Батерията на лаптопа пада, не ми се слага зарядното.
Просто се надбягваме.
Аз и последните електрически импулси.
Кое е по-бързо?
Мисълта или процеждащите се уморени електрони в една изтощена клетка?
Остава още малко.
Интересно е да пишеш с мисълта, че всичко казано в един момент може да изчезне без следа в небитието.
 Доброто неизречено, гениалното несътворено.
Бързаш, бързаш и в бързината се подминаваш.
Там долу, седнал пред един лаптоп, примигващ в последните си издихания, процеждащ последните си сили, в опит да ти даде още един миг, още едно дихание на този, който си само зад екрана.
Някой друг.
Познат отнякъде, но и странно непознат, всеки път опитващ се да прекрачи през текста и да те запита - Какво търсиш тука? Намери ли го вече?
Последните електрони напускат батерията, всички предупредителни надписи за това, че краят е близо примигват един след друг.

А аз, все още бързам.
За къде?

Когато разберем, че няма за какво да бързаме, може би, ще бъдем щастливи.

Блогът ми изисква едно определено ниво на интелигентност от посетителите му, така че... не се мъчи тук - освен с главоболие надали с нещо друго ще се сдобиеш от него! :)

Писна ми щом прочета нещо смислено, да чета тъпи коментари после.

Радо,по стила му личи че май е някой друг блогер тук но нали не иска "славата" му на велик блогер да изчезне и няма смелост да те нападне с истинския си никнейм.
Прилича ми на чудодейно възкръсналия!!!

Но, свят широк и луди много се скитат по него.

Обръщам му внимание, колкото и на досадна муха влязла в стаята :)

Ами прочети моето " Бързотечно" . Може би там ще мога да ти отговоря, за къде бързаш.

Само че, аз ще се изхитря и ще дам линка към него, за да се не мъчи и останалият народ, любопитен да разбере, какво точно си имал в предвид с отговора си по-горе :)))

http://lubara.blog.bg/izkustvo/2009/04/08/byrzotechno-razkaz.319582