аз съм доволно прост valsodar, понякога и не съжалявам за което - та не мога да ти помогна с отговор на въпроса. Поздрави за поста обаче :)

Мда-а-а, подозирах, но не бях сигурен за камуфлажа.
Кофти работа :)))

Не знам за колко, но спирам. Не съм това, което съм в действителност в написаното, не ми харесва. Не ми доставя радост да го правя.
Не обвинявам блога за това, причините са в мен.
Ако нещо не ти носи радост и удоволствие, ако не те прави по-добър, няма смисъл да го правиш.

И това е едно от нещата, които се опитвам да кажа от два дена насам.

Какво печелим, когато губим себе си?
И съизмеримо ли е спечеленото със загубата на нас самите?

Разбирам те.
Но... аз ще продължа.
Защото мисля на глас, а напоследък, през последната една година, говоря чрез пръстите си пробягващи по клавиатурата, в онзи успокояващ ритъм, позволяващ ми да чуя себе си.

Не мога да излагам мислите си без да допусна поза, с цел харесване, а така губя себе си.
Няма смисъл.

Болезнено е да го осъзнаеш, още по-болезнено е да го изживееш, но... следва онова пречистване, след което вече имаш нужният имунитет.

Да знаеш себе си, и да се следваш през превратностите на времето.

че съвсем не пиша глупости, просто се сковавам от хорското мнение. Това не мога да преодолея.
Ако го пишех, знаейки, че няма да го четат, щеше да е по-хубаво и да ми харесва.
От това има ли излекуване?

Просто пиши с идеята, че единствено ти си този, който тряба да го прочете, а всички останали са просто гласове от сенките.

Пиши за себе си, така ще бъдеш себе си.

Засега невъзможна.
Приятна вечер и благодаря.

Какво кактусче излязло тук и то с бодлички:)

ти си като билката ветрогон, за която имам постинг,
бодлива, полезна и по своемо красива билка, само за познавачи :))) Много хубаво написан постинг, но доста гаден и човеконенавистен, ето защо редко влизам в блога ти, аз съм твърде различна от теб, не казвам по-добра, но не ми допада твоята ироничност и егоцентричност, това е.