ?

 Кое е страшното на смъртта ?
Не разбирам.

 Отблъскваща, болезнена... да може  и да е такава, но страшна дотам, че да изживеем живота си в страх от нея ... едва ли.



Тагове:   смъртта,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. krotalka - Мога да говоря само за себе си,
10.03.2009 16:15
страхувам се, че няма да ме има, няма да видя, какво ще се случи след мен...И за какво тогава съм живяла?
Слава Богу, това не са мисли които ме занимават непрекъснато, както идват, така и си отиват. Няма как да се избяга от смърта, приемам я, но не искам и да я предизвиквам.
цитирай
2. valsodar - A защо си мислиш, че няма да те има ?
10.03.2009 16:17
Винаги това ми е било чудно, защо хората възприемат смъртта като окончателен финал на всичко, а не като на врата през която преминават, носещи истинското от себе си ?
цитирай
3. valsodar - mirogankov :)))
10.03.2009 16:26
Темата е стара колкото света или поне колкото невежеството на човека за това, какво се случва с него, след изтриването на материалният му носител от него .

Просто си мисля, че ако човек живее с идеята, че всеки следващ миг му е подарен, ще може да изживее много по-пълноценно живота си , без да съжалява за несвършените неща и за непостигнатите си мечти.

Ще може със задоволство да се вгледа в себе си и да си каже - Е, тоя път толкоз, следващият по-добре ! - и да продължи напред към следващото си приключение .
цитирай
4. krotalka - Мислила съм и по тоя въпрос,
10.03.2009 16:34
имало е моменти, в които ми се е струвало, че дадено нещо съм го преживяла вече или, че съм била на тия места. Много ми се иска да вярвам в прераждането, но за жалост съм от типа хора - "око да види, ръка да пипне". Въпреки това вярвам, че има Бог или поне някаква сила, която наблюдава постъпките ни. Знам, че звучи противоречиво, но е така.
цитирай
5. valsodar - Е, ще имаш и тази възможност :)))
10.03.2009 16:56
Но си мисля и нещо друго - човек е с блокирани записи за предишните си животи по две основни причини.
Първата е да не изпада в самосъжаление за трудните си моменти в миналото и да не изпада в прекомерна гордост за миговете си на величие от миналото.
Втората е, че надали хората биха се отнасяли отговорно към живота си, ако знаеха че имат и втори шанс.

Може би, докато не се промени тази нагласа, дотогава и тези спомени си остават блокирани, за да не пречат в избора ни всеки ден.

И в крайна сметка, не си мисли, че сме се променили кой знае колко много за столетията живот зад гърба ни - в основата сме си почти същите, единствената разлика е в декора на сцената :)))
цитирай
6. reffina - Мен ме е шубе, много ме е шубе! Не к...
10.03.2009 17:12
Мен ме е шубе, много ме е шубе! Не крия!
И що книги четох, и на йога ходя, и по източни мъдреци си падам, и що ли не - ала шубето си е шубе!
Като си помисля само - тясно, тъмно...уф!
Ама и ти - как се сети сега за това да пишеш! :)
цитирай
7. valsodar - Че какво му е страшното ?
10.03.2009 17:20
Това, че не я познаваме, трябва ли задължително да я прави страшна за нас ?

А може би е по-добре да си остане страшна, защото ако хората можеха да я видят в истинската й светлина, колкцина от тях биха желали да продължат живота си в Мая ?
Още повече отчитайки природата човешка вечно да търси на работата лекото и на баницата мекото - след разкриването на една подобна истина, на земята биха останали единствено най-големите песимисти и оптимисти, а всички останали биха дезертирали преждевременно от задачите си за този им живот :)))
цитирай
8. krotalka - Като мине човек една възрастова граница,
10.03.2009 17:20
страхът вече не е толкова голям. Не изчезва напълно, но вече се примиряваш с него. Няма как, това ни чака всички, само си мислиш, дано не е много скоро. Сега разбирам и думите на свекърва ми - "Боже, цял живот съм гледала да не нараня никого. Нямам големи грехове. Искам да си отида от тоя свят в съня си" Така си и отиде...Заспа ни не се събуди.
цитирай
9. valsodar - Красива смърт, на красив човек.
10.03.2009 17:31
Смъртта е дразнеща, когато не е с време, когато е с болка и страдание, чието присъствие ни се вижда нелепо и не на място спрямо човека на който се случват.
Често заменяме незнанието си с неверие, търсейки друг който да плати за грешките ни.

А някои от тях плащаме с отложено плащане, в момент в който отдавна сме забравили за тях.
За това и ни се виждат нелепи много неща, просто не можем засега да обхванем събитията в тяхната цялост и взаимосвързаност, за да осъзнаем и разберем, че няма случайни неща, че всичко е един нескончаем процес на промяна, който засяга дори и нас самите, колкото и да сме инертни и консервативни в светогледа си :)))
цитирай
10. krotalka - Радо,
10.03.2009 19:25
това е и моето мнение. За всичко на тоя свят се плаща. Жалкото е, че понякога деца и внуци изплащат греховете...Животът ме е научил на това.
Иначе с всяка изживяна година, все по-малко ме е страх от смърта. Имам повече страх от това да не би да легна болна и да дотежа на близките си, от колкото от самата смърт.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: valsodar
Категория: Лични дневници
Прочетен: 6392794
Постинги: 1713
Коментари: 18232
Гласове: 27717