От няколко дена насам, все нещо ми мержелее пред очите.
Преумора от взирането в монитора! - реших си аз, и започнах да пренебрегвам образът, който ми се натрапваше все по-силно от ден на ден.
Едно бежово парцалче таковата, плат промазан от типа на тия дето шият шлиферите от тях.
С фина изработка, качествено... ама все ми е пред очите.
Ден, два, три.. накрая вече ми писна и взех че го дръпнаха с ръка, да не ми пречи на хоризонта .
- Кой ме дърпа за шлифера? - чу се глас изотгоре.
Един такъв басов, тътнеш, с привкус на величие и... огромна самота.
- Шлифер ли? Какъв ти шлифер бре? Аз тук, само парцал някакъв дръпнах, да ми се избистри малко картината пред очите... Ти кой си, дето хем ми говориш, ама и хем те не виждам?
И гласът ти един такъв странен, сякаш долита отвътре в главата ми...? - подкарах въпрос след въпрос, в надеждата си отговор да не чуя, защото инак страшно!
 Психолози, кушетки, психиатри и едни такива шарени хапченца от които накрая вече не знаеш кой - кой е? Ти си Наполеон или Наполеон се прави на тебе??!

- Е как, кой съм бре?! Аз съм Бог твой Единствен. Аз съм Господ, Бог твой, Който те изведох от Египетската земя, от дома на робството...- затътна гласът му ...
- Е, сега вече стана страшно! - то си е казано от умните хора, когато човек говори на Бога му се казва молитва, ама кога и той почне да си му отговаря, това си е чиста проба шизофрения батка.
А така-а-а-а, вапсахме я с това ми ти развинтено авторско въображение!
Като ми казваха на времето, че имам болезнено развита фантазия, аз наместо да хвана я мотика, я лопата, че да я закопая с пот и труд в полето на физическият свят, за какво ли си я оставих да ме пита сега човек?!
Ама, на - то се е видяло, че полудявам, ама дай поне да я разнищим тая работа с парцала, за алиби пред докторите един вид.

- И за какво си го провесил тоя шлифер пред очите ми?

- Е как за какво, да ме хванеш за него естествено! То, днес всеки иска да хване бог за шлифера и аз какво да правя- купих си шлифер! Какво инак да им подам да ми хванат ? Нелюбезно е някак си, а то така - шлифер! Имаш ли шлифер има и за какво да те хванат. Официално.
Ти сега стига си ми задавал тъпи въпроси, ами кажи какво искаш! Всеки драпа да ме хване за шлифера, всеки мрънкоти и хленчи за нещо си, хайде измънквай си желанието, че има и други на опашката! - отсече той, с нотка на нетърпение и лек укор към неверието ми.

- Че какво да искам?
Аз, така като гледам... май всичко си имам?

- Не е възможно! Ти ще си Първият! Не е възможно! - започна от радост да подскача Богът над мене, а под палавите му дюстабанлийски краченца се чуваха тътнежи, като от облаци дъждовни.

- И защо да е невъзможно? Та, нали си ме направил по свой образ и подобие?
  Демек, каквото имаш ти, имам го и аз?!!
 Тогава, за какво ми е изобщо да те гоня и да те ловя за шлифера, щом не можеш да ми дадеш нищо повече от това което имам?!

Тук Бог се умълча, въздъхна тежко и издърпа разочаровано пеша на шлифера си, висящ пред лицето ми.
Настана неловко мълчание и само от време на време се отронваше по една тежка въздишка от негова страна.

- Да взема да ти подаря един шлифер като моя ли? - запита ме с плаха надежда той.
Да има, аз поне за какво да се хвана, кога ми стане тъжно на душата?
Да те подръпна леко за пеша, ти да се поспреш за малко и просто ей така да си поговорим?
За малко, за раздумка и разтуха.
Става ли?
Какво ще кажеш - съгласен?!


Сега и двамата сме с шлифери.

Досущ като детективи от черно-бял филм.
Седим един до друг, подръпваме се лекичко за пешовете и се подхилкваме през рамо.
И се чува единствено звънът на халбите с бира, чрез които се докосваме.
За мое и за негово здраве.

И за надежда на тия, що цял живот се стремят да хванат бога за шлифера.
Пък, кой знае - може и да го хванат някога.
Я неговият - я моят.

Знае ли някой?!


P.S. вече и аз не помня , кое къде  и кога съм публикувал, но ... понеже това разказче си ми харесва, а и не само на мене, а и на ...Него, то копирам си го тук за по-пригледно, за да си го намирам при нужда. :)

Чел ли си Разговори с Бога?
Днес публикувам и аз нещо подобно - за вътрешните ни разговори и лудостта.
Настина те четох с голямо удоволствие. Има ли още шлифери? Ама отговори ми тайно, че ще стане опашка. Нали всичи са по авантата.

Като заглавие съм го виждал, прелиствал съм го набърже, но вътре не видях нищо, което да ме накара да го прочета :)