Есен е.

Любимият ми сезон в годината. Най-красивият и най-омайният.
Опияняващ те с краските си, навяващ стари спомени и малко... нега.

 Всеки човек си има свой сезон, отговарящ на същността му и за мен това е есента.
 Не знам защо, не искам и да питам, просто нека е така! Нека да е тя!
 
  Да, красота има и в другите сезони през годината, но през есента тя е завършена до последният си щрих.
 Застинала в момента си на съвършенство, същият в който художникът прави последният замах с четката и казва доволно - Това е!
 Отдръпнал се с крачка назад, онемял пред сътвореното.

 И аз казвам - Тя е!

 Тя е тази, която носи покой в душата ми и завършеност в живота ми.
 Без да иска нищо от мен, освен да й се наслаждавам.
 Да бъда в диханието на вятърът й, в полюляването на багрите й, в последните ласки на слънцето.
 Стар приятел, спрял се за малко при мен, за да помълчим заедно.

 Есен е.