15. 777 - Можете ли да четете, госпожице или госпожо?
18:54 Копирах Ви го и спора е излишен. Отговорете на другите ми въпроси, за да видим, аджеба, какво е това ИСТИНА и това СВОБОДА.

Обещавате ли ПУБЛИЧНО тук и сега, че никога повече няма да крадете чужди стихове, идеи, строфи или изрази?

  Един много интересен за мен въпрос, който така и не получи своят отговор.
Индиректно си го получи, в начина по който ревностните защитници на посредствеността и плагиатството се нахвърлиха върху авторът му.

За мен, това си говори много, даже предостатъчно.

Като на длан се вижда, кой е роден да живее в блатото и да се захласва по квакането на жабите и кой е чувал песните на славея и познава свободата на птиците.

Поне за мен си ми е ясно.

Не знам дали ви стана и на вас, но честно казано... не ми и пука особенно, кой от вас е прогледнал и кой не.

Проглеждането за истините в този свят, си е дело самостоятелно и не може да се разреши с намеса от вън.

На зрящите топъл привет от мен, а на останалите - Майната ви!
Толкоз от мен.

На който не му харесва казаното - да не влиза повече в блога ми.
Нещата, които ще прочетете тук, не винаги ще поласкаят самолюбието ви и ще потвърдят оценката, която си давате в своите очи.

Все пак блогът си е мой и точно тук си е мястото, където свободно мога да изразя това, което мисля и да защитя това, което считам за правилно.

На кой не си му харева - да се оплаче на арменский поп!
Болното Его

на Владо беше повече от добра. Обаче, това което последва, си беше типично българска махленска разпра. Мислех си да му пиша с предложение да се откаже и преустанови този фарс, който се получи. Отказах се. Няма смисъл....

Напълно съм съгласен с тебе - добрата идея отдавна се превърна в типично балкански цирк!

ти поне щот си с голяма уста и не ти пука , и щот пописваш, кой точно там е поет и кой стихоплет? корнфлауър и други се опитаха да го кажат, колко ги чуха?

А и честно, не ме вълнува кой е свободен и кой закрепостен поет - или написаното откликва в мен, или не.

В 90% от случаите, претендентите за най-свубоднуту пует си стихополетстват като първолаци - без мелодия, без ритъм, безидейно и без чувство..

Нямам нищо против да си начешат егото, ама нека не си навират свубоднуто член в очите ни постоянно ! :)))

Искрено се надявам да не бъда погрешно разбран и да не оставя никакви ниши за “кибиците”.

ЧувствУвам се лично засегната, обидена и огОрчена от Вашето заглавие... пърдон, от заглавието на Вашияя постинг. Първо, моето лично достойнство като една силно разкрепостена пУетеса бе безмилостно наранено, накърнено, прободено и потъпкано, като не получих покана да участвУвам в тос апогей на пУетичната мисъл и да оставя свой нерукотворен отпечатък в аналиите на пУезията, като една от свободното пУети. А сега и Вие посипахте сол в раната на моето и без друго устрелено творческо сърце, като дръзвате да говорите за моят резил. Като една благочестива дама се обръщам към вас с молба да изчистите това леке от моята репУтация и да ме отдиференцирате от останалите "СВОБОДНО ПОЕТИ" (по моето русо мнение тук става въпрос за ангажименти). РЕЗИЛЪТ НЕ Е МОЙ! Моето пУетично вдъхновление надхвърля тесните силиконови рамки на закрепостената поезия и се извисява далеч отвъд границите на... здравия разум, така, че мола, мола! Аз не съм такваз!

Напомняш ми за едно великолепно разказче от Чудомир :)))

http://777.blog.bg/nauka/2009/06/09/otkrito-pismo-do-blog-bg.346350

Напълно, дума по дума!

ама какви постове има - Чудомир горкия щеше да остане втрещен - например силиконова блондинка споделя за 70 си последни чифта обувки,сандали ,чехли и едни други 50 блондинки вият в хор.Ма и Чудомир като партиен скретар е пил кръвчица...

Не обичам, как’Сийке, и не съм от тия, дето се бъркат в хорските работи, ама има едни жени, като Тана Папучкина, като разчекнат едни уста - като ханджийска порта! Онзи ден, както си седя у дома и наплитам пета на чорапа на наш Груя, гледам я през прозореца, тин-тин-тин, зачупила кръст, накокошинила се с кожи, с плетена чанта с мотив в ръка, и право у доктора влиза. Женена жена ма, сестро, да си седне в къщи и да си гледа работата, а то - фитнало се и не оставя човека на мира! Година и половина я гледам, все зъби поправя. Какви бяха тия зъби, какво беше туй чудо! И по небцето й да бяха никнали, и все с дупки да бяха, пак досега щяха да се поправят. Развали къщата на човека, кучката му с кучка! Гледам булката му, горката - охка, пъшка, караха се, биха се, - па и тя почна май да си покръшнува: все напудрена, я гледам, излиза и шапката й настрана малко килната, като фантазия.

Не ми е работа, как’Сийке, и не съм от тях, ама изпъденото й слугинче разправяло на Бона Кевина, пък тя казала на наша Кица Събчовата. Ама и за него се чува, че не било стока. От два месеца било без работа и все един подофицер, уж от тяхното село, се мъкнел с него. Остава ли ми време, сестро, от пуста работа да разуча отде е, откъде е и дали не е някой модерен братовчед! Пък и работа ли ми е да се меся в хорските маскарлъци! Човек да си гледа къщата, да му е ошетано, преметено и подредено навред, че вчера ходих у Бона Бозаджийкина за квас - пази боже! Нощвите им, как’Сийке, от две години неизстъргани, месалите им загорели от тесто и хвърлени в едно кьоше и отгоре им котката спи. Грехота и срамота! Два пъти в годината си андулира косите и обувки с лачени бомбета носи, а в къщата им - сякаш вторничен ден след пазар. Ама тяхна работа е пак, да ти кажа. Да правят, каквото си щат. Наш Груйо тъй дума: “Във всяка къща - и наредба, всяка коза - за свой крак. Кой както иска, тъй да я кара!” Я Колчеви пък, никога не си дигат завивките от леглата. Както се измъкнат сутрин, тъй им седят креватите цял ден. Рекох веднъж на госпожата, а тя: “Нарочно - кай - ги оставяме, та да се проветряват.” Пък то, че я мързи да ги подреди, мързи я, ама защо лъже хората! В една къща, дето пипа работна жена, то си личи. И спалнята им неразтребена, и във всекидневната им на миндера има една възглавница разпрана, и иглинарникът им виси накриво, а пък кърпата им за лице - сякаш цигани са се бърсали с нея!

Ооох, каквото, каквото - тяхна работа! Да си мълчи човек и да не се смразява с хората - тъй си зная аз, и кой какво е правил - той да си отговаря, ами я да ставам да си вървя, че оставих малката да пържи лук в къщи: ще вземе да го прегори, че ще замирише, като кога минаваш край Парапанкини. Нали пустата им къща е на кьоше! Тя каква е къща, ама прозорци има и надолу да гледат, и нагоре по улицата. На единия постоянно е майката, а на другия - дъщеря й и не пропускат човек да мине, докато не разчовъркат целия му род. И все на изгоряла манджа мирише покрай тях. Дърта жена мари, сестро, а тръгнала по ума на дъщеря си! Все тоя инженер я бил искал, онзи съдия бил питал - чунким хората са полудели цял живот изгорели манджи да ядат! То да не излезе като Деша Коликучкова? Искали я, молили я, щели да я крадат, а и до ден днешен си стои в къщи смутена и сбръчкана, та и Еньо Кантонеринът й се назлъндисва вече. Пък и той какво ли търси? Чунким не помня, като го роди майка му четири месеца по-напред и какъв байрак развяваше на времето из долната махала!…

Снощи по тъмно, като събирах прането из двора, и - тупуррр - събори се нещо през две-три къщи от нас. Тръснах ризите на дърветата, хукнах се и - какво мислиш? На Пена Цанковичина, вдовицата, на дувара, от лява страна до портата - три керемиди съборени. Тъмно беше и не можах хубаво да разгледам, та сутринта рано още ходих и три мъжки стъпки с гумени токове намерих около мястото. Попитах нея каква беше тая тупурдия снощи, а тя: “Котарак - кай, - госпожа, котарак прескочил дувара и съборил керемиди…” Мари аз го зная тоя котарак, дето си има и котка, и две котенца в къщи и дето работи във финансовото, ама не обичам да ги разправям!

От друга страна, яд ме е пък, че все на светица се прави, все на черкова ходи и надолу гледа. Ама наш Груйо знаеш ли за такива как дума: “Който гледа надолу - мисли за голо!” И права приказка е тя, ами не ми трябва да ги разправям! Чунким у дома всичко е потекло по вода, та из чужди къщи ще ровим! Една снаха си доведохме, как’Сийке, господ да те пази до девета рода! Откак се е омъжила, все болна, все чамава. Злъчката й била пукната, стомахът и бил нервен, уж все диета пази, пък на втория ден на Коледа половината рибица от прасето оплюскала, дордето бях на гости! То добре, че като походвам тук-таме, та ме гощават хората, инак де можем надви с ядене в къщи! Не остави ни сладко, сестро, ни захар, ни саздърма! Мислех си, като е на диета, поне туршията няма да бута, а то, га погледнах в голямата делва - тук-там плува някое камбе!

Думах му на наш Пройка: слушай мене бре, майка, аз да ти избера момиче, че ги познавам всичките в града и околията. Какво му не думах! Дигна си един ден дърмите, че чак от Габрово я довлече. Хората и котка си не вземат от Габрово, а той жена домъкна! Малоумен излезе наш Пройко, на баща си се метнал. Не попитва, да се посъветва, да погледне чуждите къщи и наредби, ама тъй, урбулешката! Малко ли съм му думала: да иде у попадиини, да дойде у вас, че да види какво се казва наредба и фамилия! Я бат’Боньо, умен човек излезе, дето се ожени за тебе. Малко ти били редки зъбите и си понакуцнуваш, ама няма да маршируваш из кухнята я! Гледаш си къщата хубавичко и децата ти подредени, и бат’Боньо всяка събота с прана риза, а то у нас - разхвърляно, мръсно, една галимация!… Да започна да ти разправям, как’Сийке!… Ами не ми е по характера…Не съм от тях!…

Глътка чиста вода, посмях се пак от сърце ;-)))

Чудомир е един от великите ни писатели, за жалост малко известен сред претендиращите за култура.
Дори и на смъртният си одър е бил образ неповторим!

Както се казва.. някои остаряват като катедрали - с величие и с величие си тръгват от света!