Искам да запозная палавите съблогъри с един интересен материал, в който е записано буквално следното : Наказателният кодекс до изменението през 1995 г. съдържаше само един текст, уреждащ защита на авторството, и той е за плагиатството. По чл. 173 НК то се наказва с лишаване от свобода до 2 години. Вариант на плагиатството е включването на някого чрез злоупотреба със служебно положение, като съавтор, без той да е взел участие при създаване на произведението. Без значение е дали с това деецът е целил материална облага за себе си или за другиго. Новият текст 172-а от 1995 г. предвиди наказание лишаване от свобода до 3 години и парична глоба за всеки, който записва, излъчва, предава чрез техническо средство или възпроизвежда по друг начин произведения на литературата, науката и изкуството, или т. нар. интелектуално пиратство. При повторно извършване наказанието е до 5 години лишаване от свобода.

По своя характер литературните произведения могат да бъдат оригинални, в смисъл – първични, и производни. По-дискусионни в теорията и практиката са вторите. Те представляват трансформиране на едно съществуващо произведение в ново по такъв начин, че в него да се долавят елементи от старото. Такива са преработките, или т. нар. адаптации, чията цел обикновено е да се приспособи едно произведение към други изразни средства – от роман да се направи киносценарий или пиеса, а от пиеса – либрето за опера. Понякога адаптации се правят и с учебна цел. Няма съмнение обаче, че преработки могат да се правят само със съгласието на автора на първичното произведение, респ. неговите наследници. (това специално на вниманието на Клео и Краско) В същото време, разпоредбата на чл. 17 забранява на наследниците да променят първоначалното произведение. Ако се разтълкува текста в светлината на общия дух на закона, трябва да се съгласим, че смисълът й е да се попречи на такива изменения, които биха представили една творба пред публика в променен вид, но под името на първоначалния автор, така че впоследствие постепенно да се забрави как е изглеждала тя в първоначалния си вид. Не е така при преработките. Става дума за създаване на ново произведение, с нов автор, а старото остава непроменено. Друга форма на трансформация, която законът е снабдил със своята защита, е преводът. За разлика от преработката, при него първоначалното произведение не се променя, а само се изразява на друг език. Това действие обаче също не може да се извършва без съгласието на автора. Свобода за преводи или преработки съществува само след погасяване на авторското право – 50 години след смъртта на автора. Между другото, може би малцина знаят, че за разлика от останалите срокове в правото, които започват да текат на следващия ден след съответното събитие, този започва да се брои от 1. I. на годината, следваща годината на смъртта на автора. На отделна защита подлежат и т. нар. съставни произведения – сборници, антологии, енциклопедии и др. При тях използваните фрагменти, някои от които може да са авторски защитени, а други – не, са подбрани и подредени от съставителя по избрана от него методология. Тази дейност без съмнение съдържа елементи на творчество, което оправдава и авторската защита.

(законодателна уредба и съдебна практика) Автор на цитираният текст: (Маринела Дончева – апелативен съдия)

ще има пляс, пляс.