Има един много силно въздействащ филм "Феномен" с Джон Траволта, филм след който няма как човек да не си зададе един въпрос - Ако имам избор из между това, да избера един кратък живот, но наситен с невероятни преживявания и опит и един дълъг, но с нищо незабелижим живот, кой от двата бих избрал?
  Инстинкта ни към самосъхранение неизменно ни побутва към вторият от отговорите, но нещо в нас ни пита - Добре де, в какво тогава е смисълът на живота, само в неговата продължителност ли или в... преживяното през него?
 И ако се замисли по-сериозно човек над преживяното от него до сега, ако прерови търпеливо спомените си и се види от страни в тях, то с изненада би открил, че целият ни съзнателен живот се свежда само до няколко години, ако трябва да съберем заедно всички моменти, които не искаме да забравим от него.
 А останалото  - започва да се пита,- останалото какво е?

 Едва ли е плява, но как да наречем изгубеното време от живота си за куп ненужни неща, които ни се иска да забравим. Тези събития отнели ни безкрайно много от времето, енергията и нервите ни, събития които просто са непознати на останалият животински свят, защото човек е може би единственото същество във вселената, което е заето през цялото си съществувание с идеята, как да направи животът си по-труден от необходимото.

 Пилеем огромен ресурс от енергия, за да осъществим мечти, които не са наши, да бъдем не това което сме и да имаме не точно това, от което реално се нуждаем.
 И все те гризе едно съмненийце, че нещо в животът ти не е точно на мястото си. Че.. някак си, си впрегнал още от началото му коня зад каруцата и погрешно си решил, кои са важните неща в животът ти, приел за верни заблудите на мнозинството.
 Половината живот се учиш как да бъдеш като другите, а останалата половина от животът си - как да бъдеш просто себе си. ( Е, ако доживееш до тази част, някои си остават на първата част от трасето).

 И пак се връщам на филма "Феномен", на контраста в мирогледа между тези намерили себе си и тези, които търсят съвършеното подобие на идеалът си.
 Един щастлив човек, на който му остават мигове живот, заобиколен от мнозинство от нещастни хора, обречени да живеят още дълго.

 Кое от двете да избере човек?
Качествено, но кратко или дълго, но безсмислено съществувание?

Винаги съм ти се удивлявала как успяваш да побереш толкова много информация в себе си, та и да я вместиш във време за обмисляне! :))))))))
Моя избор ти е ясен и без да го казвам, нали? :))))))
Вълнуващ да е денят ти,Радо! :) Прегръдка от мен!:)))

Да живеят кратко но качествено!Пък и целият им живот беше изпълнен с ,,приключения,,!Най-добрият вариант разбира се е,динамичен и интересен живот,финансово обезпечен,дълъг и продължителен.Колко ли са го постигнали..?

По-скоро избраха пътят на най-малкото съпротивление, пътят на филмовите ценности и псевдоживот.
Това не е живот, а просто съществувание :)

Радвам се, че имаш време да наминаваш насам.
Цун и Гун ще ги прескочим за сега, мисля си че си четем мислите и емоциите достатъчно добре помежду си, за да се нуждаем от думи с които да ги изразим. :)