Постинг
14.06.2009 14:50 -
Пиле в кесия
Автор: valsodar
Категория: Лични дневници
Прочетен: 8251 Коментари: 23 Гласове:
Последна промяна: 14.06.2009 15:00
Прочетен: 8251 Коментари: 23 Гласове:
0
Последна промяна: 14.06.2009 15:00
Един спомен ме преследва натрапчиво в сънищата ми, споменът за пиле в кесия.
Едно време или казано другояче, по времето когато една голяма част от потребителите на сайта не са били и идеен проект, имаше едни хартиени пликове в магазините, в които продавачите ти слагаха плодовете.
Е, точно този хартиен плик се намазваше с малко олио за да не загори, а вътре в него се слагаше кокошка взета от пазара.
Кокошка, а не социалистическият бройлер, който прилчаше по скоро на напомпан гълъб или нещастна яребица, но не и на горд представител на пернатият вид, какъвто се явяваше домашната кокошка.
Тая, що като я заколиш и вътре бе пълна с яйца, а покрай бутчетата имаше едни такива мазнинки, които придават най-здравословният вкус на всяка една супа.
Та именно тази кокошка, заклана под уплашеният поглед на дечурлигата, с леко усилие и внимателно за да не се разкъса пликът, се слагаше в него.
Поръсена добре с червен пипер и с бучка масълце в нея.
Пликът се пристягаше здраво и се слагаше във фурната да се пече.
Поне така я приготвяше баба ми, за да я запомня и до днес.
С невероятните й кулинарни умения, за които днес с несъмнена гордост мога да кажа, че съм наследил.
Защото, ароматът, който се разнасяше малко преди прословутото пиле в кесия да бъде извадено готово от фурната бе такъв, че те караше да виеш от глад, като пожелаеш и залъкът на ближния, що ще те конкурира в изяждането на пилето.
С това ястие се връщам във времето далечно и отминало, докато тя бе жива и до мен.
С него и с домашно точените кори за баница.
На голямата маса в хола, де биваше акуратно постилана с мушама и се почваше едно свещенодействие от пресяване, месене, раздърпаване и точене на корите.
Да и на това се научих след време, връщайки се към спомена за сръчните й ръце, но така, както тя правеше корите, тънки здрави и еластични, това не можах да се науча.
Било от безверие в моите възможности, но по-скоро от мързела, накарал ме да предпочета готовите полуфабрикати, пред това, което човек може сам да си измайстори.
Да, днес сред приятелите ми се носят легенди за баниците, които правя, за вкусните гозби с които съм ги гощавал, но има един спомен, който все още ме преследва в сънищата ми.
Споменът ми за хрупкаво изпеченото пиле в кесия, що е с леко загоряла кожичка отвън, а сочно и крехко отвътре и... витата баница, с чийто аромат се събуждам от сън.
За да си помечтая, отново да съм там, където бяха тези , с които още не съм се сбогувал напълно, да поема отново широко дъх, опиянен от аромата на живота.
Едно време или казано другояче, по времето когато една голяма част от потребителите на сайта не са били и идеен проект, имаше едни хартиени пликове в магазините, в които продавачите ти слагаха плодовете.
Е, точно този хартиен плик се намазваше с малко олио за да не загори, а вътре в него се слагаше кокошка взета от пазара.
Кокошка, а не социалистическият бройлер, който прилчаше по скоро на напомпан гълъб или нещастна яребица, но не и на горд представител на пернатият вид, какъвто се явяваше домашната кокошка.
Тая, що като я заколиш и вътре бе пълна с яйца, а покрай бутчетата имаше едни такива мазнинки, които придават най-здравословният вкус на всяка една супа.
Та именно тази кокошка, заклана под уплашеният поглед на дечурлигата, с леко усилие и внимателно за да не се разкъса пликът, се слагаше в него.
Поръсена добре с червен пипер и с бучка масълце в нея.
Пликът се пристягаше здраво и се слагаше във фурната да се пече.
Поне така я приготвяше баба ми, за да я запомня и до днес.
С невероятните й кулинарни умения, за които днес с несъмнена гордост мога да кажа, че съм наследил.
Защото, ароматът, който се разнасяше малко преди прословутото пиле в кесия да бъде извадено готово от фурната бе такъв, че те караше да виеш от глад, като пожелаеш и залъкът на ближния, що ще те конкурира в изяждането на пилето.
С това ястие се връщам във времето далечно и отминало, докато тя бе жива и до мен.
С него и с домашно точените кори за баница.
На голямата маса в хола, де биваше акуратно постилана с мушама и се почваше едно свещенодействие от пресяване, месене, раздърпаване и точене на корите.
Да и на това се научих след време, връщайки се към спомена за сръчните й ръце, но така, както тя правеше корите, тънки здрави и еластични, това не можах да се науча.
Било от безверие в моите възможности, но по-скоро от мързела, накарал ме да предпочета готовите полуфабрикати, пред това, което човек може сам да си измайстори.
Да, днес сред приятелите ми се носят легенди за баниците, които правя, за вкусните гозби с които съм ги гощавал, но има един спомен, който все още ме преследва в сънищата ми.
Споменът ми за хрупкаво изпеченото пиле в кесия, що е с леко загоряла кожичка отвън, а сочно и крехко отвътре и... витата баница, с чийто аромат се събуждам от сън.
За да си помечтая, отново да съм там, където бяха тези , с които още не съм се сбогувал напълно, да поема отново широко дъх, опиянен от аромата на живота.
Следващ постинг
Предишен постинг
лелеее, с това пиле... представям си.
уж обядвах, а почнах да преглъщам...:))))
цитирайуж обядвах, а почнах да преглъщам...:))))
Баш по обед да пишеш такива работи!
А иначе, аз слагам и малко сол на плика :) и за баниците - можем да направим едно състезание :)))
Обожавам точена баница със сирене и домашно червено вино :)))
Наздраве!
цитирайА иначе, аз слагам и малко сол на плика :) и за баниците - можем да направим едно състезание :)))
Обожавам точена баница със сирене и домашно червено вино :)))
Наздраве!
Но такива пликове, няма и няма!
Или са малки, или са тънки... ми не стават.
Ония бяха невзрачни, от груба кафява хартия, но... с това съм ги запомнил - с опеченото пиле в тях.
От два часа насам се чудя какво да си сготвя, оставил съм един таратор да се овкуси в хладилника, та... май ще импровизирам нещо подобно, но с помощта на хартия за печене, пък да видим, какво ще излезе.
Инак си иде сезонът на миш-маша и летните леки гозби, но днес е хладинка, така че.. става да се пробва нещо позабравено като вкус.
цитирайИли са малки, или са тънки... ми не стават.
Ония бяха невзрачни, от груба кафява хартия, но... с това съм ги запомнил - с опеченото пиле в тях.
От два часа насам се чудя какво да си сготвя, оставил съм един таратор да се овкуси в хладилника, та... май ще импровизирам нещо подобно, но с помощта на хартия за печене, пък да видим, какво ще излезе.
Инак си иде сезонът на миш-маша и летните леки гозби, но днес е хладинка, така че.. става да се пробва нещо позабравено като вкус.
Моето чудо преди време, по съвсем чревоугоднически причини ми подари една книжка "101 баници" но аз съм си фен на основно няколко и всичките все вити - със сирене, спанак, лапад и зеле.
Въпреки, че последната която правих със зеле бе станала А ла Панчо Виля.
Наместо сладък червен пипер, съм хакнал лют, та бая сълзи се ляха дорде я изядем, но вкусът й бе неповторим!
цитирайВъпреки, че последната която правих със зеле бе станала А ла Панчо Виля.
Наместо сладък червен пипер, съм хакнал лют, та бая сълзи се ляха дорде я изядем, но вкусът й бе неповторим!
за да станат еластични корите, се капва малко оцет ;)
Наздраве!
цитирайНаздраве!
срама нямате вие двамата! Та ми напълнихте изпържения мозък с чревоугодни мисли за баница със сирене и печено пиле....
цитирай
7.
анонимен -
Съвет
14.06.2009 16:42
14.06.2009 16:42
Във "Фантастико" понякога се намират кокошки (пенсионирани носачки). Проверявайте! Инак ще трябва даси мечтаете за едно пиленце до толкова охранило се в нечий двор, че вече е с леко наднормено тегло... Не забравяйте виното!!!
gotzageraskov
цитирайgotzageraskov
Кулинарното ти есе - препоръчано!
При това в съседство с увлекателен разказ № 1969 с многозначително заглавие " Машина за любов" !
цитирайПри това в съседство с увлекателен разказ № 1969 с многозначително заглавие " Машина за любов" !
По колко и по кое време се слага оцета?
Че почти съм се отказал от каузата дърпани кори по тази причина :)))
цитирайЧе почти съм се отказал от каузата дърпани кори по тази причина :)))
Не се прави на скромен и то поназнайваш това-онова! :))
Да те не хвалим тука пред жените, че да не застрашим семейството ти ! :)
цитирайДа те не хвалим тука пред жените, че да не застрашим семейството ти ! :)
Ще проверя.
Сега експериментирам, но с хартия за печене - увил съм го като мумия, хакнах му и малко гъбки да не стои самотно.
На аромат взе да го докарва - вече се не трае и обикалям около него, като гладен сомалиец за помощи от ООН-то. :))
цитирайСега експериментирам, но с хартия за печене - увил съм го като мумия, хакнах му и малко гъбки да не стои самотно.
На аромат взе да го докарва - вече се не трае и обикалям около него, като гладен сомалиец за помощи от ООН-то. :))
Кой си иска си знае пътят до блога ми и няма нужда слепци да го водят до там :)
Така , както и аз намирам писаното от тебе и другите, които ми е приятно да чета :)
цитирайТака , както и аз намирам писаното от тебе и другите, които ми е приятно да чета :)
сготвя Мами?- Пиле в кесия отговарях аз винаги, когато се връщах от някъде. Еееех де такава кесия сега, а пък за пиле да не говорим:))))
цитирайнещо трае за оцета. А ми е интересно и на мене :Р
цитирайточенето не ми се удава...
цитирайМалко си ми е тясно работното пространство сега и отново ще имаме дипломатически ноти разменени с котака за работният плот и кой да работи на него, ама ша пробвам по-нататъка една дърпана и една точена баница.
Пилето стана, почти как си требе, даже се изхитрих и с марината да си го положа преди това, от единият чист мързел де.
Бях го увил като мумия в хартията, ама "ония" пликове са си "ония" пликове :)))
цитирайПилето стана, почти как си требе, даже се изхитрих и с марината да си го положа преди това, от единият чист мързел де.
Бях го увил като мумия в хартията, ама "ония" пликове са си "ония" пликове :)))
Това е моята рецензия за този ти постинг.. .
цитирай
18.
анонимен -
:))))))
15.06.2009 17:48
15.06.2009 17:48
Леле,Радооооооооо.....
Жени
цитирайЖени
Като се видим ще обменяме опит - испанската кухня живо ме вълнува!
цитирайОцетът се слага при содата (ако слагаш сода). Ако не - пак някъде там, в началото.
Предполагам, че ти използваш мая. А олио не забравяш да сложиш в тестото, нали? ;) То най-вече допринася за еластичността. И, разбира се, дългото чакане и търпеливото разточване... после сгъване, чакане, пак месене, пак разточване... ;)
Наздраве!!!
цитирайПредполагам, че ти използваш мая. А олио не забравяш да сложиш в тестото, нали? ;) То най-вече допринася за еластичността. И, разбира се, дългото чакане и търпеливото разточване... после сгъване, чакане, пак месене, пак разточване... ;)
Наздраве!!!
Олио слагам естествено, въпреки че от години насам отдавам предпочитание на зехтина, по-лек е на вкус.
Ще го пробвам и когато се получи ще разказвам.
До момента съм претърпял единствено два пълни кулинарни неуспеха - единият бе на тема бухтички.
цитирайЩе го пробвам и когато се получи ще разказвам.
До момента съм претърпял единствено два пълни кулинарни неуспеха - единият бе на тема бухтички.
ясно...аз обаче ползвам царевично олио :)
цитирайГотик, усещам как ще си направим една кулинарна фиеста с червено винце!
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 27880
Блогрол
1. най-доброто до тук
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът