Показанията на... ще бъдат проверявани в ... от ... часа, моля да осигурите достъп до тях!
Наглед невинно съобщение на входната врата закачено от Софийска Вода или Топлофикация, но съобщение хвърлящо те в смут и размисъл !
  В смут, защото се иска от тебе да си в дома си по средата на работен ден през седмицата и размисъл, как хем ще си на работното си място, ама и хем ще си в дома си за да осигуриш достъпа до топломер, водомер и всякаква мерна единица за човешката глупост находяща се в дома ти!
 В Нормалните държави подобни измерителни уреди са изнесени извън жилищните помещения, за да може контролиращите ги инспектори, да ги проверяват по всяко едно удобно за тях време, даже  се и появиха уреди с дистанционно отчитане, но у нас, в нашата си дива и изостанала от целият свят държава, е далеч по-лесно да предизвикаш дискомфорт и притеснения в клиента, от колкото да намериш начин, по който да се съобразиш с личното му време и пространство.
 Да оставим настрани конфузните ситуации, заради които се налага скоростно почистване на стаи в който ще допуснеш външни лица, мотаещите се в краката домашни любимци, които имат шанса да бъдат стъпкани или да драснат през широко отворените врати, всичко това са дребни притеснения.
 Смущаващото е в отношението на Доставчиците на услуги към клиентите им, нямащо нищо общо с което и да е пазарно поведение в нормалните пазарни икономики.
 Отношение, което спокойно можем да приравним с това на Бея влязъл в дома на Раята, която чинно му поднася извиненията си, че даже и нещо от горе!
 И стигаш до ситуацията в която почваш да се питаш, чий е интереса от отчитането на уредите в домът ти?
 Твой или на този, който трябва да ти калкулира услугата си, съгласно показанията им?
 Защото, колкото и да сме научени от Комунизма да стоим приведени пред подобни монополни дерибейства, пак няма как да се запитаме - законосъобразно ли е фактурирането и плащане на услуга, която не е консумирана?
 И може ли една измама, провеждана в национален мащаб да бъде поощрявана от държавата с бездействието й.
 Измама ли е или не, това да ти начислят за заплащане услуги, които ти не си ползвал и чиято употреба от теб е недоказуема??!
 Ако не е, то какво пречи тогава и ние да пращаме сметки на Топлофикация за дължими от нея такса мощност, заради това, че ние сме предпочели да се отопляваме на ток и по този начин, чрез затопляне на стените на комшиите сме снижили енергийните й разходи, за които тя ни е длъжник?!
 Невероятно, но това е другата страна на медала.
Щом ще караме на принципа на беззаконието и принудата чрез шантаж, защо все ние трябва да сме в позицията на жертви ,а да не можем да отвърнем на удара с ответни действия?!
 И как може в САЩ да се водят дела за милиарди долари срещу концерни погазили потребителските права и да се печелят, а у нас да не може да се оспори една надписана сметка  за вода или парно??!
 Що за Омбудсман, що за Конституционен съд си имаме, след като сме в неравноправно положение пред закона??!!

 И колко му е проблемът да се реши по един безболезнен и за двете страни в спора начин?!
 Възможности има, открити и приложени от други страни преди нас, възможности рационални и находчиви, безпристрастни и справедливи, но странно защо срещащи страховит и безмилостен отпор от страна на българските институции, които трябва да бдят над прилагането на закона и защита на потребителя!

 Отговорът не е приятен, но за сметка на това е верен.
Причината монополистите да извиват постоянно ръцете на клиентите си, се крие в черните каси на партиите, които коват законите в тази държава.
 Единият престъпник финансира идването на власт на други престъпници, които да узаконят престъпленията му и да ги наложат като нормална норма на поведение, в една държава, в която е възможно всичко, но не и справедливостта на закона!

 В момента в медиите върви поредната вълна, как сметките за ток, вода и парно се изчисляват по един неясен и несправедлив начин от монополистите на пазара.
 Въпросът е стигнал дори и до бюрото на брюкселските бюрократи, но не вярвам че спасението ще дойде от там.
 Не, спасението е в нас самите и в желанието ни да отстояваме правата си.
 Защото, не започнем ли ние да искаме спазване на правата си и да сме готови да стигнем до край в отстояването им, на никой в тази държава няма да му дреме за тях.

И докато срещу монополистите не бъдат спечелени няколко десетки колективни дела, нищо няма да е в състояние да ги принуди да се променят.
 Да променят начина на отчитане на консумираните услуги.
 Да променят ценообразуването им, без да ни калкулират загубите си по преносната им мрежа, която е тяхна собственост и отговорност.
 Да променят подходът си към нас, в условия на конкуренция на пазара.

Последното е основният проблем, поради който само се говори за проблема, а все още няма решение за него - липсата на реална конкуренция на пазара!

 Страната е поделена на губернии между отделните монополи и всеки коли и беси как си знае в неговата си губерния, без да му пука за мнението на крайният потребител.
 Та, погледнато обективно и за какво ли им е да се променят, след като не сме народ, а мърша?

И ще е така, дорде не чуят от всяко едно място на несправедливост възгласа - Няма да платим, няма да платим!