Аз те питам днес
как твоят ден минава.
Щастлив ли си
или тъжен?
Липсвам ли ти
или искрицата я няма.
Съветта до теб била е
в дни и нощи близо.
Запиташ ли се....
тя е неуморна.
Но при теб
отново се завръща.

Денят минава тягостно и бавно,
зарадваха ме с лоша новина .
Един твори добро, а друг неправда -
Уви, така устроен е света.
Но всъщност,
всички сме донякъде еднакви -
в плен на глупост и на суета.
Себичноста ни прави слепи,
прави ни и малки
за да съзрем,
че истината
всъщност е ... Една.
Каква е тя - аз вече се не питам.
И не се терзая с този стар въпрос.
И свикнал съм самотен да се скитам
дори и на момент провесил нос.
Да, утре пак ще грее слънце !
Денят навярно ще е по-добър ?!
Но как да спра , аз да скитам
в лабиринта злачен на Ума ?

Отново слънце има
поне е истинско аз знам.
Не като фалша и измамата голяма
днес си е прекрасен ден.
Защо да спираш да се скиташ
така тренираш своя ум.
И винаги с нещо изненадваш
желая ти чудесен ден.