Любимият ми номер в блога е, да си отворя страничка за нов постинг в блога, да си я напълня с това, което искам да си кажа и после да я затворя, без да запиша написаното.
 Та нали все пак си казал това, което си имал за казване?
Какво значение има дали някой ще го чуе? И защо ли изобщо пък, който и да е, трябва да го чуе въобще?
 Тежеше ти. Каза си го. Та, има ли смисъл изобщо да си публикуваш личните мисли и чувства в блога си.
 Я виж само, колко  много напундрели има тук, няма начин поне няколко да не ти се обидят, а ние не искаме това нали? Не-е-е, трябва да сме примерни, гостоприемни, та дори и това да означава лигавост до безкрайност, салонни превземки и пълна неискреност към себе си и към тези, с които споделяш мислите си.
 По-добре е на Цун и на Гуш, това се харчи добре и никой няма да засегне. Поне не и публично.  Ако успееш да докараш облика на блога си в електронна версия на пубертетски лексикон, то още по добре за теб и аудиторията ти.
 Барби блог.
Сладникаво розов, захаросан с огромните ти благодарности към поредният ласкател гласувал за изписаните от тебе пълни глупости, наклепан с картинки свалени от нета - букетчета, тортички, амурчета и прочие блондинска гад, за да може от този момент блогът ти да стане пълна приказка.
 Е, миризлива приказка, защото под нанесената му глазура, пак си е същото лайно, но важното е поне на външен вид да хваща окото нали?

 И... отварям си нова страничка, запълвам си я с думички и мисли в посока от горе на долу, като междувременно се питам, това отсреща на белият лист аз ли съм или това, което искам да изглеждам в собствените си очи.
 Ще мога ли да си позволя да кажа нещата до края или... по-добре и този път да си мълча?! А и какъв ли е смисълът да си говориш с читателя си, когато с него говорите на съвсем различни езици? Ти на твоя, той на неговият си, като всеки си мисли, че другият нещо греши, щом не може да схване логиката на поведение скрита зад думите му?
 
 Е, напълних още една страничка.
Наглед напълно безсмислена и безполезна, но кой знае защо, тоя път няма я трия.
Ще я пставя да си заживее своят живот, ще пусна мислите си да полетят, а пък кой знае - някой ден те може да се върнат обратно при мене, понесли на крилата си нещо неочаквано, невидяно, неживяно.
 

Не си мисли, че не те разбираме. Напротив, все нещо разбираме, макар и понякога погрешно :)
Поздрави, че го можеш-това да пишеш без да ти пука. Но не бъди сигурен, че колкото и да си искрен към себе си, пак си искрен.
То прочетох, че не си и сигурен, де :)
Това е жива параноя, и аз малко я имам. Само дето ти пишеш по-добре и си по-смел.
И си много по-голяма драка. Малей, малей, много си критичен към другите. Не бива чак така. /Прочетох скука/.

Вярно си е, скука и тук...Не че е най-интересното място на света и в добрите си дни. Но все повече блог.бг заприличва на затворено отегчено миниобщество от древноримски тип:) Позволявам си да го кажа тук, защото четях с удоволствие два блога, като авторът на единия се отегчи, а на другия явно се пресели в реалния живот, защото спря да пише. И браво на него:)

Твоята планета изследва космоса за братя по разум. Изпраща сигнали и чака отговор. Локаторите улавят шум, улавят кодове, ама или това дето улавят не е онова което търсиш, или онова което търсиш не ще да излъчва.
Опитите трябва да продължават с постоянство и да не се губи надежда. Ако не ми вярваш - питай котака.