Постинг
12.09.2009 11:49 -
Oвчата хроника в картинки - повторение.
В началото бе стадото.
И то бе щастливо.
Всяка сутрин овчарят го извеждаше на паша, поступваше с гегата непокорните и говореше гальовно на послушните. Само кучетата малко ги плашеха, едни такива едри, рунтави, с дълбок гърлен глас, чието къркорещо изръмжаване бе достатъчно да върне и най-вироглавите отново в пътя .
.jpg)
И така вървяха дните и се сменяха един с друг.
Овчар подпрял се на гегата си, гледащ с умиление поверените му добичета, кучета въртящи доволно опашки пред него и едно доволно стадо, скитащо се в долината между хълмовете .
До един ден, когато вятърът изведнъж смени посоката си и довея промяната.
Овчаря се извини на стадото си и се оттегли на заслужена почивка в скромната си хижа. Където умря самотен и забравен от всички.
Кучетата се повъртяха, повъртяха, па като видяха, че няма и за тях кой да се грижи хванаха Балкана и подивяха от мъка по стопанина си.
Остана само стадото, вцепенено в недоумението си - А сега накъде ?!
Най-метилявата овца избля:
- Де-е-е-емокра-а-а-ция-я-я ,
а след нея заблеяха и останалите, обявявайки я за десидент, поради невзрачния й вид, и започвайки да гледат с недоверие по-охранените сред тях, набеждавайки ги за предатели.
Настана брожение - Свобода ?!
И какво да се прави с нея ?!
Едни поеха незабавно към далечните хълмове, тези за които бяха чували от птиците, че тревата там е по-гъста, зелена и крехка, че вода има в изобилие и слънцето винаги ги огрява, дори и през нощта.
Поеха много и много от тях се не върнаха.
Само оттатък баира, долиташе блеенето им, но дали бяха доволни или не, никой не успя да чуе, защото врявата настанала в стадото бе вече страшна.
Нямаше водач, а стадо без водач, стадо ли е ?
Заблеяха всички вкупом към небето в молбата си Бог да ги чуе и да им даде водач, който да ги води, да се грижи за тях, а те всички вкупом се заклеха в замяна да заплатят с вълната, млякото и дори с месото си ако се наложи, за да имат честта да бъдат водени и насочвани в живота.
И Бог чу молбите им.
И им откликна, по един саркастичен начин.
От гората слязоха вълците.
Някои все още бяха с кучешките си нашийници, но манталитета им вече си бе вълчи.
И си разпределиха помежду си овцете от стадото.
Едни веднага паднаха в жертва пред прехода, а пръснатите им кости бяха втъпкани в калта , изпод копитцата на уплашените им събратя.
И стадото замълча.
Замълча в покорството си, защото всяко едно изблейване се наказваше назабавно и жестоко.
С нощно влизане в кошарата и безследното изчезване на провинилият се, въздигнал глас срещу новите водачи.
А те от ден на ден, дебелееха все повече и вълчият им облик се притъпи под пластовете лой и самодоволство.
Някои даже смениха цвета на козината си, че даже и я понакъдриха да се харесат на стадото, за да ги почувства то , като един от тях.
И стадото припозна в мъчителите си своите Водачи.
.jpg)
Избрани от неговите редици, призвани да го водят.
А стадото си стоеше все в същата долина , а приказните далечни долини с тучна паша си останаха легенди разказвани скришом вечер...
Дори и малкото което имаше бе вече опоскано, защото никой никъде не искаше да ходи, а водачите ги мързеше да избират новата посока, за новия ден.
Настанаха тъмни времена, от ден на ден стадото се смаляваше все повече и повече, а по-умните сред него обвиниха за това демографският проблем.
Водачите започнаха кървави битки помежду си, защото и за тях намаля това, което преди бе в изобилие.
Мнозина сред стадото започнаха да си спомнят старият овчар с умиление и да разказват на по-младите как ги е галил с гегата , а кучетата са им били верни другари в игрите.
И зачака отново стадото, далеч по-мършаво и изпосталяло от ония стари дни новият си водач.
Този , който отново да ги поведе и пред този в който да се врекат с вълната, млякото, а дори и с месото си.
И още чака.
Нейде там, в една далечна долина, забравена от Бога.
И то бе щастливо.
Всяка сутрин овчарят го извеждаше на паша, поступваше с гегата непокорните и говореше гальовно на послушните. Само кучетата малко ги плашеха, едни такива едри, рунтави, с дълбок гърлен глас, чието къркорещо изръмжаване бе достатъчно да върне и най-вироглавите отново в пътя .
.jpg)
И така вървяха дните и се сменяха един с друг.
Овчар подпрял се на гегата си, гледащ с умиление поверените му добичета, кучета въртящи доволно опашки пред него и едно доволно стадо, скитащо се в долината между хълмовете .
До един ден, когато вятърът изведнъж смени посоката си и довея промяната.
Овчаря се извини на стадото си и се оттегли на заслужена почивка в скромната си хижа. Където умря самотен и забравен от всички.
Кучетата се повъртяха, повъртяха, па като видяха, че няма и за тях кой да се грижи хванаха Балкана и подивяха от мъка по стопанина си.
Остана само стадото, вцепенено в недоумението си - А сега накъде ?!
Най-метилявата овца избля:
- Де-е-е-емокра-а-а-ция-я-я ,
а след нея заблеяха и останалите, обявявайки я за десидент, поради невзрачния й вид, и започвайки да гледат с недоверие по-охранените сред тях, набеждавайки ги за предатели.
Настана брожение - Свобода ?!
И какво да се прави с нея ?!
Едни поеха незабавно към далечните хълмове, тези за които бяха чували от птиците, че тревата там е по-гъста, зелена и крехка, че вода има в изобилие и слънцето винаги ги огрява, дори и през нощта.
Поеха много и много от тях се не върнаха.
Само оттатък баира, долиташе блеенето им, но дали бяха доволни или не, никой не успя да чуе, защото врявата настанала в стадото бе вече страшна.
Нямаше водач, а стадо без водач, стадо ли е ?
Заблеяха всички вкупом към небето в молбата си Бог да ги чуе и да им даде водач, който да ги води, да се грижи за тях, а те всички вкупом се заклеха в замяна да заплатят с вълната, млякото и дори с месото си ако се наложи, за да имат честта да бъдат водени и насочвани в живота.
И Бог чу молбите им.
И им откликна, по един саркастичен начин.
От гората слязоха вълците.
Някои все още бяха с кучешките си нашийници, но манталитета им вече си бе вълчи.
И си разпределиха помежду си овцете от стадото.
Едни веднага паднаха в жертва пред прехода, а пръснатите им кости бяха втъпкани в калта , изпод копитцата на уплашените им събратя.
И стадото замълча.
Замълча в покорството си, защото всяко едно изблейване се наказваше назабавно и жестоко.
С нощно влизане в кошарата и безследното изчезване на провинилият се, въздигнал глас срещу новите водачи.
А те от ден на ден, дебелееха все повече и вълчият им облик се притъпи под пластовете лой и самодоволство.
Някои даже смениха цвета на козината си, че даже и я понакъдриха да се харесат на стадото, за да ги почувства то , като един от тях.
И стадото припозна в мъчителите си своите Водачи.
.jpg)
Избрани от неговите редици, призвани да го водят.
А стадото си стоеше все в същата долина , а приказните далечни долини с тучна паша си останаха легенди разказвани скришом вечер...
Дори и малкото което имаше бе вече опоскано, защото никой никъде не искаше да ходи, а водачите ги мързеше да избират новата посока, за новия ден.
Настанаха тъмни времена, от ден на ден стадото се смаляваше все повече и повече, а по-умните сред него обвиниха за това демографският проблем.
Водачите започнаха кървави битки помежду си, защото и за тях намаля това, което преди бе в изобилие.
Мнозина сред стадото започнаха да си спомнят старият овчар с умиление и да разказват на по-младите как ги е галил с гегата , а кучетата са им били верни другари в игрите.
И зачака отново стадото, далеч по-мършаво и изпосталяло от ония стари дни новият си водач.
Този , който отново да ги поведе и пред този в който да се врекат с вълната, млякото, а дори и с месото си.
И още чака.
Нейде там, в една далечна долина, забравена от Бога.
"Девети септември ми купи палтенце
И каза: Честито, честито, момченце!
Девети септември ми купи сандалки.
-Да припкат - заръча - краченцата малки!
А после ми сложи в ръката геврече
-Хапни си! - Девети септември ми рече.
...
Накрая, дечица, каква изненада!
И знаменце даде ми той за парада.
Изтичах при баба, разказах й всичко.
А баба въздъхна: -Ех, внуче, добричко.
Такъв е, такъв е ни е празникът - харен.
И всеки го среща сега благодарен.
Той дава на всинца дрешки, закуски
и розово слага по детските бузки.
А старият дядо, засмян, се обади:
Девети септември и младост ни даде."
Заменяме "Девети септември" с "Десети ноември" и пак си остава същото :)))
цитирайИ каза: Честито, честито, момченце!
Девети септември ми купи сандалки.
-Да припкат - заръча - краченцата малки!
А после ми сложи в ръката геврече
-Хапни си! - Девети септември ми рече.
...
Накрая, дечица, каква изненада!
И знаменце даде ми той за парада.
Изтичах при баба, разказах й всичко.
А баба въздъхна: -Ех, внуче, добричко.
Такъв е, такъв е ни е празникът - харен.
И всеки го среща сега благодарен.
Той дава на всинца дрешки, закуски
и розово слага по детските бузки.
А старият дядо, засмян, се обади:
Девети септември и младост ни даде."
Заменяме "Девети септември" с "Десети ноември" и пак си остава същото :)))
2.
анонимен -
Удобна,но невярна"замяна"
12.09.2009 14:19
12.09.2009 14:19
"Заменяме "Девети септември" с "Десети ноември" и пак си остава същото"...
<<<<<<<<<<<<<
Би могло да се каже това,но със следното уточнение:ЗА 9 септември говорят дядо,баба и внуче,а за 10 ноември-15-20 000 софийски ........... и още толкова провинциална измет.
цитирай<<<<<<<<<<<<<
Би могло да се каже това,но със следното уточнение:ЗА 9 септември говорят дядо,баба и внуче,а за 10 ноември-15-20 000 софийски ........... и още толкова провинциална измет.
3.
анонимен -
Xfire
13.09.2009 20:13
13.09.2009 20:13
Хаха, велико:) Напомни ми за "Фермата", която си е Библия, а Оруел е пророк:)) И много добре кореспондира с предния пост за мечтите и що за животно е човека. Cheers!:)
цитирай
4.
анонимен -
Няма забравени от Бога долини!
...
14.09.2009 14:57
14.09.2009 14:57
Няма забравени от Бога долини!
Има хора, забравили за Бог!-Образно казано!
Много тъжно за мрачен понеделник, като днешния.
Успешна седмица!
цитирайИма хора, забравили за Бог!-Образно казано!
Много тъжно за мрачен понеделник, като днешния.
Успешна седмица!
Много често чувал съм да казват
разни и прочути мъдрословци
на уста с презрителна насмешка
че народът - туй е стадо овци
Помами ги хитро и след тебе
в огъня дори без страх ще додат
Може би! Стада съм виждал често.
Ала все магарета ги водат
цитирайразни и прочути мъдрословци
на уста с презрителна насмешка
че народът - туй е стадо овци
Помами ги хитро и след тебе
в огъня дори без страх ще додат
Може би! Стада съм виждал често.
Ала все магарета ги водат
Събитията през последните години показват, че оценките за времето след 9 септември все още са меланж...Има от всичко. И добри, и лоши оценки, и добронамерени, и злобни. Само енциклопедичен ум би могъл да обясни по-спокойно и вярно последните 60 години...
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 27883
Блогрол
1. най-доброто до тук
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът
