Лесно ли се става Шизофреник ?

 Този въпрос, терзаещ психиатрите е на път да намери своят нееднозначен отговор при мен. И как ли няма да го намери, когато около мен по цял ден се водят едновременно по десет диалога едновременно, всички на различни теми с различен тон, телефоните постоянно звънят, алерта за мейла си присвятква с настояването си спешната поща да бъде прочетена, а текущата работа си иска да се свърши.

 И след като клонирането все още не е надежна алтернатива на хоризонта, какво ли ми остава освен да приема шизофренията като алтернативен метод за творческо развитие в среда изискваща нови върхове в комуникативността ?

 Между впрочем гюрултията набира все по-голяма скорост, а аз се опитвам да изложа мислите на белият си лист, което ми говори само едно - трябва да съм доволен от себе си след като мога да съчетая тази възможност да си раздвоявам  вниманието в най-различни посоки едновремено.

 Една част от мен следи спора, друга се пита какво има да се свърши след края на работният ден, трета си преподрежда задачите според спешността им и т.н. - с две думи - шизофренията може да е не само полезна, но и препоръчителна в съвременните офис среди.

 До тук всичко е прекрасно, но ме терзае едно. Как може да се гарантира, че поетите ангажименти от нечия страна не са поети от тъмната му страна, която ще изчезне след миг и няма да остави даже и спомен за себе си. Така , както и аз след малко няма да си спомням , какво всъщност ме е накарало да напиша този си постинг, освен желанието да избягам от всичкият шум и гюрултия, не едно тихо и приятно място, където сме само аз и белият лист ?

Получава се главоболие от много работа и мислене:))

работата по-неглиже (ако може) пРОЛЕТ Е ВСЕ ПАК :)

Една от шизофреничните ми същности даже смени и свещите на колата.
В работно време, докато друга моя същност отчиташе работа в срок.
Горкият Наполеон, можел е само по 7 неща наведнъж ! :)))

му е лесно