Преди по-малко от година, в блогът ми имаше много люти спорове в т.ч. и нападки, как цените на недвижимите имоти в София, никога няма да паднат под 500 е/м2 и как предположенията ми за срив на имотният пазар са безпочвени и неоснователни.
 Няма да коментирам, как тия хора сега се крият като мишоци и си гризат лактите от яд, че са се набълбукали с непосилни кредити, само ще ви дам един линк, да си сметнете сами, колко е цената на квадратен метър http://www.sales.bcpea.org/?q=node/90
 Линкът е от вече действащият сайт на Камарата на частните съдебни изпълнители http://www.sales.bcpea.org/ и точно това е формиращият се вторичен пазар на недвижими имоти, който в близките месеци и години също ще дърпа цените на долу.
 
 Азбучни истини за развитието на пазара няма да коментирам, който има очи ги е видял и преди това.
 За тези, които не са искали да прогледнат навреме и са се подвели от алчността си за имане, надценявайки възможностите си - моите съболезнования.
   Фотограф: Надежда Чипева

:)

Ураганът е отложен по политически причини.

С цел задържане на срива на имотният пазар и скриване на личните трагедии от медийното внимание бяха променени много неща.

Необслужваемият срок бе променен от 3 на 6 месеца за ипотеките, за да могат банките да устискат до изборите.

Бе променена и цената на която започват търговете от 50% на 75% от оценката на ипотекираният имот.

Прилагат се всевъзможни трикове и похвати, в т.ч. и медиен натиск, само и само да се мине слепешката през изборите за НС, а след туй и потоп да стане - кой ли го е еня??!

Бурята присвяткваща на хоризонта, отдавна не е там, а над главите ни, но малцина го осъзнават и почти никой не е взел предпазни мерки.

Моят единствен съвет към всички е - Абсолютно никакви кредити, обмисляйте по 100 пъти ако трябва всяки един по-сериозен разход и се стремете да си създадете финансов буфер, който да ви помогне да оцелеете чисто физически, в случай, че останете без работа.

Лятото ще го преживеем почти без сътресения - цирка ще започне реално през м.Септември.

ПП Не всичко още е изгубено, да му мисли сега и ЕС, никой не ги е карал насила да ни приемат неподготвени!
С предпазна клауза или без, спасението ни е в нашите ръце!

Банките ще започнат масово да обявяват на търгове ипотекираните имоти, за да си приберат поне част от парите. Това се наблюдава и в Германия. Нищо ново под слънцето!

Съгласен съм с много пунктове, посочени от автора на блога. Винаги съм казвал на мои близки преди време, че взимането на кредити за закупуване на имот при тази неяснота, която аз виждах, а те не, е опасно. Сега много от тях реват! Лично аз не съм ползвал кредит/заем по-голям от нормалния ми двуседмичен доход никога през живота си. Редно е да се отбележи, че според доста грамотни икономисти и такова поведение не е съвсем здраво, но това съм си аз. Напълно споделям констатациите на автора за търговете и необслужваемия срок – това не е субективно, това са факти и те могат лесно да бъдат проверени. Това стана, така стана и стана така непосредствено преди изборите! Логично е да очакваме, че след изборите, когато няма политически залог, драмата ще се разрази в най-пълната си сила.

Valsodar, Вие не искате да коментирате азбучни истини в икономика, но аз искам! Не знам дали мога, но искам и все пак ще опитам. И така:
*Пазарът се състои от търсене и предлагане. Не може да се очаква в достатъчно дълъг период тези неща да не се балансират. Така е и с недвижимото имущество, макар там да има и някои силни допълнителни фактори, както и някои случайни фактори.
*Реален пазар с мигновена комуникация между участниците няма, както няма и масово перфектно грамотни участници. Така е дори на най-бързите пазари – финансовите! Следователно всичко това /горното/ може да се дебалансира в относително кратък период от време /няколко години/ посредством идеология, медийни и социално-мрежови лъжи повторени сто пъти, които да станат истина за някой. Някой, който сега реве...

Конкретно за пазара на недвижимо имущество в България. Според мен престъплението в България започна някъде в началото на 2005-та. Тогава имаше презастрояване и доста свободни жилища. Поне в София и Варна беше така. Почти всичко беше собственост на мафията в строителния и банковия сектор, т.е. в ръцете на малък брой лица, добре оплетени помежду си. Така започна лъжата... Вярвам всички си спомняте агресивните реклами за отдаване на кредити, започнали по онова време. То не беше уникалност на рекламните послания, то не беше остроумност, то не беше чудо. Нямаше банка, която да не участва – едните се усмихваха с манекенки, другите климаха с глава, третите ни учеха, че "ставало с акъл" и ни караха да "видим бъдещето сега", четвърти казваха „Да! Да!“, но не и „Да-да!?“. Нон-стоп брокери се кълняха, че пазарът ще върви само нагоре и нагоре и медиите разпръскваха това, т.е. „Изгодно е, братя, взимайте кредити и влагайте в имоти!“ Малко хора тогава провидяха, че това е начин банките да поробят клиентите си. Други, пак малко, решиха, че виждаме перфектен пример за секторна инфлация /понятие от икономиката на дефицита на Януш Корнай/, защото валутният борд пречи да се краде чрез печатане на огромно количество пари и пускането им на пазара както стана преди време. И така три-четири години. Е, малцина могат да си отдъхнат, защото форсирано са си изплатили кредитите или поне по-значителната част от тях. Дойде кризата! Случайно или не, тя дойде. И промени много неща... Сигурен съм, че никой от взелите кредити не си е мислил, че ще остане без работа, че ще се сринат доходите в семейството му /щото не е по-силите на един средностатистически човек да плаща сам имотен заем/, а в същото време ще се сринат и цените на имотите. Сега става страшно. Ситуацията е - ни напред, ни назад. Нито могат да продадат, щото няма кой да купи на необходимата висока цена, нито могат да си изплащат кредите – банката вдигна лихвите, а покупателната способност на масовите доходи падна! Някои вече са се предали. Справка снимката по-горе. Други се опитват още веднъж да се овътрят, като вземат повторен заем от друго място /феноменът на комарджията/, трети се опитват да минимизират щетите, като продават друг по-малоценен за семействата им имот. Останалите се скатават и се правят, че нищо не е станало. Това обаче ще е най-много до края на другия месец! След това бързо ще влязат в хипотезата на снимката.

Удоволствие за мен е, когато ми репликират мислещи хора, с лична позиция.

Имотният пазар е инертен и сравнително муден.
Не може да отреагира с тези темпове, каквито се отчитат от борсите, но 1:1 повтаря движението им, защото е пряко обвързан с покупателната способност на населението, а тя е в зависимост от доходите им.

Много хора надскочиха възможностите си, умишлено подведени от масовата истерия и от надценяването на възможностите си.
Та, нали бъдещето ни само до преди 6 месеца се чертаеше да мине по мед и масло, в цветя и рози, според увещанията на експертно ниво от правителството ни?

А повечето от хората все още предпочитат да приемат на готово медийните послания, наместо по свой път, чрез ограмотяване и размисъл да достигнат до азбучните истини за цикличността на пазарите.

Проблемът е основно в това, че населението у нас е приучено да не мисли, а да се осланя в решението си на глас свише.
Дори и този глас да е лъжовен и подвеждащ, какъвто в случая изцяло си бе.

96% от домакинствата у нас е собственик на недвижима собственост.
За всяко едно правителство по света, което иска да паразитира наместо да съгражда - тази цифра е плащеща, тези хора са донейде независими.

Как можеш да направиш един човек зависим и послушен?
Като го направиш длъжник!

Щяха ли САЩ да са най-полицейската държава в света, ако там не бе утвърден животът на кредит, като нормален начин на живот?

"Проблемът е основно в това, че населението у нас е приучено да не мисли, а да се осланя в решението си на глас свише."

Това е точно така, за съжаление много точно така!

Сериозни различия обаче имаме по отношение на относителния дял на собствениците в България!

За мен недвижимият имот е дом. Място, от което ако те изгонят, става лошо. Не може да приемате, че 96% от гражданите на България са собственици на имот. Именно за това говорих в предния постинг – решението да се продаде по-маловажен имот за семейството и да се защити онзи, над който е надвиснала ипотечната опасност. Огромната част от българските граждани имат имоти в малки населени места, където няма работа. Затова бягат в големия град, където работят, но живеят под наем. Дори част от хората никога не са обитавали тези имоти, а са ги наследили от починали техни предци. Вследствие на това бягство недвижимото имущество в провинцията, особено по-затънтената, е практически непродаваемо – т.е. не струва нищо. Това не е дом, това е най-много второ жилище, резервно жилище! Обратното – форсира се движението на цените в големите градове нагоре, застроява се там, отпускат се ипотечни кредити за имоти пак там. Проблемът с ипотечните кредити е проблемът на големите градове - основно София, Варна, в по-малка степен Пловдив... Има един специфичен етнос, ромският, който не притежава имоти законно, той само населява и застроява „завзетата“ земя с паянтови постройки. Етносът е многолюден. Разбира се, този етнос като правило не взима ипотечни кредити, освен някоя и друга измама, разбира се. Според мен това също не е дом на фона на ипотечния кредит. Не създава зависимост. Домът – създава!

Наистина не знам каква част от българите сме собственици на недвижим имот, но според моите наблюдения не повече от 65-70 процента, без ромския етнос. Със него – малко над половината от хората. В тази малко над половината разбирам и деца, живеещи в домовете на родителите си, без да са собственици на тези домове и по-редкият вариант - родители, живеещи в домовете на децата си.

Според мен реалният процент е малко над 50% с всичките условности, а не почти 100%!




Що се отнася до сравненията със САЩ и Германия – и там имаме различия във вижданията. По-малки, разбира се.

В САЩ около 27 процента от гражданите имат поне едно собствено жилище, като притежават и земята под него /в България в масовия „панелен“ случай не е така/. В другите части/проценти ситуацията е следната – в половината и повече от случаите един едър собственик/рентиер, който притежава една или няколко сгради /не два-три апартамента, както е в България/, които отдава под наем. Държавни /по-скоро ведомствени/, под щатски административен контрол и т.н. са доста малко жилища – около 8-9 процента. Разбира се, там жилищата се мерят на квадратура и качество на строителството, не на брой, но горе-долу действителността е такава 30% собственици, 10% публични, 60% едри наемодатели, малък брой дребни наемодатели и други (живеещи например в каравани). Други разлики в САЩ са, че голяма част от „децата“ овреме се изнасят под наем и така създават зависимост, но зависимост пак от рентиера, рядко от банката, т.е. там има голямо реално търсене. Миграцията между населените места е доста по-слаба в сравнение с България и пазарът е по-устойчив като съотношение между населените места. Ипотечната криза в САЩ е от съвсем друго естество – по-скоро строителите имат проблем, не рентиерите, не обитателите на дома си. Основните лични драми в САЩ са в семейства на скородошли имигранти. Там са значимите аналогии с българската действителност, но са незначими като процент от населението на САЩ.

За Германия, Източна, Западна или Обединена, нямам информация.

„Животът на кредит“ в САЩ е по-скоро в посока кредит за домакинска техника, за лека кола, за почивка, има и кредит за сватби :) Но и там аналогията е малка, защото винаги има реален гарант за дохода на младия и самонадеян кредитоискател. И обикновено това е неговият конкретен работодател, не малка група хора, която контролира всички медии и основни материални и финансови потоци в държавата. Там „животът на кредит“ стимулира бачкането, краде малка част/процент от труда на самонадеяния човек, плаши работодателя му (пак работещ и малко самонадеян човек), но не краде собственост, особено значима такава! Всичко това предполага неизбежен административен и полицейски контрол! По същия начин се осъществява и данъчният контрол в САЩ.

За което - Благодаря!

Все още, не може да ми се избистри какъв е точно крайният замисъл.

Обикновенно си задавам въпросът - Кой печели ? - и така стигам до тези, които са имали мотив, нещо подобно да се случи.

1. Банките.
С липсата на възможност за честен фалит, един длъжник дори и с напълно разпродадено движимо и недвижимо имущество, за покриване на задълженията му към кредитора, пак си остава длъжник до момента на пълното погасяване на задълженията, нарастнали междувременно с наказателни лихви и разходи около продажбата.

Тоест имаме налице едно фактическо заробване за дългосрочен период към банките кредитори на населението взело кредити, които са извън възможностите му за погасяване в момента.

2. Управляващите. - противно на всички очаквания за нулева година на лихвите, мярка предприета в други страни с цел облекчаване и по-лесно преодоляване на кризата, тук до това не се стигна.
Възниква интересният въпрос- А дали, човек който ще прави всичко възможно да има постоянна работа и да си погасява кредитите, би се присъединил към профсъюз?
Кой печели най-много от липсата на ефективна профсъюзна дейност у нас?
Кой финансира политическите марионетки у нас?

Отговорът в този ход на мисли е повече от интересен.

3. Организирана престъпност - Надуването на имотният балон позволи препирането на колосални средства придобити по престъпен път.

4. Медии - издържащи се от реклами - там има ли смисъл да търсим изобщо обективност и безпристрастност от тяхна страна към случващите се процеси, след като сме на едно от последните места в света по свобода на словото?

5. Предприемачи - Законът на Дарвин.
По-големите сега безпрепятствено ще погълнат по-малките. Кризата и задлъжнялоста на тези работили по максимата "Ти пари ми дай, а не акъл" ще ускори значително този процес.

И така като гледам, точно тези които печелят най-много са вече в общи линии ясни.

Имам смътното усещане, че всичко случващо се е предвидено още преди 10 години и си е текло по един доста строен и систематично приложен план, с участието на висши държавни лица.