Електронен будител, виртуален просветител, интернет възрожденци.
Хубави неща, мамка му и прасе - седиш си отстрани, нищо не правиш, а добрата карма се трупа ли трупа, осигуряваща ти място в рая, отдясно на Отеца, вляво на Сина, а насреща ти Свети Петър е на ред да раздава, за четворката белот, която сте си спретнали там.
 Колко му е, нищо  работа - грам талант, килограм самочувствие и ей ти на - Творец.
Творец, ама не какъв да е, а Голям. Голям почти толкова, колкото и помпозните капели на дъртите кипри в операта, де са сложили поне по кило мазилка върху бръчките и литър парфюм върху вкиснатите си на гнилоч телеса.
 Така де, то в държава на простаци и парвенюта, колко му е да се пишеш за интелектуалец?
 Интелект определено няма да ти е нужен, просто трябва да свикнеш да си вириш носа малко по-високо от останалите и вече минаваш за такъв.
 Мда-а-а, в интересни времена живея.
В което няма нищо лошо, стига да не показвам отношението си към тях.
А то е...

Имало преди време същества като нас в Рая. Напуснали го, за да намерят отговора кои са те, какво могат да постигнат и какво не. Търсили дълго, търсили упорито, като с всяка една крачка и с всеки един нов отговор, забравяли все повече от оставеното зад гърба им.
А днес, пред портите на Ада са сбрани отново те - намерили отговора в себе си, но забравили пътят към това, от което са се отрекли.
 Стоят пред последната порта, а никой не я отваря.
Не се чува и шум зад нея. Нищо.
Споглеждат се уплашено, хвърлят поглед зад рамо, а там миналото е потънало вече в мъглата на забравата.