Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.07.2009 20:15 - Кадаиф
Автор: valsodar Категория: Лични дневници   
Прочетен: 936 Коментари: 3 Гласове:
0

Последна промяна: 06.07.2009 20:20


Мисля си за много работи.
Понякога спирам да мисля, за да си почина от мислите си, да спра противоречията на логиката блокиращи ума и просто ползвам долавянето.
 Ако така се казва този сетивен процес, в който си просто наблюдател на това, което виждаш в бъдещето и миналото, в този свят, който винаги носим в себе си, но същевременно е и вън от нас, обхващащ познатото и непознатото.
 И виждаш точно до там, до където имаш понятийна система за нещата, до там, до където можеш да облечеш видяното в думи, а отвъд него са само емоциите, калейдоскопични картини и непонятни идеи.
 Върши работа, ако искаш да придобиеш обща представа за бъдещето, да заобиколиш някои от капаните на желязната си логика и да видиш неща недоловими за основните си сетива.
 Надсетивно познание?
 Едва ли?
 По простата причина, че за да се получи познанието, то трябва да е предшествано от знанието, да имаш здрава основа над която да съграждаш, а колко от нещата, които приемаме за даденост са неизменни във времето?

 Приемаме за неизменна даденост, че истината е само една, а това далеч не е така.
Истината е разпиляна и хаотична, противоречива и разноцветна, лаконична и необхватна, според вместимостта на набюдателят й.
 Приели сме че има Добро и Лошо и че всичко, което не е в лагера на едното, то непременно е към лагера на другото.
 А дали едно събитие ще е добро и лошо зависи единствено от отражението му върху наблюдателя и периода на наблюдението му.
 И това, че често си повтаряме "Всяко зло за добро" надали ни помага да осъзнаем, колко истина има в тая проста фраза.
 Днес, нещо преценяме като Зло.
 То ни променя и след време се оказва, че ни е променило към добро.
 Утре, някой ще ни стори добро. Добро което ще ни постави в зависимост, водеща до зло.
 За това и понятийната ни система е безкрайно относителна и не можем да очакваме, че с настоящият си логически модел, около който построяваме разсъжденията си винаги ще ни дава верни резултати.

 Нашият свят се крепи на логиката, чрез която осмиляме проявленията му.
Всичко извън нея възприемаме като грешка, зло и хаос.

А някъде другаде има логика, коренно различна от нашата, възприемаща огледално това, което ние възприемаме сега и го окрасяваме емоционално, според оценката на ума ни.
 
 И в един момент, просто се оказва, че Умът започва да ни пречи.
(Което само по себе си не е гаранция, че без него се стига надалеч)
Започва да ни пречи с линейността, в която възприемаме времето, със ветото на аксиомата, че може да сме единствено тук и сега, с илюзорното делене на времето на минало, бъдеще и настояще.
 
 А опитаме ли се да излезем извън неговото русло се оказва, че нямаме понятия в които да облечем видяното, нямаме думи с които да го назовем, нямаме логика по която да си го обясним и за това го виждаме неясно, замъглено и изкривено, до там до където то може да влезе в синхрон с проводимостта ни за знанията, чакащи да бъдат открити.

 Иска ни се да знаем бъдещето си, но нещо в нас не ни позволява да разберем правилно знаците, които ни се показват за него.
 Искаме да си спомним миналото, но и то е размито от емоциите с които сме го наситили и непълно от изтритите спомени, които сме предпочели да забравим.

Пиша много разпиляно по простата причина, че една част от мен  е тук и се опитва да придаде някакъв смисъл на текста, а друга е там, където няма нужда от смисъл, защото всичко е елементарно понятно.

 Понякога мисля, понякога не мисля, но най-зле е когато мислейки се опитвам да обясня на себе си какво е да не мислиш.
 Нещо, като опит да събереш заедно Джекил и Хайд, а всеки един от тях твърдо да е решил да не се среща с другият.

 А на мен, в крайна сметка ми се иска само едно.
Да разбера, как точно работи човешкият ум, къде и как се раждат мислите и как да се научиш да ги филтрираш в нужното за момента направление.

 Опитайте се да не мислите.
Смятате че е лесно?
Пробвайте!

Пробвайте наистина, дали можете да издържите и секунда, без през нея да ви минат поне стотина различни мисли през главата.

Трудно, нали?
Далеч по-трудно от това, да мислиш по дадена тема и да се концентрираш над нея.
Е, аз намерих за себе си начина, по който да не позволявам на мислите ми да ме обсебват и да ме отклоняват от наблюдението, но честно казано не виждам особен смисъл от това.
 Крадено знание е.
 Виждаш неосъзнати истини, казваш си - Ей как не съм се сетил до сега за това и... след миг ги забравяш.
 По простата причина, че е нямало за какво да се закачат по тебе, нямало я е почвата на която да покълнат и след време да се преродят като вътрешно познание за света.
 Както казах и в началото, познанието си изисква знание, в което да покълне.

Може още много да пиша, но... дали да публикувам изобщо написаното до тук?
Защо пък не, то и без това едва ли някой ще разбере нещо от разхвърляните ми мисли, преплитащи се една с друга в странна симбиоза от откъслечни идеи.

 Ще го публикувам.
А дали, да предупредя читателя, че няма смисъл да го чете?
М-м-м, а бе нека се мъчи и той, няма само аз де!



Тагове:   кадаиф,


Гласувай:
0



1. lubopitstvo - Между другото,
06.07.2009 20:37
интересен постинг. Два пъти го четох, защото от първи път не се получава. Сигурно и трети трябва, но нямам време.

За мен, истината въобще не е една. Колкото хора, толкова и истини. Другото с масовото насаждане на общ идеал, който да приемем за истина е манипулация.

Доброто е другата половина на лошото. Представям си ги като едно цяло, при което липсата на която и да е половина обезсмисля съществуването на другата.

За усещания или възприятия, извън логическото, научено от детска възраст мислене, при мен не може да се говори.

Матрицата здраво ме е вкопчила.
цитирай
2. damnation - в модерния окултизъм има явление ...
06.07.2009 21:16
в модерния окултизъм има явление наречено "не-мислене". Смята се че ти помага да видиш по-добре общата картинка. Както и да позволиш на неосъзнатото, подсъзнатленото, еманацията на сянката и анимата да се качат на сцената наяве. Не мисля че те разбрах точно Валсодар, но мисля че схванах нещо.
Поздрави ! :)
цитирай
3. valsodar - не, че на мен ми е лесно да го кажа :)))
06.07.2009 21:45
Убедил съм се, че ми е най-трудно да обясня простите неща.

Много по-лесно е да ги усетиш нещата, от колкото да ги препредадеш смислено и разбираемо на останалите.

Второ на ръка, че всеки си има донякъде изцяло собствена и индивидуална понятийна система и често се различаваме поради различният смисъл, който придаваме на думите.

Преди време с много голям възторг установих, че недостижимите неща всъщност са много простички и достижими за всеки, но после се запитах - Добре де, а сега след като ги зная и до някъде мога, за какво са ми?

И просто разбрах, че смисълът на една огромна част от нещата не е в тяхното преследване, като фикс идея.
Всичко си идва само с времето, стига човек да се нуждае от него и да може да го ползва адекватно в живота си.

По тази и причина съм се отказал да гледам в бъдещето си - добрите неща ме отпускат, а лошите възпират, така че сам се отказвам от избора си, виждайки възможните му развития във времето, което не считам за особенно полезно.

Животът всеки един миг ни поднася толкова много неща, че няма за какво всъщност да завиждаме на другите, ако можем да изживеем даденото ни :)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: valsodar
Категория: Лични дневници
Прочетен: 7393776
Постинги: 1738
Коментари: 18276
Гласове: 27880
Архив