Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.08.2009 18:11 - Нищо повече.
Автор: valsodar Категория: Лични дневници   
Прочетен: 5687 Коментари: 31 Гласове:
14

Последна промяна: 02.09.2009 13:38


 Може би... това ще е последният постинг в този блог.
Не, причината не сте вие, не е и това от което някога съм се оплаквал в блога си.
От съвсем различно естество е.
Тръгна си този, през чийто очи поглеждах всеки един път, преди да напиша, каквото и да е било тук.
Тръгна си снощи, както всички добри приятели - неочаквано.
Да, какво толкоз - живота продължава или поне би трябвало.
Да, ще продължи.
Но, по един коренно различен начин.
Без онова нещо в мене, което само той можеше да ми даде.
И аз на него.
Моето чудо плаче в другата стая, на мен също ми се иска, но... всяка една сълза става парченце от камък в сърцето ми и не може да намери път навън.
Не пиша това ,за да търся състрадание.
Просто... може би това ще е последното, което ще мога да напиша тук.
Нямам сили за повече.
Свършиха.
Не искам и да намирам нови.
Просто... не искам нищо повече.

image

По-умният от двама ни.
image
На разходка с .. котка !
Цър Мискинин . :)
Котьо има празник днес
image
Моето семейство и другите животни

image




Гласувай:
14



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sowhat - преди две години умря любимия ми помияр
30.08.2009 18:15
мислех че не го обичам

разбрах какво е значел като си тръгна.

сега имам расово куче.
и го обичам. и той го знае. но ерик , не е ричи

а аз написах реквием за един помияр.
може би трябва да го направиш.

заради себе си
цитирай
2. totoni - Наистина съжалявам! Нямам какво да ...
30.08.2009 18:17
Наистина съжалявам! Нямам какво да кажа...Дано един ден намериш други очи, през които да гледаш и да се завърнеш...
цитирай
3. miralyub - много познато:((((. . . но важно е ...
30.08.2009 18:22
много познато:((((... но важно е споменът за някого или нещо след него да ни топли.
цитирай
4. анонимен - Винаги част от нас умира, когато се ...
30.08.2009 18:26
Винаги част от нас умира, когато се разделим с любимо същество и колкото по-голяма част от нас си иде с него, толкова по-значимо е било то за нас. Съжалявам много за загубата ти.
цитирай
5. анонимен - Съжалявам за котето!!!
30.08.2009 18:28
Боли като за човек....
цитирай
6. анонимен - Разбирам те напълно !
30.08.2009 18:39
Както и ти ме разбра ,когато убиха зверски в Несебър единственият ми котарак Макси преди година и 2 месеца . Любовта към котките е телепатия .Не е минало ден да не се сетя и да не ми стане тъжно .
Разбирам те и съм с теб в мъката ти ,нищо ,че твоят котарак си е отишъл ,а моят го убиха съблогери ,които продължават да ровят и се извисяват с делата си година след това "геройски "в блога !
Дано намериш сили и пишеш по късно в блога ! Обичам те и съм със семейетвото ти в тъгата ви ! Знам колко боли . . .
цитирай
7. анонимен - а моят го убиха съблогери, които ...
30.08.2009 18:48
lidis написа:
а моят го убиха съблогери ,които продължават да ровят и се извисяват с делата си година след това "геройски "в блога !

моля? ти сериозно ли?
цитирай
8. anikolarova - Съжалявам!
30.08.2009 18:50
Няма смисъл от много думи :( Разбирам болката ти и те подкрепям.
цитирай
9. tomich - Много добре те разбирам !
30.08.2009 20:06
Съжалявам за загубата на домашния ти любимец! Изпитал съм тази мъка, когато си отиде преди години моето любимо куче Роми...
цитирай
10. mikaela19 - Съжалявам и аз и ако нещо ще ти пом...
30.08.2009 20:46
Съжалявам и аз и ако нещо ще ти помогне приеми едни прегръдки от тук,от всички познати.
цитирай
11. rustam - Сигурно си
30.08.2009 21:15
го обичал силно, но не можеш да затриеш нещо, което интересува много хора тук.
цитирай
12. hikari - знам, че нещата са несравними
30.08.2009 21:59
и незаменими, но ти предлагам една прекрасна женска Чернилка - с малко бяло сърчице на гърдите. изключително нежно същество е и има нужда от много любов. имам и един рижав мъжки Рижан - І, но той е доста по самоотглеждащ се, ако мога така да се изразя... на тези двамата им търся стопани... а ти си добър стопанин, Валсодар, по-всичко си личи. Поздрав Ела
цитирай
13. gothic - Леле Радо!
31.08.2009 13:06
ебаси....знам какво е, не мога да кажа нищо повече :(((
цитирай
14. slavuncho - Прав е gothic - няма какво да се каже...
31.08.2009 14:43
Все пак, времето лекува.
цитирай
15. valsodar - Надявам се да е жив. Ситуацията е ...
31.08.2009 15:24
Надявам се да е жив.
Ситуацията е безкрайно нелепа - изчезна сякаш в дън земя, в събота вечер на Плана.
От 4 години е непрекъснаото с мен- излет не е пропускал, но винаги се е навъртал наблизо и се е прибирал, с повикване и без.

А за да го търсим 16 часа, в радиус от около 3км и той да не се обади... не искам да повярвам, че е мъртъв, но жестоката логика говори именно за това.

Ще мина тая вечер обратно към Плана, ще сложа обяви за издирването му, но.. просто това е вяра в чудо.

Не съм на себе си от два дни насам, не мога да спра да мисля за него, а сърцето ми се свива.
Поне трупът да му намеря някой ден - пак ще е утеха някаква.

И съжалявам, но не мога да пускам нови постинги в блога си, блога е колкото мой - толкова и него, сърце не ми дава да му виждам снимката и да започна да пиша за каквото и да е.

Благодаря за подкрепата - помагате ми наистина, но... не съм на себе си - не вярвах, че той означава толкова много за мен.
цитирай
16. gothic - Според мен
31.08.2009 15:39
има надежда...Дано!
цитирай
17. анонимен - Стискам палци
31.08.2009 15:56
да го намерите. На роднина черният звяр няколко пъти изчезваше за 5-14 дена, но се намираше - измършавял от глад, но доволен.
Дано само се е заиграл с някоя котарана :)
цитирай
18. анонимен - Валсодар, съчувствия, НО...
31.08.2009 16:22
Стегни се, така е при всяка загуба на приятел!Но честно ще кажа, че не те разбирам съвсем добре - защо пък ще спираш блога си ... животът е такъв, утре ще имаш нещо хубаво, и пак ще го споделиш с нас, които сме тук и споделяме хем болката ти, хем радостите .... така, че стискам палци за Котьо, но ти не се предавай чак толкова!!!
цитирай
19. slavuncho - Даа, това е по-лошо.
01.09.2009 08:56
Ако го видиш, че е умрял не е по-леко, но поне знаеш, че няма накъде. В този случай е много по-гадно. Все се надяваш... Аз и сега - 9 месеца откакто изчезна Ари, заглеждам всяка овчарка и нощем се ослушвам дали не се връща... Чочо е много готин, но ако се прибере и Ари...
Неизвестността скапва.
цитирай
20. valsodar - Не ми е за първи път
01.09.2009 09:12
Но не ми е по-леко от предните.

На Мишката аналог няма, просто си е уникален като характер и интелект, имал съм много домашни любимци през годините, но... не мога да ги сравнявам с него.
Само Лъки, едно коте което имах преди повече от 15 години, когато умря дойде да се сбогува с мене в съня ми, Мишката още не го е правил, което ме кара да вярвам ,че е жив.
Тренирал съм го на тичане, на бой, на криене... в тази част на Плана планина сме били с него поне 20-тина пъти досега, надеждата ми е, след като се е запилял да е поел към селото и там някой да се грижи за него, дори и не така, както аз досега.
Има конна база в непосредствена близост до мястото където се запиля, говорихме снощи с хората - обещаха да звъннат ако го видят.
Разлепих обяви със негови снимки, надявам се посоченият стимул да е достатъчен, за да може този който го намери да ни звънне - все пак котарак с каишка и звънче не се вижда всеки ден из планината и по селата, нали?

Сега... сега можем само да чакаме.
Да чакаме и да се надяваме.

А докато той не се завърне или аз не открия останките му, нови постинги в този блог няма да има - няма и как да стане.
Причината да бъде създаен бе той, той е и причината блога да спре да съществува, докато го няма и е в незвестност.

А и... в интерес на истината казал съм немалко неща тук, който иска ще намери това което му е нужно назад във времето.
Не съжалявам за нищо написано, не се срамувам от нито един мой пост, заставам отново и отново зад всяка една моя дума.

Аз съм си аз, редом с Котьо до мене, който прецапва клавиатурата на лаптопа, целува ме и измърква - Докога, няма ли да си лягаш вече?
цитирай
21. анонимен - meir
01.09.2009 12:26
Ти си идиот, знаеш ли?
цитирай
22. анонимен - tini4
01.09.2009 12:27
Ради, аз открих моя след 7 дни... Дано стане чудо и вие намерите Мишо!!!
Не мисля, че нещо се е случило - понякога обяснението е просто - моя бе объркал стопаните си след 5 години с нас... бяхме се отчаяли и всички плачехме у дома... сякаш човек си е отишъл!
Толкова съжалявам... каквото и да ти кажа, зная колко боли и как липсва!
цитирай
23. slavuncho - Пусни една обява на този линк:
01.09.2009 12:56
http://www.bezdom.info/index.php?option=com_adsmanager&Itemid=0&page=search&text_search=&catid=3
Народа е отзивчив, може и да имате късмет.
цитирай
24. valsodar - Задължен съм ти Славунчо.
01.09.2009 13:11
Великолепен е сайта, дано!
цитирай
25. floe - Едва ли ти е до съчувствия...
01.09.2009 15:21
но и аз преминавам през това. Имам постинг "кучешка любов" и надежда...
цитирай
26. essy - Ще го намериш! Сигурна съм!
02.09.2009 13:35
Минавала съм по твоя път ....само, че с куче....беше се заиграл и изчезна.....две седмици го търсихме като обезумели.....и накрая го намерихме....сам се върна на мястото на което сме били заедно...
цитирай
27. valsodar - И аз се надавям.
02.09.2009 13:50
То... това ми остана, това ми и помага за да преодолея до някъде болката.

Пак отивам тази вечер да го търся.
За трети, четвърти.. за кой ли път - отивам с надежда и очакване, а се прибирам с...

И се моля, този който до сега е бдял над мен, да отвърне погледа си от мене и да го насочи към него - той ще има нужда от помощта му, повече отколкото аз.
цитирай
28. blagovestie - Много съжалявам и ти съчувствам...
03.09.2009 12:30
От скоро пак си взехме животно - разкошна котка. Харесахме я от басейна на "Овча Купел" и не устоях на благия характер, дългата козина и това, че не се плаши от никой. От две седмици я гледаме и сме влюбени в нея.
Като мине време - вземете си друго коте. Няма да замести предишното, но ще запълни онази празнота в човека, потребността да се грижи за нещо и да се чувства обичан безкористно.
Поздрави :)
цитирай
29. katan - Малко си отдъхнах!
03.09.2009 12:37
Мислех,че се е случило най-лошото!
После разбрах,че се е загубило - потърсете го там,където сте били.
Случва се да се загубят, аз едва не умрях от мъка,когато моето "зачезна" за една нощ и цял един ден!
Намериха ми го деца от блока, на които и до сега съм им благодарна/а те са вече госпожици:)/.
Ще се намери, бъди спокоен,макар да знам,че последното е невъзможно.
Продължавайте да го търсите и ще го намерите - то си е част от семейството!
И не се отчайвай, а търси!
цитирай
30. blagovestie - Абе и аз помислих, че... не е живо
03.09.2009 12:45
Ще се помоля още днес да го намерите!
Ах, тези калпазанковци...
цитирай
31. анонимен - Понякога се връщат след седмица!
03.09.2009 21:31
Дано е викът на дивото!
Те са своенравни!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: valsodar
Категория: Лични дневници
Прочетен: 7392980
Постинги: 1738
Коментари: 18276
Гласове: 27880
Архив