Може ли един блог, една частица от виртуалният свят обгърнал планетата ни, да бъде полезен и позитивен? В какво биха се изразявали те и достижими ли са реално?
 Какво всъщност е блога?
Само едно поле за изява, за споделяне на второто ни аз или нещо повече, различно от очакванията ни? Въпросите които се раждат, когато човек почне да разсъждава са много повече от готовите отговори, с които си се  сдобил като... собственик на блог.
 Собственик по-скоро в кавички, защото ти имаш точно толкова власт над блога си, колкото ти самият си му позволил да вземе той от тебе.
 Свободен?
Да, можеш да си свободен в блога си, но ще имаш тази свобода, която си способен сам ти да си дадеш.
Можеш да си искрен и прям, но може да бъдеш и наранен от прямотата на другите, ако нямаш силите да я понесеш. Ако не искаш да се разделиш с образа на този, който искаш да виждат другите и откажеш да приемеш за верни неугледните си черти.
 Трибуна?
Да, блогът е трибуна.
Трибуна от която можеш да поведеш с идеите си, но също така и пиедестал, от който можеш да бъдеш свален с насмешка и присмех.
 Лаборатория за твоите идеи.
Място, на което да ги подложиш на проверка през погледа на останалите, да провериш тяхната жизненост и устойчивост спрямо недоверието и невежеството спиращо развитието им.
 Начин да се научиш да говориш така, че да бъдеш чут.
 И място, в което да се научиш да слушаш.
 Собственият си глас.
 Недоизказаното между редовете.

Блогът може да е и твоята душевна гибел.
Пристрастявайки те към гласовете на ласкателите.
Даващ ти мнимата власт да си тиран и цензор над мислите на другите.
Възможност да нараниш и унизиш, прикрит зад привидна анонимност.

Блогът е хамелеон.
Приемащ цвета на емоциите ти, отразяваш тази твоя същност, за която не си и подозирал, че съществува.
Катализатор за най-доброто и най-лошото от тебе, в зависимост на кое ще се поддадеш в увлечението си да придадеш на мислите си живота, от който се нуждаят.

Блогът е просто една празна дъска.
Чиста и празна в началото, запълвана постепенно с всяка една твоя мисъл, терзание и надежда правещи те човек.
 Не бог.
 Не Гений.
Просто човек.

И той винаги ще бъде това, което можеш да си ти.
За добро или за лошо.

Но в крайна сметка... за живот.

 

за записване на мислите ти, а формата блог беге не е единствената форма, на блог - в уордпрес примерно или в гугъл , никога не стига до тукашните ексцесии.
но пък дали е забавно?

Там аудиторията е значително по-малка, но за сметка на това - значително по-качествена и спомага за жизненоста на блога.

... и... едно "опитно поле" - добро място за експерименти със себе си и с другите... Но доколко са сполучливи тези експерименти, всеки сам преценя... от собствената си "камбанария"...

Стане ли, обаче, блогът начин на живот - това си е ограничение (според личното ми мнение ;) )...

Estestveno ,4e e vuzmogno,kogato imash potenciala da budesh pozitiven,zashoto ot tova sledva,4e si i polezen.V blog prostranstvoto, po-moe mnenie, niama nisho novo, kato razmisul.Vsi4ko tova za koeto se govori, vuv virtyalnoto prostranstvo se komentira i v reialnostta.Bloga po-moe mnenie e edin ot na4inite,xorata da obshyvat po-megdysi, kato razmeniat svoi, i ne svoi misli i razsugdenia, i da se iziaviavat tvor4eski, vseki v zavisimost ot potrebnostta koiato ima.Znam,4e ima i takiva xora koito izpolzvat bloga si, za da iziavavat svoiata prostotia,zashoto takiva sa im vuzmognostite, no nali za tova sa ka4estvinite xora,koito sa bogati sus cennostnata si sistema,za da im pomagat da se izgradiat, kato stoinostni li4nosti. Nali za tova sme, za da si pomagame, i vzaimno da izgragdame, edni po-stoinostni vzaimootnoshenia, za da se 4yvstvame, zna4imi i polezni kakto na sebe si taka i na obshestvoto, i ot tova da se 4yvstvame komfortno kogato obshyvame.Zashoto tova e mnogo vagno, za na4ina ni na givot, za da ne se 4yvstvame nikoga naraneni , zagoto niakoi ne se e otnesul kum nas pozitivno ,i za da ne se 4yvstvame samotni ,zagoto ne e imalo koi , da razbere nashata 4yvstvitelnost .V takuv smisul, i v takava nasoka, gelaia da izgradia bloga si .S yvagenie Anito .