Защо модераторите на сайта ги е страх от блогът ми?
Отговорът е много простичък - нямат механизми, по които да му повлияят, да го насочат в една или в друга посока, да го направят хрисим и послушен със заплахи или псевдо-стимулиране.
 И да го изтрият и да го оставят, на мен отдавна си ми е все тая, по една много проста причина - това, което е имало да става е станало, това което съм искал да кажа - съм го изрекъл.
 Не съм си мълчал, не съм се спотайвал страхливо, нито пък аплодирал възторжено модерното за деня.
 Този блог, в този му вид за мен не е нищо повече от една класна стая, в която влизам през всеки един ден, за да науча нещо ново, да проверя придобитото, да забравя грешното и да открия полезното за себе си.
 Принципът на тоягата и морковът не действа тук, поради тъжният за манипулаторите на сайта факт, че тоягата удря единствено сянката ми, а морковът е до толкова сух и спаружен, че не буди никакъв интерес от моя страна.

 Защо пиша всичко това ли?
Не е за да дразня модераторите, те и без това са си перманентно раздразнени от всеки един, който им направи забележка, а поводи за това в сайта бол.
 Не е и за да придавам особенна тежест на блога си, съзнавам че той е просто поредната капка в безкрайноста и ... отраженията от падането й не могат да се съзрят в момента, за да бъдат окачествени по какъвто и да е начин.

 Пиша го просто, за да се знае, че дори и да избягвам да коментирам случващото се в сайта, все още не избягвам да го съзирам.
 Елиминирал съм всички елементарни форми на раздразнение, с които са свикнали да дирижират хорът от анонимните гласове, пиша си за това което си искам и хич и не ми пука, дали някой изобщо ще го прочете.
 Основният читател на блогът съм си аз самият и в същество, постингите ми са адресирани основно до мене, защото едва след като изложиш мислите си на белият лист, може да се опиташ безпристрастно да ги разгледаш от страни.
 Виждаш, как хвърлят отражения в реала, проследяваш другите вълни родени от мислите на включващите се в дискусията с тебе и научаваш онова, което няма как да научиш по друг начин.

 И да го има тоя блог и да го няма вече.. това не е от значение.
От значение за мен е единствено да се науча да гледам безпристрастно от позицията на пристрастен наблюдател, колкото и абсурдно да си звучи това.

 И нека модераторите да не ги е чак толкова страх - то няма от какво!
Разбирам притесненията им, ясен ми е и натиска който се оказва върху тях, както и причината да го има. Нещата са ми прозрачни и доста отдавна са минали прага на отегчението ми.

 Животът продължава и не може който и да е, да си мисли, че може да го спре или насочи в считаната от него за правилна посока.

Това ти жално виене с цел привличане на внимание, показва че си толкова страшен, колкото безопасна игла.
Въобразявай си, че ги е страх, дано се чувстваш по-значим :Р

Коментар, който само потвърждава наблюденията ми върху сайта и засилва отегчението ми от него.

Елементарен и напълно предвидим.

Just like valsodar himself...

Да ти спомена ли, че с коментарите си наливаш единствено вода в мелницата ми или дискретно да си замълча, за да не развалям денят ти?

сега вече нямам сили и енергия за нов.
каквото имах да ти кажа ще ти го кажа лично.

анонимен ти Еми ли се казваш или си ему?

си го казал, макар че аз виждам и още една смислена причина.
Все пак блогът е място не само за самия теб, но и където можеш да срещнеш и откриеш хора, чието мислене и разбиране за света да са близки до твоите.

щеше да ми е интересно да чуя мисълта ти, но... така е било писано - така си е станало.
За една част от него и сега се досещам и определено си ми липсва :)

А инак, за анонимният коментатор.. нека си коментира - то това е единствената възможност на някои хора да осмислят денят си и да се почувстват значими в собствените си очи.

Не ми пречи, малко е досаден, но.. нека си бръмчи :)))

Това е и ще бъде една от основните причини да минавам през този сайт.
В крайна сметка, за краставите магарета баири няма непреодолими! :)

Добре де, не е лошо, но що си мислиш, че сътвореното от теб е писано със синьо мастило, а това от другите - с червено. Не е така!

на мен са ми интересни
щуровините на...Котьо:)

Аммм... нали знаеш, че сме на почти едни позиции в мисленето? Само където съм по - мързелива и вместо да изказвам, готовански си чета теб :)))) А модераторите тук... те отдавна предизвикват в мен смях със своите избори и действия :))))


sowhat - :) Аплодисменти! Много оригинален лаф! :)

ми аз да си питам все пак. щото аз съм еми, не съм анчо, не съм и ему и не си завирам главата дет слънце не огрява.

Смехът е здраве и за додераторите смях!

Дали пък за екипа модераторски
"Главата - в пясъка!" не е закон ?!
А с репликите анонимно-коментаторски
превръщат просто пясъка в... бетон! ;)

ПП. Наградата е за екипа на сайта.