Понявга вечер,  питам се без време -
Изгубената част от себе си  дали намери ?
Покоя търсен свой ,откри ли вече,
открехна ли от друг, заключените двери ?

Не пишеш ти отдавна, вече тука
и само в спомените си те аз намирам.
Ах, как ми лисва на гласът ти нежен звука
и как тежи, безмълвието ти в ефира.

И виждам, само дирите ти тук изтлели -
де стъпвали са тихо нощем твоите нозе.
Следи , в спомена ми мой,  не изгорели -
за времето, в което двама сме били.

Знам, че тъй ще преминават вече дните.
Обречени, ще скитаме във свойта самота.
Един от друг , навеки да сме разделени
да търсим пак, ключа към незатворена врата.

римувай по-често !!!

Докосващ стих...нежно звучи.
Хубаво е да я има, пък дори и в спомените ти само, че малко ли е , друже ?
И за друго съм убедена, ще отключи дверите, стига само да прочете този стих...
Докосващ стих...нежно звучи...

Май днес не ще е ден за проза
и ще раздавам рози виртуални
На дамите, де повика дочули
и отзовали се съвсем реални.

Не ще ви питам как минават дните
дали вий себе си в стиха открихте...
Нека просто музика от него да долита
така и както мене навести ме.

Едно цветче дали за мен ще има?
Че вече ми омръзна тази зима.
Раздавай свойте рими вместо рози
бъди си ти - човек без пози!

Ще има , как да няма ?
Та ти, си тука първа Дама.
Рози тука, много съм събрал
дори с бодли и да съм дал.

Бодливи често са си мойте рози
кога в рима и кога във проза.
Но често май, покрай бодлите
магарета им тук налитат ! :)))

:)