Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.10.2009 13:33 - Кула от слонова кост
Автор: valsodar Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1554 Коментари: 4 Гласове:
5

Последна промяна: 15.10.2009 13:40


 Защо, когато човек говори с Бога се казва, че е молитва, а когато Бог започне да му отговаря, се приема, че е шизофрения?
 Приятен въпрос, който винаги ме е развеселявал и ми е помагал да не вземам прекалено на сериозно Нормалноста си съгласно общоприетите норми за такава.
 Обичам да си говоря на глас, действа ми успокояващо.
Дава ми възможноста да подложа решенията си на съмнение, да ги разгледам от различни гледни точки, дори и от тази на невидимият ми събеседник, който ги разнищва с неговата си логика и съмнения.
 И този невидим събеседник е  същият, който ми дава възможноста да се пренеса в страната на фантазиите, мечтите, идеалите - там където се случват тези неща, който не са се случили тук и сега, родили са се тези хора, които цял живот търся да срещна и се разказват тези истории, които никой не може да разкаже тук.
 Свят до толкова реален, с усещанията които ти предоставя за себе си, че е способен да подложи под съмнение усещането ти за Реалност.
 Коя е истинската реалност?
Тази, в която съществува  тялото ни или тази, в която пребивава духът ни?
 И ако телата  ни са тленни, то вечна ли е реалноста, която ги поддържа и  не приемаме ли измамното за истинско и не отричаме ли истинското като измамно?

 Сблъсък на реалности, това е в основни линии човешкият живот.
И според това, до колко тези реалности ще си съвпаднат и до колко ще са различни помежду си се раждат страданията ни.
 Страдания от нежелание да възприемем случващото се като нещо нормално и да пожелаем да избягаме безвъзвратно в света, в който се чувстваме истински и щастливи.
 Нима, ако не бе така и не бе вярно, бихме се събуждали сутрин с толкова огромно неудоволствие, чувствайки се захвърлени там, където не ни е мястото.

 Не искам да продължавам повече с размисли по темата, не защото нямам какво да кажа или не зная как да го кажа, а по протата причина, че... изводите до които съм достигнал може да се окажат пагубни, за тези които все още не трябва да ги чуят.

 Просто, ще продължа да съм поредният луд, който видимо е сред вас, а невидимо е някъде другаде.
 Сам в себе си, щастлив и доволен от света, в който живее.
 


Тагове:   кула,   кост,


Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

1. panazea - Здравей,
15.10.2009 15:13
Аз пребивавам ту в единия , ту в другия свят. И това се усеща и в блога ми . Когато слушам музика , гледам хубава картина , природа , аз съм в очарователния свят на мечтите. Околния свят брутално иска да съм тук . И понякога ми е трудно. И когато ми приказват само им се усмихвам , но не ги чувам , защото ни делят хиляда светлинни години.
цитирай
2. valsodar - Привет :)
15.10.2009 15:54
Никога не съм спирал да се чудя, кое е Реалност?
Това което ние приемаме за реално чрез сетивата си или това, което умът ни регистрира като реално?

В крайна сметка, реалноста е жива доколкото е жив и усетът ни за нея и.. не е невероятна възможноста да пребиваваме в няколко различни реалности едновременно - Реалност ще бъде това ни пребиваване където сме най-пълноценни като присъствие. :)
цитирай
3. panazea - Все още им трябвам тук ,
15.10.2009 18:00
Чисто технически. Да сготвя , да помогна. Иначе все повече предпочитам да съм там . И затова не общувам . Нямам какво да кажа . А блога се доближава до идеалния свят . Хем го има , хем го няма. Превет!
цитирай
4. xsapience856 - Добре дошъл в света на Индиго
18.10.2009 14:49
и в света на дълбоките води. Не сме малко, но за сметка на това се намираме трудно...
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: valsodar
Категория: Лични дневници
Прочетен: 7394230
Постинги: 1738
Коментари: 18276
Гласове: 27880
Архив