Eй, от това човек да се сдобие с приятели по-лесно нямало бре?
А аз, до сега да си мисля, че това е дело трудно за време продължително и начинание несигурно, дорде животът не ви раздели, ама ей на - то се оказа, че да имаш приятели е по-лесно от колкото да си завъдиш хлебарки!

 Просто влизаш в профила на този, който си набедил за приятел, преглеждаш му неговият списък с приятели и си нацвъкваш по избор де що фейс ти хареса.
 Един "приятел" така се е оцвъкал с приятелки, че профилът му вече го мяза на съдържател на публичен дом - към 200 жени и само 2-3 мъже сред тях, пазванти са му явно на бизнеса?

 А аз, май наистина ще се окажа закостенял човек, до сега да съм събрал... има-няма 4-ма - 5-ма приятеля, а единият от тях вече не е между живите.
 Напусна ме, напук на вярата ми, че ще ме надживее. Или напук на надеждата ми за това. Защото, ако някога съм мечтал за това, кой да положи последната китка на гробът ми, това бе именно тя.
 Но, това не ми пречи да чувам още гласът й в себе си, да усещам смехът й до мене, да запецвам когато ме иронизира, само как тя си знае.
 Просто... Приятел.

 Надживяващ времето, надскочил всички съвременни и бъдещи технологии, които уж ни сближават, а всъщност ни отдалечават все повече един от друг.

 С илюзията, че сме приятели.
Външно близки, вътрешно далечни.


ПП А докато някои "хора" се надпреварваха да ми трият постинги от блога, аз си спретнах ето това, което ще споделя с един от приятелите си в неделя.

Кекс с огромни червени боровинки :)

я как хубаво си спамим на воля :)))

Здравей Valsodar! Много е хубаво при теб..Аз лично за себе си намирам смислени , хуманни идеи и съждения. Приятелят е този, който не само ще бъде с теб, когато си нещастен, но и ще се радва истински на успехите ти.Хубав ден.