Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.03.2009 12:38 - Ретроспекция
Автор: valsodar Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1287 Коментари: 2 Гласове:
0



 Стана ли една година ?
Май да ?
Ако правилно си спомням, преди почти година, с огромно недоумение видях опцията блог и година по-късно, пак не съм наясно, какво точно се иска от мене в него.
 Затова и сложих от всичко.
Малко поезия от късните часове на нощта, откраднати мигове от забързаното ежедневие, гледки предоставени от въображението ми , както и нотка социална тревожност, наблюдавайки света , в който ми е писано да живея.
 И всеки един път, когато натисна бутона "публикувай" се питам - Това ли съм аз ?!
Не дадох ли твърде малко и не показах ли твърде много ?
Всеки път търся баланса, между това което искам да кажа и това, което не трябва да се казва.
 А това, което не трябва да се казва от ден на ден става все повече и повече, което ме кара да преосмисля необходимостта от виртуалното си себеизразяване.
 Какъв е смисълът да търсиш себе си чрез белият лист, когато сам си налагаш рамки, в които да се търсиш ?
 Има ли смисъл в споделянето на общоизвестни истини, щом те ще са неудобни, както за тебе , така и за този с който си ги споделил ?
 Въпроси, въпроси, въпроси... все повече и повече, събиращи се с нарастването на блога.
 И честно казано, ако някой някога ми бе казал, че ще сътворя такава грамада от думи , надали бих му повярвал .
 Но, стореното си е сторено, блогът сякаш си живее свой собствен живот встрани от моя и като едно гладно тамагочи всеки ден ме тормози дори и в съня ми,  да го погледна и да видя от какво се нуждае.
 Отдавна спрях да търся някакви ползи от него, защото не в това е целта му.
Целта бе, да даде отговори на въпроси, а наместо тях си възникнаха нови въпроси.
Какво да се прави, колкото по-високо се изкачва човек, толкова повече гледки странни се разкриват пред очите му.
 Омайни или отблъскващи - зависи си изцяло от пристрастността на наблюдателя им и според това, какво иска да види и за кое ще предпочете, да се направи , че не го е видял.
 А аз видях много, дори и не винаги да съм коментирал видяното.
Понякога мълчанието може да каже много повече от всички думи на света.
За това и обичам да си замълчавам, когато зърна нещо красиво в отговор на моите неща.
 Просто да си помълча и да му се радвам отстрани, да вкуся от идеята на този, седящ от другия край на екрана, да усетя чувството му, да си представя това, което вижда той през неговите очи.

 Казват , че всичко това се лекува.
Дали ?!




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Все пак си стигнал до някакво прозрение,че има дни се чудя с кои крак ставаш от леглото:))))
30.03.2009 14:15
Понякога мълчанието може да каже много повече от всички думи на света.
За това и обичам да си замълчавам, когато зърна нещо красиво в отговор на моите неща.
Просто да си помълча и да му се радвам отстрани, да вкуся от идеята на този, седящ от другия край на екрана, да усетя чувството му, да си представя това, което вижда той през неговите очи.
цитирай
2. krotalka - Честита годинка в блог.бг!
30.03.2009 15:06
Забавлявай се и да не ти пука. Кой чел чел, кой разбрал разбрал. Важното е да ти е приятно.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: valsodar
Категория: Лични дневници
Прочетен: 7393102
Постинги: 1738
Коментари: 18276
Гласове: 27880
Архив