Да изпишеш една страница с простотии е безкрайно лесно.
Но... е доста отегчително.
Правил си го вече толкова много пъти, че и теб самият те домързява да четеш това, което пишеш към момента.

 Малко по-трудно е да пишеш за това, което те вълнува в момента, защото по принцип.. – Какво те вълнува наистина?

Гладуващите сомалийчета в Африка?
Майната им, кой ги е карал да се раждат там? Може пък да са бивши нацисти изкупуващи си греховете от предният живот по закона на Карма? Звучи логично и достатъчно утешително за съвеста ти, която те гледа в почуда отстрани и не може да разбере, как така, ама никак даже не те те еня за гладуващите в Африка!
 Не те е еня почти толкова, колкото и за девствените гори на Амазонка. Единствено те вълнува епитета който им е лепнат и се чудиш в каква ли връзка и кой ли им го е дал?
 Да си секат - гори бол. А и да свършат, майната му на човечеството.
То.. и съдбата на човечеството не те вълнува особенно, като гледаш как в последните си векове на развитие,единственото което то е произвело като история, са низ от войни и самоунищожителни болести и катастрофи.
 Какво ли те вълнува в момента?
Май по-скоро съдържанието на хладилника, до който се разхождаш нощем, чудейки се какво ли ти липсва за да заспиш?
 
 В крайна сметка, май сме отвикнали да се вълнуваме и сме започнали да бъркаме гоненето на нагона и приспиването на съвеста с вълненията на душата си.

 А да, душата - оная пред чиято същност петлеят от умиление крака богослови и езотерици,
 А тя.. тя всъщност си е само едно бреме непотребно, чиято загуба никой не усеща, дори и напротив, животът му след тая загуба става по-лек и спокоен.

 Та, да се пише за това какво те вълнува се оказа май дело лицемерно, защото ако наистина започнем да списваме вълненията си, ще вземе да се окажем я глупаци. я егоисти, но в никакъв случай хора възвишени, одухотворени, начетени и интелигентни, за каквито често ни се ще да ни взимат, Простаци с две думи.

 Да пишем за новините?
Че то, какво има да им се списва?
Първо не са новини, второ не са поднесени чисто и безпристрастно  и трето, за какво да си даваме труда да повтаряме нещо, което друг е направил достатъчно зле и преди нас?

А-а-а остана изкуството ли??!
Кое изкуство?
Това, чрез което представяш пошлото за лирично или онова, чрез което показваш посредственоста си като талант неразбран от простолюдието?

Изкуство се твори рядко, много рядко и обикновенно даже и не разбираш за това докато го правиш, защото си в състоние на духа специфично, почти като в транс.
 И едва след като излезеш от него, едва след като заглъхне и последната трела отекваща в сърцето ти, едва тогава осъзнаваш, че си бил осенен за кратко свише и... почваш да тъгуваш за изминалият момент, донесъл ти екстаз непознат.

 Иска ти се да го върнеш, да го повториш, но се връща единствено посредственоста и повтаряш само кухи фрази лишени от живот и мелодия в себе си.

 Изкуството на словото е песента на сърцето, ураганът на ума, бурята на чувствата, които се преплитат в тебе, в една невероятна мелодиия - твоята.

 И единствено в тези редки мигове на щастие ти знаеш защо пишеш.

В останалите просто се питаш.