Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.06.2009 13:16 - прашоляк
Автор: valsodar Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3167 Коментари: 25 Гласове:
0

Последна промяна: 26.06.2009 13:18


image

  Не помня вече кога е правена тази снимка, толкова далечна ми се вижда във времето, та чак нереална.
 Открих я случайно, във Фейсбук на стената на приятел.
 И странно, как ме върна в онези години, когато илюзиите бяха неизчерпаеми, увереността в бъдещето непокътната, а надеждите безкрайни.
 Какво се промени - аз или времето, в което живея?
 Може би и двете, паралелно и независимо едно от друго.
 Времето е в нас и ние сме във времето - един партиен лозунг, който остана неразбран, поради погрешната му екстраполация.
 Всеки един от нас, променя времето в което живее, чрез присъствието си в него и всеки един от нас, се променя от досега си с другите променящи.
 Едни повече, други по-малко.
 В зависимост от възприемчивостта им и желанието им да променят.
 Понякога успявам да се върна с години назад във времето и отново да погледна по начинът, по който съм гледал тогава на нещата.
 И интересно - убежденията, мечтите, светогледа са си същите.
 В основата си.
 Единствената разлика е в натрупаният опит и в новите знания за света в мен, които ми помагат, да виждам малко по-обективно събитията, случващи се около и с мен.
 Спокоен съм.
 И не съжалявам за нищо от преживяното до момента.
 Просто, това е моят път, по който само аз мога да вървя.
 Поглеждам за малко назад,  поемам си дъх, отърсвам умората и отчаянието от раменете си и продължавам напред.
 По пътят.
 Наричан от някои Живот, преминаващ през различни времена и измерения, но винаги наш.
 Губещи се на прагът на смъртта и откриващи се с изненада отново след това.
 
 



Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Preslav
26.06.2009 13:33
Toq kotarak shte da e vishist...
цитирай
2. lubopitstvo - Хе,
26.06.2009 13:51
младо момче-дихателче :)
цитирай
3. valsodar - Има си причини за това
26.06.2009 13:56
lubopitstvo написа:
младо момче-дихателче :)


По предварителна уговорка, ще съм тук поне до 2072-ра година, така че - пестя си силите, ще ми трябват още много от тях в близките близо 70 години.

А и в интерес на истината, животът ми не започва с моето физическо рождение тук, и няма да свърши със смъртта ми - просто има малка промяна в средата на изява, но същността си остава същата.
цитирай
4. lubopitstvo - А?
26.06.2009 14:01
Предварителна уговорка?! С кого? Към кого трябва да се обърна и да се уговоря, че не знам докога ще съм тук?
И друго...ти от къде си толкова сигурен от къде ти започва съществуването? Питам, защото говориш така сякаш го знаеш със сигурност, пък аз се лутам в нищото..
цитирай
5. valsodar - Въпрос на необходимост
26.06.2009 14:10
Ако човек се нуждае от отговорите на определени въпроси то ги намира, когато е готов за тях.
Но... да те предупредя - нещата, които ще научиш за себе си покрай тях, не са особенно приятни :)))
цитирай
6. lubopitstvo - Радославе,
26.06.2009 14:16
оставам с впечатлението, че си започнал да ги търсиш в предишни животи и сега вече си намерил отговорите.
Колкото да разочарованието от себе си-задължително ли е?
Кажи нещо повече, де-белким има смисъл от кисненето ми тук.
цитирай
7. анонимен - tini4
26.06.2009 14:17
"И интересно - убежденията, мечтите, светогледа са си същите."
Цитирам те, защото точно затова съм щастлива, че това се е случило.
И точно с тези твои убеждения, мечти и светоглед спечели уважението ми тогава... та досега :)
Поздрави!
цитирай
8. valsodar - Предишни животи - бъдещи животи
26.06.2009 14:23
Абсолютно не са от значение, ако знанието за тях ще навреди на преценката ти в тоя, чрез изпадане в излишни съжаления по изгубеното в тях, или в лентяйско очакване да се случи незаслуженото добро.

Знанието за това, което е било в миналото, може да ти е в полза, единствено, ако искаш да разбереш по-добре себе си, да се видиш от страни и да имаш малко по-обективна представа за силните и слабите ти страни.

Изисква се да се приемеш такъв - какъвто си, дори и да си простиш непростимото, осъзнавайки, че си много далеч от идеала си и достигането до него изисква много повече време и усилия, от колкото си възнамерявал да отделиш.

А смисъл от живота има - самото ни присъствие в него го осмисля с изборите които правим, с грешките които допускаме в следствие на тях и Уроците, които извличаме от преживяното.

В крайна сметка, всяко зло е за добро.
Друг е въпросът, че не можем да виждаме ясно и навреме причинно-следствената връзка между нещата, та набеждаваме за липсата й, я несправедливата към нас Съдба, я скитащият се по задачи нейде другаде Бог.

цитирай
9. lubopitstvo - Говориш като просветен.
26.06.2009 14:26
аз съм далеч от това. Благодаря за написаното. Може пък да ми е от полза.
Всъщност, най-големият ми проблем е да избера в какво да вярвам, без да се съмнявам.
цитирай
10. valsodar - Вярвай в себе си!
26.06.2009 14:29
Вярвай в това, че можеш да научиш повече, да изживееш нови неща, да срещнеш хората, които променят животът ти към по-добро и да го изживееш пълноценно заедно с тях.

Вярвай в промяната - всичко тече, всичко се променя! :)))
цитирай
11. lubopitstvo - Един момент...
26.06.2009 14:33
а ако нямам идеал за себе си. Защото се ровя, ровя в себе си и се виждам доста критично, ама доста, тогава накъде?!
Ок, проумяла съм, че имам хиляда кусура, дори повече отколкото имам в действителност.
Може би, съм срещнала необходимите хора и живота ми се е променил към по-добро. А кой преценява дали това са Хората и това е Доброто?
Ние, хората сме така устроени, че вечно да сме неудовлетворени и дори всичко да ни е под конец пак да търсим под вола теле.

Да, тази неудовлетвореност води до промяна, но ако си достигнал най-доброто защо ти е тя?!
цитирай
12. valsodar - Защо ти е Идеал!
26.06.2009 14:39
Идеал за какво?
Как цял живот да се стремиш да изживееш чужд живот и постоянно да бъдеш разочарована от своят ли?

Кому е нужно това?
Просто, не подценявай факта, че всеки се ражда за да научи нещо специфично, нещо уникално, което няма как да стане, ако той не премине през колелото на Живота.

Всеки един миг ни носи по едно ново усещане, нова мислъл, ново познание за нас и за света.

Това малко ли е?

С всяка една минута живот ние сме с една идея по-богати, по-зрели и по-можещи.

Ние се развиваме, чрез Пътя който изминаваме като уникален вид във вселената. С добрите и лошите си страни - ние сме това, което сме си - Променящи се, Търсещи, Творящи.
цитирай
13. lubopitstvo - Значи познание.
26.06.2009 14:43
Което не се губи със смъртта ни? Защото, ако се губи - какъв му е смисъла?
цитирай
14. valsodar - А кой преценява дали това са Хората и ...
26.06.2009 14:47
lubopitstvo написа:
А кой преценява дали това са Хората и това е Доброто?

Липсата на опит за правилна преценка за Добро и Зло, се компенсира от Времето след настъпването им.

Много неща, които сега считаме за безпричинно Зло, след време се оказва, че в действителност са били за наше добро, както и обратното е вярно.

Приемаме за Зло, нещата които протичат в ущърб на текущите ни интереси и добруване, но не винаги това е така.

За да можем да имаме обективна преценка за случващото се, трябва да имаме силите и възможността да излезем над сферата на човешката логика, да прозрем отвъд линейността на Ума ни и да приемем, че истината често не само че не е само една, а на моменти е дори противоречива.

Не можем да претендираме за обективни наблюдения, докато сме в ролята на субекти в затворена за наблюдателя система - обективност има единствено, ако си извън системата.

Времето е единият от факторите, които ти помагат да излезеш извън нея.

цитирай
15. анонимен - много красиво написано,
26.06.2009 14:48
но знаеш ли, не смъртта не е края, а точно този момент на умиране на илюзиите,увереността в бъдещето и мечтите...затова с всички свои душевни и физически сили,човек трябва да запази в себе си мечтателя, идеалиста, оптимиста...точно защото е станал реалист, защото е много по-наясно за механизма на нещата, никага не трябва да губи способността си да се учучдва и очарова...това е младостта на душата, това е еликсира на живота... ако ли не- остава само прах и студ...
цитирай
16. valsodar - Което не се губи със смъртта ни? З...
26.06.2009 14:48
lubopitstvo написа:
Което не се губи със смъртта ни? Защото, ако се губи - какъв му е смисъла?
- Да, не се губи!

То винаги остава в теб.

Някои му казват съвест, други щесто чувство, трети, че е гласът на подсъзнанието - има ли значение каква табелка ще му окачим за да го разпознаваме?
цитирай
17. valsodar - но знаеш ли, не смъртта не е края, а ...
26.06.2009 14:50
анонимен написа:
но знаеш ли, не смъртта не е края, а точно този момент на умиране на илюзиите,увереността в бъдещето и мечтите...затова с всички свои душевни и физически сили,човек трябва да запази в себе си мечтателя, идеалиста, оптимиста...точно защото е станал реалист, защото е много по-наясно за механизма на нещата, никага не трябва да губи способността си да се учучдва и очарова...това е младостта на душата, това е еликсира на живота... ако ли не- остава само прах и студ...
- Да, съгласен съм.
Човек умира за животът, в момента в който реши, че няма какво повече да вземе от него, с какво да е полезен, какво да научи и хоризонти, отвъд които да иска да премине!
цитирай
18. lubopitstvo - С други думи,
26.06.2009 14:57
когато мине време от настъпването на съответното нещо-добро или лошо/субективно определено от нас като такова/, ние можем обективно да решим какво е било съответното нещо.

Опитът остава в нас след физическата смърт и като подсъзнание, съвест или шесто чувство живее в нас през следващи животи. Правилно ли съм разбрала?
цитирай
19. djgator - valsodar
26.06.2009 15:20
Снимка на боец? :) Браво. Ако искаш да видиш боец от анадола например ела да видиш какво изкопах :))
цитирай
20. valsodar - Да, мисля че е така :)
26.06.2009 15:21
Обективността изисква дистанцираност от обекта на неблюдение, безпристрастност и точно отразяване на случващото се с него.
цитирай
21. lubopitstvo - Благодаря :)
26.06.2009 15:29
За момент търсещата ми душа ще кротуляса с това обяснение на нещата. Мога още въпроси да задавам по темите, които отворихме. Те въпросите никнат с отговорите.
Например, приемаме, че нещо е добро за нас и го правим, защото сме били в отчаяно положение да намерим верен изход от житейска ситуация. Но..., минава време и ние сме все така добре, но сме застинали на едно място-без развитие. Тогава се оказва, че този избор, който ни си е струвал добър, в един момент е довел до статично положение. А, вярвам, ще се съгласиш, че номерът е да има развитие, а добрите решения водят до подредени неща, те пък до липса на развитие. Не знам, може и да греша. Ще продължа да си мисля за нещата, които написа. Имам нужда от ориентир. Писна ми да живея в съмнения.
цитирай
22. valsodar - Тук вече става малко по-трудно за обяснение
26.06.2009 15:34
поради факта, че ще ми трябват повечко думи за да ме разбереш правилно.

Дори и липсата на видимо развитие, пак си е развитие само по себе си - просто протичането на едни процеси изисква повече време отколкото на други.

И ако наблюдателят им не може да ги обхване в цялост и переспектива във времето ( минало, настояще, бъдеще) за него целият процес е спрял и застинал във времето.

Земята се развива, континентите се движат и променят, но за човек с неговата краткост на живота, те са вечни и непроменливи ( ако става за пример )
цитирай
23. lubopitstvo - А, не..защо-разбрах :)
26.06.2009 15:38
Нужно е да си трайкам и да не нервнича. Всяко нещо с времето си. Важното е да се променям всеки ден по-малко, осъзнавайки, че малкото прави голямото.
цитирай
24. valsodar - Именно!
26.06.2009 15:43
Това е изводът до който и аз съм стигнал - Във всичко случващо се има смисъл!

Света се нуждае точно толкова от нас, колкото и ние от него :)
цитирай
25. valsodar - djgator
26.06.2009 16:55
djgator написа:
Снимка на боец? :) Браво. Ако искаш да видиш боец от анадола например ела да видиш какво изкопах :))

- Toва е снимка от миролюбивият ми период 2004-2005-та, дълга форма с меч, от Ян стил на Тай-Дзи-Цюан.

Формата наистина е дълга. отне ни повече от година и половина правилното й заучаване (китайците са доста смахнати) - 128 ли 136 позиционна ли беше, вече и аз не помня, но в общи линии всичките движения в нея са базирани на ходене в 4-те основни посоки и 4-те допълнителни посоки на света.

Реално погледнато от нея и от формата със сабя си ползвах някои нещица при боя с тояги, който си спретнахме в залата по Карате, в началото на тази година - доста забавно си бе :)))
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: valsodar
Категория: Лични дневници
Прочетен: 6343870
Постинги: 1713
Коментари: 18232
Гласове: 27715