Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.08.2009 12:13 - Глупоста не ходи по животните
Автор: valsodar Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2549 Коментари: 20 Гласове:
4

Последна промяна: 13.08.2009 12:16


Или поне не по всичките.
Глупоста е присъща единствено на човека, но глупоста за която ми се иска да поговорим е, кредитната истерия заразила бъларите за последните 5 години и за последиците от нея.

Желанието за имане на всяка цена, дори и цената да е неосъзната и имагинерна величина.
Да похарчиш днес това, което ще изработиш утре - това е в основата на кредита.
Да заложиш на карта живота си, живота на твоте близки, деца и приятели, само и само да се сдобиеш с нещо, което не ти е нито по възможностите, нито на имането.

Съвсем случайно, попаднах на един интересен сайт "моите пари", в който както обикновенно заглавието се оказа леко подвеждащо, защото парите не бяха на тези, които описват там проблемите си, а на банките които са им ги дали и в момента дерат по девет кожи от наивниците, доброволно предали се в робство към тях.

Къде отиде спестовността на българина, прословутото му трудолюбие и скромност и как те бяха подменени с Американската мечта за живот на кредит?

Нима, покрай повсеместното отричане от миналото си, отрекохме и изконните си добродетели, характеризиращи ни като народ?

Или просто, народа масово изглупя, решил че ще се мине?

И се чудя, не спирам да се чудя - Как може с лека ръка да зачеркнеш остатъка си от живота, за да се сдобиеш с апартамент, с плазма в хола или с нова кола?
Къде отиде здравият прагматизъм, трезвата преценка или просто тях никога не ги е имало?

Нима всичко бе плод на световен заговор, на конспирация за изземването на малкото от бедните и преливането му в джобовете на богатите?
 Света не е този, за който ни го представят.
 Напротив, той винаги е бил жесток и безкомпромисен към бедните, неграмотните, слабите и неуките.
 Към тези вярващи на пропаганда, уповаващи се на справедливостта на силния, чакащи милостта на богатия и надяващи се на свят, в който текат реки от мед и масло.

 Уви, действителността е коренно различна и това се вижда от написаното тук
имам кредит, но останах без работа и ми е трудно да го обслужвам, какво трябва да направя?

при просрочен кредит банката имали право да запорира ЦЯЛАТА заплата без да се съобрази че имам и други задължения, където съм без просрочване и нормално ли е да оставят човек без никакви средства?

имам просрочие към 3 банки. как мога да си погася задълженията?

Как да действаме с просрочени кредити в дни на финансова криза?

искам да замина извън страната да работя, но имам просрочен кредит и не знам дали това няма да е проблем?

Имам ипотечен потребителски кредит, но не съм внасяла вноски от януари месец в Пощенска банка, искам да попитам кога кредита става изискуем, и какво да предприема, обявила съм ипотекираният имот за продажба?

Колко дни просрочие трябва да има един кредит, преди да бъде обявен за предсрочно изискуем?

А това, защо толкова силно се разминават действителностите и има ли аджеба Демокрация по света, може да разберето от тук

Апокалипсисът, който капитализмът сам си навлече

Майкъл ПАРЕНТИ

21.01.2009 г.


След разрушаването на социалистическите правителства в Източна Европа, видни западни интелектуалци гордо възпяваха капитализма като непобедима, вечна система, носеща “просперитет и демокрация” – система, с която ще завърши човешката история.

Настоящата икономическа криза обаче убеди дори някои видни привърженици на “свободния пазар”, че има нещо “гнило” в капиталистическата система. А то е, че капитализмът отказва да отстъпи пред някои исторически сили, което предизвиква безкрайните му неприятности, а те са: демокрация, просперитет и самият капитализъм – точно това, което капиталистическите елити поощряват и възхваляват – според техните собствени твърдения.

Плутокрацията срещу демокрацията

Първо да разгледаме проблема с демокрацията. В САЩ ни се казва, че капитализмът е щастливо женен за демокрацията – оттук и изразът “капиталистически демокрации”. Но когато се обърнем назад, виждамe, че в исторически план отношенията между демокрацията и концентрацията на капитала са определено антагонистични. Преди около осемдесет години съдия Люис Брандис от Върховния съд заяви следното: “В тази страна е възможно да имаме или демокрация, или огромни богатства, концентрирани в ръцете на шепа хора, но не е възможно да имаме и двете едновременно.” Паричните интереси са враждебни на демокрацията.

Самата конституция е създадена от богати джентълмени, които се събират във Филаделфия през 1787 год., за да предупредят отново за пагубните и опасни изравняващи въздействия на демокрацията. Скърпеният от тях документ съвсем не е демократичен – окован е с изисквания за проверки, забрани, изкуствени, трудно постижими задължителни болшинства – тогава изработиха цяла система за блокиране на исканията на дрипльовците (sheeple – тълпата, овчето стадо).

В ранните дни на републиката богатите и онези със знатното потекло наложиха имотен ценз за правото на гласуване и работа в правителствени учреждения. Те се противопоставиха на прекия избор на кандидати (припомням, че Електоралният колеж е все още с нас). И десетилетия наред упорито се съпротивляваха на опитите да се увеличи броят на имащите право на глас, като се обхванат повече групи от населението – например, работниците без собственост, имигрантите, расовите малцинства и жените.

Днес консервативните сили в страната продължават да отхвърлят исканията за по-справедливи начини за определяне на действително предпочетения кандидат - например, пропорционално представителство, “instant runoff”*, и обществено финансирани кампании. Тези сили продължават да спъват с изкуствени бариери процеса на гласуване – чрез прекалено сурови изисквания за регистрация, чрез прочистване на списъците на избирателите, чрез неподходящи избирателни секции или чрез електронните апарати за гласуване, които постоянно “грешат” в полза на избраниците на богатите.

Понякога управляващите не допускат отпечатване на радикални публикации и репресират обществени протести, прибягвайки до полицейски терор, арести, необосновани задържания – напоследък този вид репресии бяха приложени с пълна сила в Сейнт Пол, Минесота, по време на Националния конгрес на Републиканската партия през 2008 год.

Освен това плутокрацията се опитва да отнеме някои социални придобивки на демокрацията – общественото образование, достъпното здравеопазване, колективните трудови договори, надница, която да покрива основните изисквания на живота, безопасни условия на работа, здравословна жизнена среда..
.

Преди около век работническият водач Юджин Виктор Дебс** беше арестуван и хвърлен в затвора по време на стачка. В килията той стига до извода, че в борбата между капитала и работниците държавата не е неутрален арбитър. Полиция, милиция, съдилища, закони – или цялата мощ на държавата – са недвусмислено на страната на компаниите. Дебс заключава, че капитализмът не е само икономическа система, а цял социален ред, пригодил правилата на демокрацията в интерес на богатите.

Капиталистическите лидери продължават да позират като родоначалници на демокрацията, дори когато целенасочено я погубват не само в САЩ, а и в цяла Латинска Америка, Африка, Азия и Близкия изток /Както и в Източна Европа и страните от бившия СССР – Бел. пр./. Всяка страна, която не приема с отворени обятия чуждоземните “инвеститори” (тоест, колонизатори), които идват, за да експлоатират жадно земята, работната сила, капитала, природните й ресурси и пазари, рискува да бъде демонизирана и разгромена с военна сила като “заплаха за сигурността на САЩ”.

Демокрацията става проблем за корпоративна Америка, когато работи добре – когато помага на хората да придвижат напред по-справедлив и жизнеспособен социален ред, намалявайки пропастта между много богатите и нас. Ето защо демокрацията трябва да бъде разводнена и опорочена, задушена от купища дезинформация и директни лъжи, порои от отблъскващи реклами в медиите и планини от разходи за скъпи предизборни кампании; с фалшифицирани избори и целенасочено лишаване на много хора от правото на глас – така се осигуряват измамни изборни “победи” на политически безопасни за капитала кандидати от двете управляващи партии.

Капитализмът срещу просперитета


Отношението на корпоративните капиталисти към просперитета съвпада с отношението им към демокрацията. Капиталистическата система се вихри в по-голямата част от света и тази по-голяма част не е нито процъфтяваща, нито демократична. Хайде да помислим за капиталистическа Нигерия, капиталистическа Индонезия, капиталистическа Южна Африка, капиталистически Тайланд, Хаити, Колумбия, Пакистан, капиталистическа Латвия и другите членове на т.н. “Свободен свят” – по-точно казано, на света на Негово Величество, “Свободния пазар”.

Представата на плутокрацията за идеална работна сила и управляема политика не съвпада с икономически процъфтяващо, политически осведомено население с очаквания за по-висок жизнен стандарт и ясен усет за правата си – при това настояващо за непрекъснато подобряване на социалните условия. Корпоративните инвеститори предпочитат хората да бъдат бедни. Колкото си по-беден, толкова по-усърдно ще работиш – за по-малко заплащане. Колкото си по-беден, толкова си по-слабо информиран и, съответно, по-лошо екипиран, за защита срещу наглостта, обидите и жестокостта на богатите.

В корпоративния свят на “свободната търговия” броят на милиардерите се увеличава по-бързо от всякога, докато броят на хората, тънещи в блатото на бедността и мизерията расте по-бързо от населението на света. Бедността се разпространява заедно с натрупването на несметни богатства в ръцете на плутокрацията.

Да вземем за пример Съединените щати. Само през последните осем години – през които някои хора натрупаха огромни богатства за рекордно кратко време – още шест милиона граждани на САЩ се сринаха под нивото на бедността; усредненият семеен доход се намали с над 2000 долара; потребителският дълг се удвои и дори утрои; над седем милиона загубиха здравната си осигуровка и повече от четири милиона загубиха пенсиите си; междувременно бездомниците се увеличиха, а прогонването на хората от домовете им заради неплатени вноски придоби катастрофални размери.

Хората успяват да си осигурят по-висок жизнен стандарт само в страни, в които капитализмът е поставен до някаква степен под контрола на социалната демокрация – имам предвид Швеция, Норвегия, Финландия и Дания. Но дори и в тези страни икономическото благоденствие на населението е винаги заплашено от евентуален срив...

Смехотворно е капитализмът да се рекламира като символ на икономически просперитет, когато опитите за постигане на по-висок жизнен стандарт се сблъскват с яростната, а понякога и силова съпротива на капиталистическата класа. Историята на работническата борба за по-добър живот предлага множество примери в това отношение.

Ако днес животът е все пак донякъде поносим под бремето на настоящия икономически ред на САЩ, то това се дължи на милионите хора, които водиха тежки класови битки в миналото за подобряване на жизнения стандарт и признаване на гражданските им права. В резултат на тяхното упорство и жертви капитализмът – тази жестока, безсърдечна, античовешка политико-икономическа система – беше принуден да направи някои отстъпки и текущото разрушение на света - на хората и на средата - беше забавено.

Самоизяждащ се звяр

Политическите мислители признават две основни роли на капиталистическата държава.

Първо, като всяка друга държава, тя трябва да осигури определени услуги, които не могат да бъдат надеждно осъществени от частни лица – например, безопасност на обществото и редовен, сигурен превоз на хора и стоки.

Второ, капиталистическата държава защитава имащите от нямащите. Тя взема нужните мерки процесът на натрупване на капитал да облагодетелства първо и преди всичко паричните интереси на шепа хора, ограничавайки същевременно стремежите на работническите маси към по-добър живот, както подчертава Дебс от затворническата си килия.

Рядко се споменава третата функция на капиталистическата държава. Тя се състои в предотвратяване на процеса на самоизяждане, характерен за капиталистическата система. Помислете върху основното противоречие, изтъкнато от Маркс – тенденцията към свръхпродукция и пазарни кризи. Икономика, ръководена от стремежа към бързо забогатяване, тясно свързано с ниско заплащане на работниците – система, която принуждава трудовите хора да произвеждат все повече и повече за все по-малко и по-малко – е винаги на ръба на пропастта: винаги заплашена от срив. За да се осигурят максимални печалби, заплащането трябва да бъде ниско. Но някой трябва да купува произведените стоки и предлаганите услуги. А това изисква ако не високо, то поне нормално заплащане. Налице е хронична тенденция – на която сме свидетели и днес – от една страна, към свръхпроизводство на стоки и услуги, а от друга – към понижено търсене и купуване дори на най-необходимото от голямото мнозинство насилствено обеднени хора.

Освен това се наблюдава и още нещо, което рядко се дискутира – тенденцията към самоунищожение от страна на самите богати играчи. Оставят ли ги без какъвто и да било контрол, висшите кръгове на финансовата система започват да изяждат жадно по-зле организираните източници на печалба.

Вместо да се опитват да печелят чрез трудната задача да произвеждат и продават стоки и услуги, мародерите впиват отровни смукала директно в паричните потоци на самата икономика. През 90-те години станахме свидетели на рухването на цяла една икономика – тази на Аржентина – в резултат на неконтролирани, алчни-жадни пазарджии, които сифонираха активите на предприятията, придобиха огромни суми и оставиха производствения капацитет на страната в състояние на пълен хаос. Робиня на идеологията на т.н. “свободен пазар”, държавата Аржентина не се справи със задължението си да спаси капитализма от самите капиталисти...

Няколко години по-късно – в Съединените щати – гръмна информационната бомба за грабежа на много милиарди долари, извършен от корпоративните конспиратори на Енрон, УърлдКом, Харкин, Аделфия и още дузина големи компании. Играчи с вътрешна информация като Кен Лей превърнаха успешни на вид корпоративни инициативи в развалини – унищожавайки работни места и засмуквайки дългогодишните спестявания на хиляди служители, за да натъпчат сметките си с милиарди долари.

Тези крадци бяха хванати и осъдени. Това не е ли доказателства, че капитализмът притежава капацитет за самокорекция? Не точно. Съдебното преследване на подобни злоупотреба – при това проведено с голямо закъснение – е продукт на отговорността и прозрачността, характерни за демокрацията, но не и за капитализма. Сама по себе си системата на “свободния пазар” е лишена от какъвто и да било морал – без каквито и да било структури освен “caveat emptor” (“Купувачът да внимава – купува на свой риск!”).

При финансовия срив през 2008-2009 год. натрупващият се финансов излишък създаде проблем на класата на имащите: липсваха достатъчно възможности за инвестиране. С повече пари на разположение, отколкото идеи какво да правят с тях, големите инвеститори изляха огромни суми в несъществуващи пазари на къщи и други хитро замислени (според тях) рисковани авантюри и спекулации, ловко жонглирайки със създадените от самите тях измамни измишльотини с разбираеми само от тях названия като “хедж фондове”, “деривативи”, “хай левъриджинг”, “кредит дефолт суапс”, “предейтъри лендинг” и какво ли още не.

Между жертвите на тези финансови игри се оказаха други капиталисти, дребни инвеститори и много работници, които загубиха милиарди долари от спестявания и вноските за пенсия. Може би Бандит № 1 се оказа Бърнард Мадоф: с характеристика “дългогодишен лидер в сферата на индустрията за финансови услуги”, той управлява мошенически фонд, който събира 50 милиарда от богати инвеститори, които след това изплаща с “несъществуващи пари”, както сам той се изразява. Плутокрацията изяжда собствените си деца.

В средата на срива, на едно изслушване в Конгреса през октомври 2008 год., бившият шеф на Федералния резерв и страстен привърженик на “свободния пазар” Алън Грийнспан призна, че е сбъркал, като е очаквал финансовите акули – стенейки под бремето на огромното натрупване на капитал за инвестиране някъде в нещо - внезапно да си наложат въздържание и самоконтрол.

Класическата теория за ненамеса в частната инициатива от страна на правителството – тоест, сладката приказка за “малката държава” – е дори по-нелепа от изказването на Грийнспан. Според тази теория всеки трябва да следва собствените си егоистични интереси без каквито и да било задръжки. Предполага се, че неограничената с нищо и от никого конкуренция ще произведе максимални облаги за всички, защото “свободният пазар” се управлява от чудотворно блага “невидима ръка”, която оптимизира резултатите от общия труд. (“Алчността е добра.”)

Какво предизвика кризата от 2008-2009 години – хроничната тенденция към свръхпроизводство и свръхфинансово натрупване, както би казал Маркс, или безграничната лична жадност на хора като Мадоф? Или, с други думи, проблемът на системата ли се дължи или е личностен? Фактически, системата и личностната характеристика на тези престъпници са взаимно свързани. Капитализмът отглежда влюбени в парите жадни алчници и награждава най-безскрупулните между тях. Престъпленията и кризите при капитализма не са нерационални отклонения от рационална система, а точно обратното: те са рационални продукти на една нерационална и аморална система по същество.

И още по-лошо: “спасяването от финансови затруднения” в размерите на много милиарди долари, които правителството предприе по отношение на някои банки, се превърнаха в нова възможност за грабеж. Правителството не само че не успя (или не пожела) да упражни контрол върху тези огромни суми, но и самото то се превърна в оръдие за грабеж, като ги изтегли от федералната парична машина и остави данъкоплатците да кървят, незащитени и ограбени.

Умниците, които ни се караха, че “тичаме при правителството за подаяния”, сега правят същото. Корпоративна Америка винаги е получавала субсидии, гаранции за заеми и прочие правителствени и федерални дотации. Но “спасителната операция” през 2008-2009 години й предложи рекордно захранване от общественото корито. Повече от 350 милиарда долари бяха поднесени на най-големите банки и финансови къщи от финансовия министър без какъвто и да било контрол над тях – да оставим настрани огромната сума от повече от 4 трилиона долара, които изтекоха от Федералния Резерв. По-голяма част от банките – включително Дж. П. Морган Чейс (JPMorgan Chase) и Банк ъв Ню Йорк Мелън (Bank of New York Mellon) – нагло заявиха, че нямат никакво намерение да допуснат когото и да било да узнае къде отиват получените пари.

Знаем, че някои големи банкери използват част от тези пари, за да купят по-малките банки и да подкрепят клоновете си в чужбина. В други банки висшите банкови чиновници и други висши банкови изпълнителски и управленски кадри разхищават отпуснатите от правителството големи суми, като ги разпределят помежду си под формата на баснословни премии или пък се оттеглят от бизнеса и се устройват в разкошни корпоративни курорти до живот – пак на базата на правителствената “помощ”. В същото време банки като Ситигруп и Банк ъв Америка, които получиха лаком къс от тази помощ, уволниха десетки хиляди служители, което предизвиква въпроса: “Защо, все пак, им дадоха всичките тези пари?”

Докато стотици милиарди долари се поднасят на тепсия точно на хората, които предизвикаха катастрофата, пазарът на къщи продължава да се свива, получаването на кредити е парализирано, безработицата расте, пазаруването падна до рекордно ниски нива.

Извод: корпоративният капитализъм на т.нар. “свободен пазар” е очакване на катастрофа, която предстои да се случи. Същността му е трансформиране на живата природа в планини от стоки, които пък се превръщат в мъртъв капитал. Когато е оставен да вилнее свободно без какъвто и да било контрол, капитализмът прехвърля загубите и отровата си върху обществото и природната среда – и започва да се самоизяжда.

Огромното икономическо неравноправие в нашето капиталистическо общество поражда застрашително неравноправие в политическата власт, а това силно затруднява всички опити за налагане на демократичен контрол.



Ако велможите на Корпоративна Америка наистина желаят да знаят какво точно заплашва “нашия начин на живот”, то това е техният начин на живот, тяхното безгранично разхищение на собствената им икономическа система – разрушаването на основите, върху които стоят, и на обществото, върху което паразитират.




Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

1. damnation - това с кредитите е голяма гадост и ...
13.08.2009 12:19
това с кредитите е голяма гадост
и въпреки това, рано или късно ще ми се наложи да взема, щото не виждам как ще събера иначе за собствено жилище...
поздрави
цитирай
2. slavuncho - :) Няма демокрация, няма тоталитаризъм.
13.08.2009 12:24
Няма капитализъм, няма социализъм.
Откакто свят светува има управляващи и управлявани и, ако си от управляваните, дупе да ти е яко! И преди, и сега, и в обозримо бъдеще...
цитирай
3. valsodar - Девет пъти мери преди това
13.08.2009 12:25
Очертай рамките на най-черният сценарий за бъдещето ти, в който си на легло, без работа и се запитай - Ще мога ли да си погасявам вноските към банките?
Колко ще ми струва кредита на финала?! (в момента е двойно и тройно за 30 годишен период на изплащане, да не говорим за оскъпяването от наказателни лихви и дела )

Ако отговорът ти е "Да", то тогава не виждам проблем.
цитирай
4. valsodar - Напълно съм съгласен с тебе!
13.08.2009 12:26
slavuncho написа:
Няма капитализъм, няма социализъм.
Откакто свят светува има управляващи и управлявани и, ако си от управляваните, дупе да ти е яко! И преди, и сега, и в обозримо бъдеще...


Социализма бе друга форма на плутокрацията прокрита под кожата на "социалната справдливост"
цитирай
5. lubopitstvo - Имам едни приятели,
13.08.2009 12:26
хладилникът им е празен, ядат само хляб и маргарин, но появи ли се някоя нова техника, веднага я купуват с поредния заем.
Тъжна история..
Как може някакви си джаджи да те направят щастлив?! И докога ще затъват толкова тъпо? Няма ли да им дойде акъла в главата? Май като гледам, не.
цитирай
6. valsodar - Подменена ценностна система
13.08.2009 12:33
Това се случи - от пълното нямане по времето на социализма преминахме към пълното имане на капитализма.

Само дето това "имане" се оказа илюзорно за всички надценили възможностите си.
И в крайна сметка, напълно доброволно станаха роби, продадоха в робство и децата си.
цитирай
7. damnation - Валсодар, в това черно бъдеще на ...
13.08.2009 12:36
Валсодар, в това черно бъдеще на легло и без работа, ще ми е все тая, дали не мога да си платя вноската, или не мога да си платя наема, тъй щото нямам собствен дом :)
Така че, по добре да мисля кое е по-добре за мен, ако бъдещето не е чак толкова мрачно.
Като изключа моят и други частни случаи, си напълно прав
цитирай
8. ran - "няма капитализъм, няма социализъм"
13.08.2009 12:49
и какво да правим? ние. днес. тук. сега.
искам да кажа, че критики много. мога да си чета и статии в прослава на къпитализма.
но човек като критикува, трябва да е стигнал и до накакво предложение. иначе е само "сътресение на въздуха"- по Маркс
цитирай
9. valsodar - Какво да правим ли?
13.08.2009 12:56
На първо време няколко неща.

1. Да опознаем това което искаме да променим, т.е. да бъдем правилно информирани!

2. Да отстояваме правата си вписани в Хартата на човека, всеки ден, миг и час от живота си.

3. Да използваме всяка една нова възможност за придобиване на нови знания - Знанието е това, което най-добре може да ни защити.

4. Да търсим това, което ни обединява, а не да се боричкаме за това, което ни разделя - Заедно винаги ще можем повече

5. Да не допускаме приемането за чиста монета на всичко казано от медиите като органи на властта, а да се приема за вярна, единствено проверената информация!
цитирай
10. lubopitstvo - Хъм, ето един пример..
13.08.2009 13:20
Преди години решихме по едно и също време да си слагаме камини с водни ризи и да си правим локално парно. Ходихме двете семейства заедно да разглеждаме камините. Те се втурнаха на възможно най-скъпата камина, въпреки че доходите им са около десет пъти по-ниски от нашите. Купиха я с кредит и я изплащаха две години. Не ги топлеше, защото беше много голяма, а парите не им стигнаха за достатъчно дърва.
Ние купихме камина втора утотреба за парите, които имахме в наличност, заредихме достатъчно дърва, бяхме на топло.

Именно комплексарщината, един вид-вижте ме, аз мога да си го позволя! Аз може да съм беден, но вижте какви скъпи неща имам!, е причината за тези щури и тъпи финансови затъвания.
И както ти казваш-желанието да имаш на всяка цена.
цитирай
11. ran - приемам да работя над себе си
13.08.2009 13:22
и за обединяване на всички ни.
избирам системата, която ми дава възможност да се информирам.
което праща горната статия в кошчето ми - противоречи на т.4
цитирай
12. valsodar - T.5 по-скоро?
13.08.2009 14:03
Съгласен съм с теб :)
цитирай
13. valsodar - Именно комплексарщината, един ...
13.08.2009 14:05
lubopitstvo написа:

Именно комплексарщината, един вид-вижте ме, аз мога да си го позволя! Аз може да съм беден, но вижте какви скъпи неща имам!, е причината за тези щури и тъпи финансови затъвания.
И както ти казваш-желанието да имаш на всяка цена.


- Имаше една пиеса, повтаряна по телевизията, черно-бял филм "Криворазбраната цивилизация" - еми точно там ни е проблема.

От цял свят, все най-лошото ще изберем, а ако по късмет някакъв решим да копираме нечий добър чужд опит, така ще си го ашладисаме, че никой не може го разпозна. :)
цитирай
14. lubopitstvo - Не сме всички така, има
13.08.2009 14:28
и разумни, като нас.
Два овърдрафта стоят и чакат да бъдат усвоени, ходи ми се с тях я в Италия, я във Франция, живее ми се.., но си казваме-ами що ще чиниш ти зимъска, когато сняг забръска :)
И вместо това отиваме до Крушумските водопади-това можем да си позволим, в крайна сметка :)
цитирай
15. valsodar - Имаше едно интересно определение ...
13.08.2009 14:36
Имаше едно интересно определение за това що е измама според НК, ако не се лъжа звучеше в смисъла на следното - "Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага възбуди или поддържа у някого заблуждение и с това причини нему или другиму имотна вреда..." и
" Който със същата цел използува заблуждението, неопитността или неосведомеността на някого..."

Та, ако се придържаме към горното, то Измамници се явяват брокерите, които в името на сигурната си комисионна премълчават факти или ги преиначават в своя изгода.
Такива са и кредитните инспектори, премълчаващи условията по кредитите , които биха били непосилни за изпълнение, както и отказа им договори да се изнасят от банките за съгласуване с адвокат.

Тоест и брокерите на имоти и банковите брокери, целенасочено и умишлено са извлекли облаги от незнанието на "купувачите" причинявайки им щета - щетата е видна днес в списъците окачени по съдилищата
цитирай
16. valsodar - и разумни, като нас.
13.08.2009 14:39
lubopitstvo написа:
и разумни, като нас.
Два овърдрафта стоят и чакат да бъдат усвоени, ходи ми се с тях я в Италия, я във Франция, живее ми се.., но си казваме-ами що ще чиниш ти зимъска, когато сняг забръска :)
И вместо това отиваме до Крушумските водопади-това можем да си позволим, в крайна сметка :)


Да, но нали знаеш кой плаща цената за чуждото безумие?
НИЕ !

Виж по-горният материал (в синьо) там добре е илюстрирано източването на парите от съвестнте граждани и преливането им към банките раздавали безотговорни кредити!

Това ще се случи и тук до няколко месеца - виж как растат с всеки един ден броя на необслужваемите кредити и си задай въпроса - от къде ще вземе пари държавата за да спаси банките?!

От нас естествено, от нашият труд, спестявания - ще открадне от съвестните за да даде на безсъвестните.

По тази и причина държавата винаги е работила против интересите на гражданите си и наместо да защитава техният интерес е защитавала интереса единствено на властимащите.
цитирай
17. lubopitstvo - Статията е невероятна,
13.08.2009 14:58
и за съжаление, напълно вярна. Пак ще го отнасяме.
Закона на джунглата-по-силният изяжда по-слабия. Голяма еволюция, няма що.
А демокрацията? Една голяма лъжа, противоречаща на всичко действително съществуващо.
Изход?
цитирай
18. valsodar - Бъдещето е в две посоки
13.08.2009 15:11
Едната песимистична, а другата - утопична.

Песимистичното ни бъдеще е в посока все по-голяма власт за плутокрацията, чрез дезинформация, манипулация и дебилизация на населението. Така като гледам се работи изключително интензивно в тая посока.

Утопично - проглеждане на масите.
То тоя филм го гледахме вече няколко пъти и всеки път това проглеждане бе кърваво и ефимерно.

Изходът?
За мен е само един - ИНФОРМИРАНОСТ!
Колкото повече хора знаят какво се случва, то толкова по-малък е шанса то да се случи.
цитирай
19. lubopitstvo - Информираността е утопична,
13.08.2009 15:23
точно поради действието на масираното промиване на мозъци. Резултатите са налице, а бъдещето с децата, които растат е страшно.
Не е хубаво да го казвам, но според мен, към този момент изход няма.
цитирай
20. stone - кога пък са били българите различни?
14.08.2009 09:50
е хората ти дадоха пример с "криворазбраната цивилизация" - и преди 150 години са гледали с обожание на западните неща - е, тогава явно франция е била идола, не САЩ.
по социализма пък какво чудо беше, не знам кой набор си и дали помниш. това някой ако има западна кола, а не москвич, какво чудо беше. и как се изтрепваха хората за долари и нещо корекомско.
винаги сме си били такива, но това с кредити е отпреди 3-4 години. едва оттогава се появи възможност да се купува на кредит, поради влизането на чужди банки и лесни пари. ако преди беше имало такива възможности, много по-рано щеше да стане така.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: valsodar
Категория: Лични дневници
Прочетен: 7395069
Постинги: 1738
Коментари: 18276
Гласове: 27880
Архив