Постинг
26.04.2009 12:15 -
Опит за размисъл
- Днес карай внимателно, грози те катастрофа ! - често съм чувал тази фраза и колкото пъти съм я подминавал, като подсъзнателно внушение, толкова пъти съм се разминавал на косъм.
Понякога, сутрин преди да завъртя ключа на стартера, нещо ми е подсказвало - Не бързай ! - и броени минути след това, съм ставал свидетел на катастрофа по обичайният ми маршрут, случила се в минутите, през които съм щял да премина от там.
С течение на времето, случките се натрупват толкова много, че няма начин да не се и запиташ - Добре де, тия предупреждения от къде се появяват ?!
Съпътствани с определени нива на тревожност, със специфичен дискомфорт, каращ те да закъснееш , дори и тогава, когато времето ти е кът .
Гласът на подсъзнанието ?!
Да, може да звучи логично, ако приемем , че на подсъзнателно ниво присъстваме както в настоящето, така и в бъдещето си.
Ангел хранител ?! - Е тоя ангел, да не би да работи към КАТ, че така добре да прогнозира местата на бъдещите "ми" злополуки ??!
И двете предположения са колкото и допустими, толкова и нелогични.
Не е проблем, човек да се вслушва във вътрешният си глас, проблем е да разграничи страховете и опасенията си от събитията, които му предстоят да се случат.
И в момента , в който се случат, да не блокира от прозрението, че той вече ги е преживял на едно въображаемо ниво в съзнанието си.
Да не се превръщаш в пленник на интуитивното си прозрение, а да накараш интуицията си да заработи за теб.
Как ли ? - труден въпрос.
Въпрос, на който търся отговора в последните двадесет години, търсене съпътствано с много попадения, но и с много пропуснати ползи вследствие на нерешителност облечена в дрехите на предчувствието.
Да усетиш това, което тепърва предстои да ти се случи е по-скоро тегоба, отколкото благодат, защото всеки път когато усетът ти заговори в теб се питаш - А дали наистина е той - Усетът - или е твоето неконтролирано въображение , примесено със страхове ти ?
И сам изпадаш в омагьосаният кръг на Касандра, която вижда, но не знае как да постъпи спрямо видяното.
Опит ?!
Да, опита с течение на времето може и да помогне, ако сами не си скъсим времето за това, отхвърляйки лековерно видяното в бъдещето си.
Или , ако приемем изцяло страховете си за неотменна предначертаност и спрем по пътя си, парализирани от нерешителността си.
Къде е златната среда между знанието и интуицията ?
Може би точно там , където приемем, че всичко е възможно, но същевременно подлежи на съмнение до реализирането му ?!?
Понякога, сутрин преди да завъртя ключа на стартера, нещо ми е подсказвало - Не бързай ! - и броени минути след това, съм ставал свидетел на катастрофа по обичайният ми маршрут, случила се в минутите, през които съм щял да премина от там.
С течение на времето, случките се натрупват толкова много, че няма начин да не се и запиташ - Добре де, тия предупреждения от къде се появяват ?!
Съпътствани с определени нива на тревожност, със специфичен дискомфорт, каращ те да закъснееш , дори и тогава, когато времето ти е кът .
Гласът на подсъзнанието ?!
Да, може да звучи логично, ако приемем , че на подсъзнателно ниво присъстваме както в настоящето, така и в бъдещето си.
Ангел хранител ?! - Е тоя ангел, да не би да работи към КАТ, че така добре да прогнозира местата на бъдещите "ми" злополуки ??!
И двете предположения са колкото и допустими, толкова и нелогични.
Не е проблем, човек да се вслушва във вътрешният си глас, проблем е да разграничи страховете и опасенията си от събитията, които му предстоят да се случат.
И в момента , в който се случат, да не блокира от прозрението, че той вече ги е преживял на едно въображаемо ниво в съзнанието си.
Да не се превръщаш в пленник на интуитивното си прозрение, а да накараш интуицията си да заработи за теб.
Как ли ? - труден въпрос.
Въпрос, на който търся отговора в последните двадесет години, търсене съпътствано с много попадения, но и с много пропуснати ползи вследствие на нерешителност облечена в дрехите на предчувствието.
Да усетиш това, което тепърва предстои да ти се случи е по-скоро тегоба, отколкото благодат, защото всеки път когато усетът ти заговори в теб се питаш - А дали наистина е той - Усетът - или е твоето неконтролирано въображение , примесено със страхове ти ?
И сам изпадаш в омагьосаният кръг на Касандра, която вижда, но не знае как да постъпи спрямо видяното.
Опит ?!
Да, опита с течение на времето може и да помогне, ако сами не си скъсим времето за това, отхвърляйки лековерно видяното в бъдещето си.
Или , ако приемем изцяло страховете си за неотменна предначертаност и спрем по пътя си, парализирани от нерешителността си.
Къде е златната среда между знанието и интуицията ?
Може би точно там , където приемем, че всичко е възможно, но същевременно подлежи на съмнение до реализирането му ?!?
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 27883
Блогрол
1. най-доброто до тук
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът
