Постинг
27.04.2009 20:28 -
Привечер
Най-сетне, доживях да видя нехвалебствени коментари в блога на асеновградският гений, сега спокойно мога да посрещна и краят на света.
Зарадва ме не толкова честа, която ми бе оказана да коментирам в блога на най-Великият сред великите, а факта, че най-сетне след толкоз кандърми и клизми момчето си изплака мъката по мой адрес.
И цялата тази словесна одисея ме наведе на едни много интересни за мен размисли.
Както обикновенно ми се случва, но за щастие - рядко.
В смисъл, че човек трудно може да осъзнае какво печели от събития, които счита за неприятни до момента на пълната му дистанцираност и неемоционална ангажираност спрямо тях.
Твърде сложно и неразбираемо ли?
Хайде, ще опитам малко по-просто.
Преди време, ме бяха вбесили педерастките номерца , които се прилагаха спрямо блогът ми - триене на реални посещения, генериране на несъществуващи мнения, налагане на цензура над блога, непосочена никъде в правилата на сайта и куп детски щуротии от страна на лица, за които се счита , че би трябвало да проявяват обективност и безпристрастност при модерирането на сайт от този тип.
Да, но... в крайна сметка се оказа, че всичко е било за добро.
В смисъл, че в един момент си поставих директно въпроса - Добре де, аз за чий хуй пиша тук ?
( да ме извиняват считащите се за дами и непълнолетната аудитория, каквато се надявам да няма ! )
За да съм четен, за да съм дежурният на първа или просто за лично удоволствие ?
Кое всъщност, е по-важното за мен ?
Да изпитвам удоволствие от писането, като акт на себепознание или да пиша за нечие удоволствие ?
И как , ако на мен не ми доставя удоволствие списването на текста, то би доставило на друг прочитането му ?
В крайна сметка, накъде съм тръгнал ?
Какво искам ?
Посещаемост ?
Рейтинг ?
Почетно място в колонка ?
Книжка на сергия ?
Могат ли те, да ми помогнат да се изразявам по-добре от колкото на глас ?
Ще ме накарат ли да съм по-добър, от това което съм или ще съм длъжен да се самоцензурирам постоянно, ужасен от мисълта , че написаното може би няма да се хареса на тези, даващи ми лаврите на славата ??!
Всичките тези въпроси ме накараха да осъзная един доста неприятен за мене факт.
Факт, че и аз съм податлив на ласкателства като другите и гонейки моркова, изгубвам от поглед тоягата, на която е окачен той.
И сега ми иде ръце да целувам на враговете си, защото ако не бяха те...
Няма лоши хора.
Просто, като такива ги определят събитията, които ни разделят.
Лошотията е временно явление със задача да поправи неизправост в мирогледа.
Просто , човек не се ражда за да е лош и му е много трудно постоянно да е такъв.*
Не знам от де ми се пръкна тази философска настроеност привечер, но в такива редки моменти разбирам донейде оня луд, който срещнах за последно на Голгота.
Както и да е, понякога непланирани събития могат да отключат врати затворени до този миг и да видиш неща убягвали от погледа ти досега.
Затова и благодаря на Бога за приятелите с които ме е дарил, но дваж по-благодарен съм за неприятелите , с които ме сблъсква.
За да намеря в тяхно лице, нови приятели.
Такива, които ти творят добро, без да го осъзнават.
Скоба*
* С горното не оневинявам случващите се злини, а просто казвам, че не винаги можем да погледнем обективно на случващото се с нас, защото е човешко да пречупваме истината през призмата на усещанията си за света в който сме
Зарадва ме не толкова честа, която ми бе оказана да коментирам в блога на най-Великият сред великите, а факта, че най-сетне след толкоз кандърми и клизми момчето си изплака мъката по мой адрес.
И цялата тази словесна одисея ме наведе на едни много интересни за мен размисли.
Както обикновенно ми се случва, но за щастие - рядко.
В смисъл, че човек трудно може да осъзнае какво печели от събития, които счита за неприятни до момента на пълната му дистанцираност и неемоционална ангажираност спрямо тях.
Твърде сложно и неразбираемо ли?
Хайде, ще опитам малко по-просто.
Преди време, ме бяха вбесили педерастките номерца , които се прилагаха спрямо блогът ми - триене на реални посещения, генериране на несъществуващи мнения, налагане на цензура над блога, непосочена никъде в правилата на сайта и куп детски щуротии от страна на лица, за които се счита , че би трябвало да проявяват обективност и безпристрастност при модерирането на сайт от този тип.
Да, но... в крайна сметка се оказа, че всичко е било за добро.
В смисъл, че в един момент си поставих директно въпроса - Добре де, аз за чий хуй пиша тук ?
( да ме извиняват считащите се за дами и непълнолетната аудитория, каквато се надявам да няма ! )
За да съм четен, за да съм дежурният на първа или просто за лично удоволствие ?
Кое всъщност, е по-важното за мен ?
Да изпитвам удоволствие от писането, като акт на себепознание или да пиша за нечие удоволствие ?
И как , ако на мен не ми доставя удоволствие списването на текста, то би доставило на друг прочитането му ?
В крайна сметка, накъде съм тръгнал ?
Какво искам ?
Посещаемост ?
Рейтинг ?
Почетно място в колонка ?
Книжка на сергия ?
Могат ли те, да ми помогнат да се изразявам по-добре от колкото на глас ?
Ще ме накарат ли да съм по-добър, от това което съм или ще съм длъжен да се самоцензурирам постоянно, ужасен от мисълта , че написаното може би няма да се хареса на тези, даващи ми лаврите на славата ??!
Всичките тези въпроси ме накараха да осъзная един доста неприятен за мене факт.
Факт, че и аз съм податлив на ласкателства като другите и гонейки моркова, изгубвам от поглед тоягата, на която е окачен той.
И сега ми иде ръце да целувам на враговете си, защото ако не бяха те...
Няма лоши хора.
Просто, като такива ги определят събитията, които ни разделят.
Лошотията е временно явление със задача да поправи неизправост в мирогледа.
Просто , човек не се ражда за да е лош и му е много трудно постоянно да е такъв.*
Не знам от де ми се пръкна тази философска настроеност привечер, но в такива редки моменти разбирам донейде оня луд, който срещнах за последно на Голгота.
Както и да е, понякога непланирани събития могат да отключат врати затворени до този миг и да видиш неща убягвали от погледа ти досега.
Затова и благодаря на Бога за приятелите с които ме е дарил, но дваж по-благодарен съм за неприятелите , с които ме сблъсква.
За да намеря в тяхно лице, нови приятели.
Такива, които ти творят добро, без да го осъзнават.
Скоба*
* С горното не оневинявам случващите се злини, а просто казвам, че не винаги можем да погледнем обективно на случващото се с нас, защото е човешко да пречупваме истината през призмата на усещанията си за света в който сме
Аааа, ще дойдеш ти на мойта :)))
Хихихи, много готино!
Хайде, хубава вечер!
цитирайХихихи, много готино!
Хайде, хубава вечер!
2.
анонимен -
Само снимка със сълзите му липсв...
27.04.2009 20:53
27.04.2009 20:53
Само снимка със сълзите му липсва:))
цитирай
3.
nikita6864 -
радославе, ти още ли си тука бе?!
27.04.2009 21:13
27.04.2009 21:13
що не се изнесеш за постоянно при добрия стар педофил-туби4?! :-D
цитирайПривет Императрице на глупоста ! :)
цитирай
5.
nikita6864 -
привет обратен радославе :-)
27.04.2009 21:18
27.04.2009 21:18
Тотони, то всичко тук отдавна си е пълен фарс, ами поне нека да релаксираме подобаващо на фонът му
цитирайЖане, забележката с издателство Арлекин си е много на място, идеален автор е за вестник "трета възраст" - изцяло за аудитория "Иска , но не може " :)
цитирайи да излезе извън сферата на привичното й лензене ?
цитирай
9.
nikita6864 -
обратляк, що не вземеш да излезеш да се поразходиш,
27.04.2009 21:25
27.04.2009 21:25
защото смърдиш на нафталин, та се нетрае :-)
цитирайНадявам се да не изгоряла и последната ти мозъчна клетка в опита ти да напишеш последната си Умна реплика ?
цитирай
11.
nikita6864 -
спокойно, отдавна съм те кръстила
27.04.2009 21:34
27.04.2009 21:34
нафталинения-човек, просто чаках удобен момент да ти го кажа. още от преди дори да ти видя снимките
цитирайНадявам се, че си водиш записки на гениалните идеи, защото с всеки един твой напън гасне по една мозъчна клетка при тебе, а те не са трицифрено число, както са те лъгали като малка :)
цитирай
13.
nikita6864 -
пфу, скучен си, аре заспивай, лека нощ!
27.04.2009 21:44
27.04.2009 21:44
Много ми е приятно, че прости създания като теб, жертват и последните си мозъчни клетки, в опитите си да са остроумни в блога ми.
Комплименти за жертвоготовността !
цитирайКомплименти за жертвоготовността !
15.
анонимен -
Здравей valsodar,
27.04.2009 22:59
27.04.2009 22:59
от около половин година чета блога ти всеки ден и го намирам за един от най-изключителните, на които съм попадал. Не спирай да пишеш, а решиш ли някой ден да се преместиш в по-хубав сайт, непремено да ме уведомиш за да не пропусна вечерното си удоволствие - блога ти! :-D
\m/
//
цитирай\m/
//
Е ти вече ме доуби с правата лопата ! :)
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 27883
Блогрол
1. най-доброто до тук
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът