Постинг
17.11.2009 16:29 -
Ретроспекция
Автор: valsodar
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2074 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 17.11.2009 17:22
Прочетен: 2074 Коментари: 7 Гласове:
4
Последна промяна: 17.11.2009 17:22
От около 900-950 (леле какво число!!!) постинги в блогът ми, надали има и един от който да се срамувам. Но, за мое щастие. из между стотиците битовизми изписани в него, си има и неща които съм решил да запазя.
Неща, за които съм си преценил, че има смисъл да ги запазя.
Творби родили се с моя помощ, минали през съзнанието ми за миг и каращи ме после да се чудя - Е как така, веднъж може да се напише нещо наистина добро, а сетне колкото и да се пинявиш, ами не става и не става.
Да осъзная за себе си, че Творецът не е нищо повече от един проводник, за по-висшето от него, онова което е извън съзнанието ни и само една леко по-изострена сетивност би могла да долови и да пресъздаде добре или не до там добре, според емоционалният и мисловен ресурс на проводящият.
Защото, ако нямаш думите, как ще предадеш чувствата?
Ако нямаш опита, как ще опишеш ситуацията?
Всеки с кръста си, а аз определено нямах никакво намерение да нарамвам този.
Ами да, все още си мисля, че тая работа не е за мен, има си далеч по-талантливи и още по-далеч амбициозни автори, които присърце биха поели подобна задача на плещите си, но.. има си едно особено човъркащо те усещане, което си те кара да пишеш.
Да редиш думи, да сглобяваш мисли, да създаваш емоции, а сетне... сетне удовлетворен да поседнеш встрани и да си отдъхнеш доволно.
Да, има го и задоволството, но то не е от това, че някой ще те чете, а по простата причина, че си бил навреме на мястото си и си спомогнал нещо да се роди.
И... после се разделяш с него, дори и до някъде да го приемаш за своя рожба, то вече е поело по пътят си.
А на теб ти оставя само споменът от преживяното и надеждата, то да се случи отново.
Това са.
Ето ги:
Техническо прекъсване ( модколегията на сайта отказа публикуването му с мотивите, че е с прекалено политическа насоченост, за да е в сайтът им)
/най-доброто от това, което си харесвам аз/
Според едни са много, според други - незначително малко, а за мен лично те са предостатъчно.
Един дар, който ми бе безкористно отдаден, дар който успях до колкото можах да пренеса, така както ми бе дарен. Това е, толкова можах да донеса от там. И там, там има дарове и за всички вас. Стига да пожелаете да стигнете до тях и да си ги вземете.
Неща, за които съм си преценил, че има смисъл да ги запазя.
Творби родили се с моя помощ, минали през съзнанието ми за миг и каращи ме после да се чудя - Е как така, веднъж може да се напише нещо наистина добро, а сетне колкото и да се пинявиш, ами не става и не става.
Да осъзная за себе си, че Творецът не е нищо повече от един проводник, за по-висшето от него, онова което е извън съзнанието ни и само една леко по-изострена сетивност би могла да долови и да пресъздаде добре или не до там добре, според емоционалният и мисловен ресурс на проводящият.
Защото, ако нямаш думите, как ще предадеш чувствата?
Ако нямаш опита, как ще опишеш ситуацията?
Всеки с кръста си, а аз определено нямах никакво намерение да нарамвам този.
Ами да, все още си мисля, че тая работа не е за мен, има си далеч по-талантливи и още по-далеч амбициозни автори, които присърце биха поели подобна задача на плещите си, но.. има си едно особено човъркащо те усещане, което си те кара да пишеш.
Да редиш думи, да сглобяваш мисли, да създаваш емоции, а сетне... сетне удовлетворен да поседнеш встрани и да си отдъхнеш доволно.
Да, има го и задоволството, но то не е от това, че някой ще те чете, а по простата причина, че си бил навреме на мястото си и си спомогнал нещо да се роди.
И... после се разделяш с него, дори и до някъде да го приемаш за своя рожба, то вече е поело по пътят си.
А на теб ти оставя само споменът от преживяното и надеждата, то да се случи отново.
Това са.
Ето ги:
Техническо прекъсване ( модколегията на сайта отказа публикуването му с мотивите, че е с прекалено политическа насоченост, за да е в сайтът им)
/най-доброто от това, което си харесвам аз/
Според едни са много, според други - незначително малко, а за мен лично те са предостатъчно.
Един дар, който ми бе безкористно отдаден, дар който успях до колкото можах да пренеса, така както ми бе дарен. Това е, толкова можах да донеса от там. И там, там има дарове и за всички вас. Стига да пожелаете да стигнете до тях и да си ги вземете.
920 са ми множко , но тези , които си изброил със сигурност ще прочета! Поздрав! А иначе харесвам всичко , което пишеш . Все пак е по-добре да прочета , че да имам представа , какво точно ми харесва в написаното .
цитирайОт всяко едно съм имал нужда в момента на създаването му и няма да е често към онова ми Аз, което ги е сътворило, сега да седна и да ги трия от едната куртоазия, в този блог да останат само и единствено неща, които... биха минали за по-добри от другите преди тях.
цитирайЗатова ги и има. Аз те поздравявам за труда ти. :)
цитирайМай са се поомотали нещо линковете и не всеки си отговаря на заглавието, та за да няма много изненади и игра на тото, ползвайте си последният :)
цитирайДобре, че го написа - вече бях започнала да си мисля, че нямам шанс да печеля от тотото :)))
Пожелавам ти късмет... не в тотото! ;)
цитирайПожелавам ти късмет... не в тотото! ;)
valsodar написа:
От всяко едно съм имал нужда в момента на създаването му и няма да е често към онова ми Аз, което ги е сътворило, сега да седна и да ги трия от едната куртоазия, в този блог да останат само и единствено неща, които... биха минали за по-добри от другите преди тях.
Не трий НИЩО! Всяко написано нещо е СИ ТИ. Носил си го в себе си, вълнувало те е, чувствал си го, написал си го, споделил си го с други хора... Значи, че си ЧОВЕК. Не се срамувай от нищо. Каквото и да си написал, значи, че си живял. Имал си път. Вървял си напред, назад, нагоре, надолу, радвал си се, гневил си се... Това е път... На някой може да му е от полза. Не забравяй, че така предаваш опита си на другите...
преди известно време бях прочела някои от произведенията които си написал, и до като ги четях се опитвах да разбера от какво си бил провокиран за да решиш да ги напишеш .Когато ги четях се опитвах и да разбера как си и съпреживявал всичко това до като го напишеш. Продължвай да пишеш защото има хора на които им са интересни произведенията ти.:)
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 27880
Блогрол
1. най-доброто до тук
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът