Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.09.2009 14:45 - Да вярваш в Чудеса!
Автор: valsodar Категория: Лични дневници   
Прочетен: 549 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 11.09.2009 22:06


Блаженни са Невежите, тяхно е царството божие.
Не знаеш нищо за финансовите кризи. Не се тревожиш, приемаш казаното от правителството за вярно и си свиркаш, дорде те отсвирят.
Ей на - новият ни финансов гуру, каза че сме вече на финалната права, стъпили сме през Ноември на дъното на кризата, а от догодина - Ще бъде растеж, ех какъв растеж ще бъде.
И невежите се радват, така както са се радвали и пасажерите на Титаник, когато капитана им е съобщил, че всъщност няма нищо сериозно, корабът е непотопим и продължава да си държи курса напред.

 А аз, нали съм си будала, нещо съм отвикнал да имам вяра на правителства и медии.
Знам ли, може би твърде дълго съм бил лъган досега, та все нещо си ме човърка, да чета, да сверявам и да проверявам всичката информация, до която успявам да се добера.
 И от ден на ден, научавайки все повече и повече, нещо с все по-голямо недоверие гледам към позитивизма обзел държавата ни.
 Щото, някак си... разсъждавам по един крайно неправилен начин.
 Викам си - Добре де, то за да запецне една икономика и да тръгне напред, тя трябва да произвежда нещо нали?
 А, какво произведе нашата икомика за последните десет години?
 Бетон!
 Накъдето и да се обърнеш - навсякъде бетон.
 Бетонирана икономика.
 С преки чуждестранни инвестиции, които че бяха пряко в бетона, бяха си.
 Че бяха на чуждестранни спекуланти, налели пари в Банско и другите бетонни гета - бяха си.
 Ама Инвестиции да са били пък чак??!
 То, нали една инвестиция трябва да доведе до някаква възвращаемост, а то... какво стана тяхната?
 И каква стана нашата?
 Заляхме страната си с бетон, наместо да направим магистрали.
 Трудолюбивите отидоха навън, наместо да ги задържим тук.
 Умните набихме за да си мълчат, а посрещнахме с разтворени обятия простите, че говорили разбираемо на нашият си език.
 Образованието тихо и кротко си умря, след като цял народ единодушно призна за най-велика книгата, която никога не е чел до краят й.
 Се ля ви - сега сме се тупали на дъното на блатото и чакаме.
 Какво чакаме - чакаме да ни кажат.
 На първо време, да осъдят Този и Онзи.
Да де, ония де много крадоха.
Добре ще е да ги осъдят, ама май ще е още по-добре да се направи така, че друг да не краде след тях.
 А как това ще се направи, никой не иска да каже.
 Може би, защото все още е останало нещо за крадене, знам ли??!

Сега, Излизаме от кризата.
Малко на гол гъз чифте пищови, ама щом са казали излизаме, ся няма да се дърпаме, я?

Само дето, разни наивници като мен продължават да се чудят - А бре аджеба с какво ще излезем, кое ще ни изтегли напред??!

 Високо-технологично производство??!
 Висока производителност на труда??!
 Високо-квалифицирана работна ръка??!
 Енергоспестяващи технологии??!
 Конкурентно способни стоки за износ??!
 Ниско ниво на вътрешно-фирмената задлъжнялост??!
 Инфраструктура, пътища позволяващи свободно и бързо движение на хора и стоки??!
 Минимална намеса от страна на държавата в правенето на бизнес??!

А бе, не ми обръщайте внимание, имаме си готин нов кабинет, героичен премиер, талантливи PR специалисти към него.. вервайте, пък току виж и станало чудо.

Аз май съм изгубил вярата си в чудеса, щом търся логиката и все не я намирам...





Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: valsodar
Категория: Лични дневници
Прочетен: 7428027
Постинги: 1739
Коментари: 18276
Гласове: 27883
Архив