Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.05.2009 14:54 - Микс по любимите ми парчета в препоръчани публикации !
Автор: valsodar Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2707 Коментари: 8 Гласове:
0

Последна промяна: 27.05.2009 17:55


Банският й е розова символика около слабините 
Мога да лудувам и възбуждам с тях
Нацупи се като я попитах има ли свободно място.
Мургава ли беше. Не можеше да разбере. 
Минаре е лявата й гърда, дясната кубе на катедрала, между тях поникнала бодлива тел, плющи с опашка между бедрата й, пръскат се листа около нея, накацали са по коленете, хълбока й и прасците
В никакъв случай не бяха големи, ни малки, ни с форма особена, странна или страстна. Скромните накити правеха тази голота възбуждаща.


 Стоя си на бира под сянката на чинара. Разпадам се на основни духовни състояния и разсъбличам с мисли разхождащите се из центъра пред съзерцателния ми поглед, прелести. Кучката определено разголваше меса. Направих всичко възможно да я спра за нейно добро. Не, че не го обичаше, обичаше го, но той висеше вън на сливата.
Още се клатеше, но жив не беше.

-Абе, момче, като ти се повръща толкова от онази работа, спри я! Определено не си Аполон, но си Нарцис.- Носи момчето следваща бира, аз се ядосвам, аверчетата ме питат, но и тази бутилка поне трябва да преполовя, че да се успокоя достатъчно и да приказвам. Как ме позна, нямам представа. Бяха минали седемнадесет години, бях започнал да оплешивявам и тежах най-малко с двадесет килограма повече. 

 Ама, че глупаво! Да се смея ли? Плаче ми се. Що за слабост, нали идеята ми хареса!
 Вярно ходя на работа, върша дейност която няма общо с компютри, но дори нея, намерих, чрез една приятелка, която ми се оказа ..Моят любим - моят тиранин!
 Красив, сякаш измислен, рекламен, почти невъзможен. Мъжът на мечтите ми. 
 Десният си крак загубил още на двадесет и четири на линията на една теснолинейка. Бил пиян, много пиян и заспал, разкрачен като паяк
Каза си ми, че бил извънземен, не че не му повярвах, но какво ме засяга. Прилича на човек, при това готин, не че това е важно, но с положителност има с какво да ме консумира.
image
 Гледах го гаснещ.
Нямах памет, нито знаех защо, но знаех какво трябва.
Среща. Интернет. Сладки лъжи. Отбивка извън града. Под мижави дървета. Набързо в колата. Не, че ми беше неприятно. Но и не открих нещо. Каквото и да е било, че даже и нещо ново в секса. Показах заучени с годините умения. Притесни се от това, че ще се намокря. Казах му да не се тревожи, всичко съм обмислила.
Аз не съм такава, правила съм секс с двама, даже и с трима, ама минало, глупости незрели. Ходя с доста разголено дупе - Мелодията му приличаше на жално мяучене, а циците ми почти цели навън, но имам си, природа е.
 Пуша на прозореца, гледам разцъфтелите дръвчета и си мисля, че не беше зле.
Никак зле, а бях настроена да е жертва
Само дано не мърда много. Не ми се вярва, потънал е, не в себе си.
Не искам да го виждам! Боли ме...Никога не оставаше с мен през нощта, понякога и не се събличаше напълно. Все бързаше за някъде. Не знаех с какво се занимава, лъжеше, че е престъпник, а не беше.
Пълен егоизъм. Такова чудо на природата, няма право да принадлежи на някого, па бил той и велик завоевател.   "Порочна връзка"?!
За кратко, морала ми се разбунтува. Не е правилно, как може така, не бива, какви времена. Тройка без трети или трета да участват в играта, но въпреки това тройка. Генеално или перверзно?
Коя връзка имам безсрамието да нарека "порочна". Има ли изобщо такава?
 После гняв. После някаква утеха и дори нежност. После злостна насмешка.
-Ще те облека в гора!-рече ми вдъхновено, тънките му мустачки се вълнуваха като същества със свой разум и съзнание, а не части от самият него, кръглите му очилца всеки момент щяха да паднат от носа, а очите му не гледаха в мен,...
-Съблечи се! – гласът ми изплющя, сякаш зашлеви и мен самият. През лицето.
Гледаше ме объркано.
Три пъпки са ми останали, две на дясното слепоочие и една между веждите. Пазя си ги като очите, че изгубя ли ги, съвсем ще се почувствам остаряла. Странно, той ме целува по шията. И аз му разрешавам, нещо повече, не искам да спре. Стиснала съм ризата му в юмруците си, лактите ми са свити, все едно се готвя да го отблъсна. Но той наистина ли го прави?
 Желае да ме види, не бива да ме вижда. Бликнала, палава, освободена Открих способността си, случайно. Никога не съм предполагал, че я имам. Резервоарът ми се изпразни напълно край едно затънтено селце Журито беше дванадесет члена. 
 Аз, такова, от малка съм научена да бъда борбена.
 Изчаках го да спре, но бях вече буден, по-скоро в онази междинна територия между обективна реалност и реалността на подсъзнателното Брутално почти, само с дъх, като с тяло ме обладаваше, отдавах му се, преди да ме е докоснал. 

 Напуснах, напуснах го. Най-после успях.

Старческа деменция ли му викаха на това? Дали и мен не ме хваща, май ме хваща!
Сам ще намеря дилъра и ще ти донеса отровата, ако трябва ще държа ръката ... Бях пиян седемнадесет дни, но плъховете ми бяха истински. Имах си ги в излишък. Храних си ги понякога за да ми пазят къщата докато разгонен бродих навън.Хълцам. Голямо вълнение е. Не мога да си събера дъха, иначе искам да кажа нещо, даже в началото знам какво. Забравям, после.

Аз съм драматург. При това голям драматург.
image

 


Тагове:   хумор,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. gothic - Браво...
27.05.2009 16:01
Невероятно! Вълшебно!!!
цитирай
2. rustam - НЕПОВТОРИМО !
27.05.2009 17:40
Неподражаемо !
Докосна най-тъмните кътчета на душата ми!
цитирай
3. valsodar - :)
27.05.2009 17:44

ПЕКАТ СЕ КРЕНВИРШИ НА ПЛАЖА И СЪБИРАТ МОРСКИ ТЕН. НА УШЕНЦЕ ЩЕ ТИ КАЖА - ТЕ СА КРЕНВИРШИ ЗА ЦЕФУЛЕН!
цитирай
4. rasputin - Изисква се голямо търпение и див героизъм,
27.05.2009 21:29
за това дето си могъл да прочетеш помията! Предлагам
да ти се отпусне Народна пенсия.
Без възражения!
ПРИЕТО!
Отвратително четиво все таки. :-))
цитирай
5. valsodar - Аз викам, да изляза в болничен!
28.05.2009 00:24
На втори прочит и взе да ми харесва, не смея да го прочета за трети път , че и медицината няма да ми помогне! :)
цитирай
6. valsodar - Трудно ще ми е, честно!
29.05.2009 14:07
Ако знаеш, колко много нервни клетки умряха дорде направя ремикса ?! :)))
цитирай
7. анонимен - ):):):
29.05.2009 16:39
Наистина е голямо геройство от твоя страна да се заровиш из цървулевите бълвочи,за да извлечеш есенцията ):):и да ни я предоставиш за "душевна наслада".И много ми хареса това с кренвиршите ):):кърти...
цитирай
8. valsodar - Именно тази Есенция струяща от т...
29.05.2009 16:48
Именно тази Есенция струяща от творчеството му е причината той да е "Любимият" ми автор, както и да съм леко притеснен за психичното здраве на редовно-четящите го фенове :)))

Не знам какви лекарства пият преди всеки един негов пост, но ще ми е от полза да знам, ако реша да повторя процедурата :)))
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: valsodar
Категория: Лични дневници
Прочетен: 6342608
Постинги: 1713
Коментари: 18232
Гласове: 27715