Постинг
08.05.2009 22:34 -
Къде ме изби и мене сега ???!
Автор: valsodar
Категория: Лични дневници
Прочетен: 703 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 08.05.2009 22:39
Прочетен: 703 Коментари: 1 Гласове:
0
Последна промяна: 08.05.2009 22:39
За две неща съм си мечтал през годините и що сънища съм изсънувал с тях, не е за разправяне !
Първото е ... кавалерийска сабя.
С ефес, леко извита, досущ като тези на 7-ми конен полк, с които са сечали през балканските войни.
И де пленници с тях са не взимали, та полка е бил нарочно разтурен след това.
Второто е... пушка.
Ама не каква да е, а карабина.
Схващате ли за какво иде реч ?
Ех, едно време за малко да изръшкам де що таван се мерне пред очите ми, но уви....
Навремето, дядо ми е имал две кремъклийки, една карабина, граната и револвер, ама хванал баща ми и чичо ми , като деца да си играят с тях и преди да дойдат отрядите на народната милиция - айде един здрав бой на тях и всичкото оръжие в кладенеца.
Да си няма излишни дертове сетне, да обяснява как е искал народната влас с кремъклийки да събаря.
Нищо, че са били хайдушки и османска кръв са ляли.
Късмет, какво да го правиш.
Винаги съм харесвал оръжията - в тях има стаена една особенна, жестока дори красота. Хладна и недостижима.
Неразбираема за хора мекушави и пацифисти по душа.
Няма да забравя Цвингера.
С две неща.
Залата на "малките" холандските майстори и... оръжейната зала.
Няколко века история оживяха просто пред очите ми.
Усетих мечтите и надеждите що бяха нащърбили остриетата на мечове, шпаги и рапири.
Вдъхнах от кисело-горчивият дим на мускетите и аркебузите.
Усетих нежният допир на изкусно инкрустираните със сребро и седеф приклади и ръкохватки.
Красота , неразбираема и недостижима.
Усещане, което няма как да предадеш на човек, за който смисълът на оръжие като цялост, се изчерпва с кухненският нож за рязане на хляба или ръждивият сатър в килера.
Просто... всяко едно оръжие бе наситено с експлозии от чувства, емоции, болка и възторг от факта, че си жив.
Как да се предаде чрез думи тоя досег ?
Мисля, че е невъзможно и всеки с по-нежна душевност би те обвинил в социопатия.
Както и да е.
Спомена си отминава, но.. мечтите си остават.
Кавалерийска сабя, в този й вид в който я видях нееднократно в сънищата си, все още нямам.
Наместо нея, си имам една Ма Дао - китайска кавалерийска сабя., чиято роля се изчерпваше навремето в това, да ми е помагало в заучаването на форма със сабя, от Ян стил на Тай-Дзи цюан ( китайски бойно изкуство, което често се бърка от аудиторията му с показният по площадите лечебен гимнастически вариант )
Е, днес запълних донейде и втората част от картинката.
Пак компромисно до нейде, защото притежанието на бойно оръжие си има определени изисквания и отговорност, към него.
Взех си една пневматична пушчица, испанска - Норика.
Красавица.
С изящен приклад, елегантна линия и прекрасен баланс на тежеста.
С леко гневен звук, но за сметка на това прецизна и покорна за употреба.
Да знам, това не е алебардата на конквистадорите на Кортес, пред която стоях като хипнотизиран близо час.
Не е и кирасата , чиито ремъци бяха потъмнели, пропити от потта лееща се под огненото севилско слънце.
Да, не е и мускета на Вилхем Тел - много неща не е.
Но... аз не гледам нещата, които не е.
Виждам това, което съм искал през всичките тия години.
Виждам себе си, носен през вековете, падащ и ставащ, но въпреки всичко устремен към бъдещето, което сега виждам като минало и настояще.
За да и останат частици от спомени, които мога да си върна , само погалвайки оръжия, запечатали в себе си хода на историята.
Променяна с кръв, наместо с думи.
За да има днес такива, като мене... проливащи кръвта си на думи :)
Първото е ... кавалерийска сабя.
С ефес, леко извита, досущ като тези на 7-ми конен полк, с които са сечали през балканските войни.
И де пленници с тях са не взимали, та полка е бил нарочно разтурен след това.
Второто е... пушка.
Ама не каква да е, а карабина.
Схващате ли за какво иде реч ?
Ех, едно време за малко да изръшкам де що таван се мерне пред очите ми, но уви....
Навремето, дядо ми е имал две кремъклийки, една карабина, граната и револвер, ама хванал баща ми и чичо ми , като деца да си играят с тях и преди да дойдат отрядите на народната милиция - айде един здрав бой на тях и всичкото оръжие в кладенеца.
Да си няма излишни дертове сетне, да обяснява как е искал народната влас с кремъклийки да събаря.
Нищо, че са били хайдушки и османска кръв са ляли.
Късмет, какво да го правиш.
Винаги съм харесвал оръжията - в тях има стаена една особенна, жестока дори красота. Хладна и недостижима.
Неразбираема за хора мекушави и пацифисти по душа.
Няма да забравя Цвингера.
С две неща.
Залата на "малките" холандските майстори и... оръжейната зала.
Няколко века история оживяха просто пред очите ми.
Усетих мечтите и надеждите що бяха нащърбили остриетата на мечове, шпаги и рапири.
Вдъхнах от кисело-горчивият дим на мускетите и аркебузите.
Усетих нежният допир на изкусно инкрустираните със сребро и седеф приклади и ръкохватки.
Красота , неразбираема и недостижима.
Усещане, което няма как да предадеш на човек, за който смисълът на оръжие като цялост, се изчерпва с кухненският нож за рязане на хляба или ръждивият сатър в килера.
Просто... всяко едно оръжие бе наситено с експлозии от чувства, емоции, болка и възторг от факта, че си жив.
Как да се предаде чрез думи тоя досег ?
Мисля, че е невъзможно и всеки с по-нежна душевност би те обвинил в социопатия.
Както и да е.
Спомена си отминава, но.. мечтите си остават.
Кавалерийска сабя, в този й вид в който я видях нееднократно в сънищата си, все още нямам.
Наместо нея, си имам една Ма Дао - китайска кавалерийска сабя., чиято роля се изчерпваше навремето в това, да ми е помагало в заучаването на форма със сабя, от Ян стил на Тай-Дзи цюан ( китайски бойно изкуство, което често се бърка от аудиторията му с показният по площадите лечебен гимнастически вариант )
Е, днес запълних донейде и втората част от картинката.
Пак компромисно до нейде, защото притежанието на бойно оръжие си има определени изисквания и отговорност, към него.
Взех си една пневматична пушчица, испанска - Норика.
Красавица.
С изящен приклад, елегантна линия и прекрасен баланс на тежеста.
С леко гневен звук, но за сметка на това прецизна и покорна за употреба.
Да знам, това не е алебардата на конквистадорите на Кортес, пред която стоях като хипнотизиран близо час.
Не е и кирасата , чиито ремъци бяха потъмнели, пропити от потта лееща се под огненото севилско слънце.
Да, не е и мускета на Вилхем Тел - много неща не е.
Но... аз не гледам нещата, които не е.
Виждам това, което съм искал през всичките тия години.
Виждам себе си, носен през вековете, падащ и ставащ, но въпреки всичко устремен към бъдещето, което сега виждам като минало и настояще.
За да и останат частици от спомени, които мога да си върна , само погалвайки оръжия, запечатали в себе си хода на историята.
Променяна с кръв, наместо с думи.
За да има днес такива, като мене... проливащи кръвта си на думи :)
имал предци, проливали и своята и чуждата кръв навремето. И съм наследил едно нещице от тях, което днес има прези всичко сантиментална стойност, но в онези времена е пуснало кръвчица на не малко чалмалии, личи си по резките по него. И имам готовност и аз да проливам кръв, своя и чужда, ако се наложи, то си ми е генетично заложено, ако потрябва, за тази педя земя, на която съм се родил. А модерните средства ще се набавят...
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 27883
Блогрол
1. най-доброто до тук
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът
