ЕТО ЗА ТОВА ХАРЕСВАМ И ЧЕТА ТОЗИ ТЪП ЧОВЕК, КОЙТО ЗАДАВА ТЪПИ ВЪПРОСИ..
ЗАЩОТО АМЕРИКАНЦИТЕ КАЗВАТ, ЧЕ ЩОМ НЯМАШ ДАЛАВЕРА ДА НЕ ЗАДАВАШ ВЪПРОСИ..БИЛ СИ ГЛУПАК
И ЩУ НАЦИОНАЛНИ НАШИ ГЕРОИ ГЛУПАЦИ БИЛИ СА...УЖАС
РАДВАМ СЕ ЧЕ ИМА ЖИВИ ТУК И ЗАДАВАТ ГЛУПАВИ ВЪПРОСИ!
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

мрънкало си :Р

нека си връткат брояча щом ги влече, на теб нали не ти пречи?
днеска ми хареса поста ти за кризата и за нещата к няма да ти вземе.
това не е най важното?

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

И реших да се приспя с нещо скучничко от сайта, ма се облещих здраво и сега пък съвсем ми замина мерака за спане :)))

Въртя се като сомнамбул, навънка е лятна задуха, щурците са се издавили покрай дъждовете, а славеите са хванали плеврит от влагата.

Скука с една дума.
Даже и котака спи и няма с какво да се разсея :)

Всъщност гимнастиката на стотиците и хилядите прочитания е съвсем простичка. Върши работа, но специално за този блог-портал нямам наблюдения да е ефективен прочита на постингите, които се предоставят на публиката. А може и просто да не знам.

Теорията ти за писателите не е съвсем вярна. От броя закупени книги зависи парчето им хляб. Така че е съвсем нормално и естествено да ги интересува четат ли ги или не. Общо взето, един много малък процент от излязлото из-под перото на професионалните писатели се пада на желанието да разкажат себе си. Всеки може да "разкаже себе си", но далеч не всеки може "да разкаже другия" като себе си. В блоговете това с "другия" го умеят не повече от 1% от пишещите. Затова и писанията си приличат неимоверно. Повечето са "радини вълнения" (тук Радалия няма нищо общо :)) и лигня от типа "какво щастие, че майка ми не ме абортира". Макар че като прочетеш два-три постинга, почваш да съжаляваш, че не си завел майката на автора на аборт.

Ама наистина си мрънкало :)))))

зависи. Твореца наистина е егоист. Аз от литература не разбирам, обаче разбирам много от музика. И правя разлика, вярвам ти също, между Музикантите които твърят егоистично, за себе си, с душа и сърце и тези, които правят такава, предназначена на многократно ротиране по най-оборотните станции. Вторите след пет години никой не ги помни...Перфектния вариант е съчетанието на двете, но това го владеят малцина. Избраните. Големите. Истинските....Тези, дето са в блогрола ми....

- Винаги ми се е виждало много странно това?!!
И май Изкуството ще се окаже професия за лентяи?
От една страна се иска да имаш определена атмосфера за да твориш - да не ти крещчт на главата, времето да не те притиска с хиляди задачи и да се гмуркаш само за кратко в твоят си свят, набърже, притеснен да не те изловят в крачка, ей тъй между другото - творчеството става откъслечно и разпокъсано - непълно.

Но да се обвържеш с някой, че ще сътвориш нещо добро и срещу това обещание да ти се плаща - едва ли има по-голям кошмар за твореца от това?
За творящите халтура, това като професия е манна небесна, но за творците?

И ми е ясно защо Ван Гог е работил като кантонер, наши писатели са били учители, инженери, чиновници и са упражнявали още куп професии даващи им свободата да са финансово необвързани от творчеството си.

Парите опорочават.
Започнеш ли да извличаш пряка облага от сътвореното, в един момент спираш да търсиш удоволствието от сътворяването, а започваш да търсиш облагата - пари, престиж, слава...
И губиш себе си, защото вече нямаш онова свойство на духа, позволявало ти да си там, където другите не могат и ти да си единственият, който може да ги заведе с творбата си до там.

В тая линия на мисли ми е постинга общо взето.
Иска ми се, да имам препитание, което да отмива терзанията ми на тема физическо оцеляване, за да имам покрай него време и за духовното.
А не с духовното, да се стремя да запазя физическото.