Двама мъже в една лодка.
Ако трябва да сме конкретни - кану.
Аз на носа, а Веско на кърмата.

За първи път се качих в кану и люлеенето на крехката черупка, която те дели от мътната сиво-зелена вода, те кара да се чувстваш пребогат на адреналин. До такава степен ми се вдигна адреналина, че не усетих кога стигнахме средата на реката.
 А тя, тая река си е бая широчка - до първият остров са си точно 750 метра.
Отели ми се вола с това гребане, защото... едно е да гребеш с две весла и да ползваш тягата на тялото си, а съвсем друго си е да мяткаш една лопата и да се чудиш с коя ръка, какво да направиш по-напред?
 Да си опазиш пръстите да не попаднат между нея и борда ли?
Да не удариш досадното чудо зад гърба ти, което единствено не гребе в лодката и невинно те пита - А кога ще стигнем до Виена?,- в момента в който се бориш с течението.
Или просто да хванеш чалъма на гребането с една лопата, без да се връткаш много-много, че кануто е крайно нестабилно, като всяка една тясна плоскодънна лодка.

 Ония с еднодръвките ми се издигнаха в очите. Първобитни или не, направо да им се чудиш, как не са се давили на всяко качване в лодките си?

 А инак, ние екипирани по всички правила на безопасноста, със спасителни жилетки, че даже и свирки по тях. Само се чудя тая свирка за какво ти е, ако дойде глухата акула, ама добре че не ми се наложи на практика да проверя ефективноста й.

 Така, както снощи ме боляха ръцете никога не са ме боляли до сега. А възможности за болка съм имал много и всякакви, но .. такова чудо като снощното не бях преживял - мускули, стави, сухожилия - всичко изгаря в някаква непоносимо пареща и остра болка, караща те да виеш като прегазен от стадо бизони койот и да проклинаш момента в който си решил, че ще ставаш гребец.
 Прецакал съм си ги много здраво и то не заради друго, а заради адреналина.
Знам си аз, че убавите неща си стават без зор, а зора си иде тогава, кога човек си няма и на идея какво да прави, ама ... паднеш ли в оная ми ти вода, ще излезеш я на Козлодуй, я на Русе от нея, а може и чак до Босфора да стигнеш.

 И вече знам, знам какво да подаря на Веско за следващият му рожден ден.
Извънбордов двигател.
За да не пиша повече пак, какъв пишман гребец се е станало от мене.

фукай се фукай :))